Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 21.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Илиана Рангелова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 754 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по отделно депозирани жалби от защитниците на подсъдимите А. А. и Р. М. против въззивно решение № 131/27.03.2019 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 1567/2018 г., с което е била потвърдена присъда от 25.10.2018 г. на СГС, НО, 31 състав по НОХД № 446/2017 г. С тази присъда подсъдимият А. А. е бил признат за виновен в извършването на за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2, 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а подсъдимият Р. М. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че при продължавано престъпление, при предварителен сговор и при опасен рецидив (само за А.) извършили грабеж на 10.09.2014 г. по отношение на А. В., придружен със средна телесна повреда, като отнели от владението й вещи на обща стойност 339 лв. и грабеж на 29.09.2014 г. по отношение на Р. Д. с употребата на сила, като отнели от владението й 337, 15 лв., поради което и на всеки един от тях е било наложено наказание 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Всеки един по отделно е бил осъден да заплати на пострадалата В. обезщетение за неимуществени вреди по 8000 лв. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия М. лично и чрез защитника му – адв. К., както и в тази на подсъдимия А., който не се явява в с. з. пред ВКС, но се поддържа от защитника му –адв. Т., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение или неговото изменение в частта относно размера на наложените на подсъдимите наказания. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Същата позиция застъпва и частният обвинител и граждански ищец А. В., изтъквайки тежестта на причинените й от подсъдимите страдания. В последната си дума подсъдимия М. моли за „условна присъда”. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимите са неоснователни. В касационните жалби на подсъдимите се съдържат идентични възражения относно наличието на процесуални нарушения, довели до незаконосъобразното им осъждане, поради което те следва да бъдат обсъдени съвместно. Те се свеждат до оспорване на авторството на двете деяния, обхванати от съвместната им престъпна дейност, което според защитата е почивало върху недостатъчна и сигурна доказателствена основа, покриваща стандарта по чл. 303 от НПК. В тази насока са изтъкнати доводи за опорочено разпознаване от св. В., доколкото същата не е могла да възприеме отличителните белези на подсъдимите с поставени маски на лицата им, по които и да има възможност да ги разпознава впоследствие, а възприятията й за дрехите им са били противоречиви. По отношение на св. Д. също са посочени възражения за опорочено разпознаване - поради депозирани от св. Ф. показания като поемно лице, че е бил сам в стаята за разпознаване, както и че нито той лично е прочел, нито му е бил прочетен протокола за разпознаване, който е подписал. Всички оплаквания, застъпени в касационните жалби и съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянията, са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници с решаващо значение, сред които показанията на св. В. и Д., както и извършените от тях разпознавания на дейците, е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. Ясно е отбелязано по кои възприети (въпреки маската) белези св. В. е успяла да разпознае подсъдимия А. при деянието на 10.09.2014 г. Обсъдено е с внимание и възприетото от нея за дрехите, с които е бил облечен другия подсъдим М. преди и по време на нападението, което е съпоставено с данните, че именно той е завел разследващите до мястото, където е било изхвърлено чекмеджето с вещи, предмет на грабежа, чиято стойност впоследствие и е възстановил. С нужната прецизност са проверени и възраженията за опорочено разпознаване от св. Д. по повод грабежа па 29.09.2014 г., като е даден отговор поради какви причини показанията на св. Ф. не са от степен да компрометират обвинителната теза. По този въпрос мотивите на въззивната инстанция са подробни и изчерпателни, поради което и е ненужно тяхното преповтаряне. Затова, след като релевантните за авторството и начина на извършване на деянията доказателства са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразено поради какви съображения се отдава тежест и значение на част от тях, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите по повдигнатото им обвинение, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Доводите за явна несправедливост на наказанието, наложено на всеки един от подсъдимите, също са неоснователни. Съвсем очевидно е, че отмерването му е съобразно минимума от 5 години лишаване от свобода, като не се изтъкват, а и практически липсват каквито и да са обстоятелства, които да предпоставят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Обратно, броя на квалифициращите обстоятелства и спецификата на извършване на деянията при продължаваната престъпна дейност, отличаващи се с упоритост и бруталност, особено в случая с пострадалата В., предполагат извод за висока степен на обществена опасност на деянието и дейците, изискваща по-сериозна строгост на наказанието. Това конкретно се отнася за подсъдимия А., за който са налице три квалифициращи признака, за разлика от подсъдимия М. – само два, като последният личи и ефективно да е съдействал при разкриване на деянието от 10.09.2014 г., както и е възстановил имуществената загуба на св. В.. Разликата в приноса на двамата подсъдими обаче не може да бъде преодоляна поради липсата на надлежен протест, като това е било отчетено и от въззивния съд. Същевременно, изтъкнатите за М. смекчаващи обстоятелства, съпоставени с индивидуалната тежест на извършените деяния в общата продължавана престъпна дейност и предходна съдимост, не налагат по-различни изводи за размера на наложеното му минимално наказание съобразно правната квалификация. ВКС намира за неоснователно и най-общо маркираното възражение на подсъдимия А. за несправедливо определяне размера на дължимото от него обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалата В.. В резултат на деянието на същата са причинени две счупвания, едното от които на гръдната кост и във връзка с които същата е изживяла продължителни страдания, за чието възмездяване определения размер от 8000 лв., платим от този подсъдим, се явява напълно справедлив. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 131/27.03.2019 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 1567/2018 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.