Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 266

гр. София, 23.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1816 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Й. С., представляван от адв.С. Ч., срещу решение № 33 от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 2174/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав, в частта, имаща характер на определение, с което е потвърден постановеният от Софийски градски съд с определение № 4489 от 28.02.2020г. по гр.д. № 3938/2018г. отказ да измени решението си в частта за осъждането на Р. Й. С. да заплати на „ЗД Бул инс“ АД разноски по делото в размер на 1 596,06 лева – адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател намира за неправилен извода на въззивния съд, че първоинстанционният съд е съобразил размера на адвокатското възнаграждение с отхвърлената част на иска, като го е намалил от 1922,96 лева до 1596,06 лева. Сочи, че съдът не е взел предвид, че в диспозитива на първоинстанционното решение е прието, че адвокатското възнаграждение възлиза на 1722,96 лева с ДДС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, имаща характер на определение, на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – поради очевидната му неправилност, като за обосноваването й е повторил оплакванията си, изложени в частната касационна жалба.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД и третото лице – помагач на ответника З. А. Ш. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.

С определение № 4489 от 28.02.2020г. по гр.д. № 3938/2018г. Софийски градски съд е оставил без уважение подадената от Р. Й. С. молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Отбелязал е, че с оглед наведеното от ищеца искане по чл.78, ал.5 ГПК за дължимо е прието адвокатско възнаграждение в размер 1922,26 лева /погрешно вписано в диспозитива на решението като 1722,96 лева/, което предвид отхвърлената част от иска в размер на 83 % е редуцирано на 1596,06 лева.

Въззивният съд, за да потвърди този отказ, е изложил съображения за неоснователност на оплакването на частния жалбоподател за недължимост на присъдените в негова тежест разноски, поради липса на доказателства за заплащането им. Посочил е, че в находящия се на л.46 по т.д. № 13/2018г. на Софийски окръжен съд договор за правна помощ е отразено заплащането в брой на сумата от 4000 лева, като същата е съобразена с размера на отхвърлената искова претенция и е намалена по реда на чл.78, ал.5 ГПК до 1922,96 лева, като 83 % от сумата се равняват на 1596,06 лева.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, имаща характер на определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Частният жалбоподател е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване единствено с твърдение за очевидна неправилност на обжалваното определение. „Очевидна неправилност“ е въведено с разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая, твърденията в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваната част, повтарящи оплакванията за неправилност в частната касационна жалба, не могат да обосноват извод, че съдебният акт е очевидно неправилен, тъй като същият не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, имаща характер на определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 2174/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав, в частта, имаща характер на определение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: