О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54 гр. София, 23.01. 2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЕВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1011 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. П. Б. срещу решение №287 от 21.12.2018г. по в.т.д. №221/2018г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което се потвърждава решение №73 от 08.05.2018г. по т.д.№163/2017г. на ОС-Плевен в частта, с която на основание чл.422, ал.1 ГПК се признава за установено по отношение Н. Б., че дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит №25КР-АА-6116/22.04.2008г. наказателна лихва в размер на 1 201.49 евро за периода 19.05.2014г.-19.05.2017г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните, не е обсъдил всички доказателства. Оспорва като недопустимо начисляването на лихва върху лихва /анатоцизъм/, като твърди, че съдът не е обсъдил възраженията в тази връзка. Поддържа, че като е констатирал, че чл.11 от договора за кредит, предвиждащ задължение за плащане на наказателна лихва с надбавка 20% към договорната е неравноправна клауза, т.е. нищожна, но я е заместил с наказателна лихва с надбавка 10% към договорната, решаващият съдебен състав неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.6, §1 от Директива 93/13 на Съвета от 05.04.1993г. и практиката на СЕС по отношение на последиците от прогласяване за нищожни на отделни клаузи в потребителски договор. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът поставя процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства за правнорелевантните факти и да изложи собствени мотиви, вкл. защо не кредитира заключението на назначената съдебна експертиза /въпроси от 3 до 6 вкл. /с твърдение за противоречие с със задължителната практика на ВКС- ТР №1 от 09.12.2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК, както и с цитираните решения по чл.290 ГПК/- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл и по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Следва ли разглеждащият съд да приложи правилото на чл.26, ал.4 ЗЗД за заместване нищожна клауза по потребителски договор с друга повелителна норма при условие, че нормата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска /не позволява/ такова приспособяване на потребителския договор?“ /при противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана в решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito и решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia/- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК; и „2. Налице ли е анатоцизъм в уговорката по потребителски договор, с която е разписано, че с наказателна лихва се олихвяват дължими неизвършени в срок плащания към банката и следва ли съдът да констатира нищожността чрез тълкуване на нормите в договора при условие, че съществува законова забрана за анатоцизма- чл.10, ал.3 ЗЗД?“ /при противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК/- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд приема, че със сила на пресъдено нещо на основание чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ищщата, че дължи на ответната банка по процесния договор за банков кредит №25КР-АА-6116/22.04.2008г. неизплатена просрочена главница в размер на 21 058.59 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2017г. до пълното изплащане на задължението; просрочена договорна лихва в размер на 4 362.35 евро, начислена за периода от 19.05.2014г. до 19.05.2017г.; комисионна за управление на кредита в размер на 3 268.63 евро и разноски за връчване на нотариални покани в размер на 144 лева /решението на ОС-Плевен в тази му част е влязло в сила като необжалвано/, а по отношение на присъдената наказателна лихва в размер на 1 201.49 евро за периода 19.05.2014г.-19.05.2017г., с оглед заключението на ССЕ и констатираната нищожност на чл.11 от договора, намира че възраженията на ответниците са изцяло уважени. Решаващият съдебен състав излага становище, че предвиденото в чл.11 от договора задължение за кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от двадесет пункта в случай на неизвършени плащания по кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като определената надбавка от 20 пункта над договорения лихвен процент е необосновано висока. Като приема клаузата на чл.11 за неравноправна и като такава за нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, съдът излага аргументи, че следва да се замести нищожната клауза на чл.11 от договора за кредит с повелителните правила на закона- наказателната лихва, представляваща неустойка по договора за забавено изпълнение на дължимите суми, да се извърши не с 20 пункта наказателна надбавка, а с десет пункта, колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. с Постановле­ние №100 на Министерски съвет /ДВ бр. 42 от 5.06.2012 г. – т.2/. Въззивният съд намира, че дължимата наказателна лихва за периода 19.05.2014г.-19.05.2017г. е в размер на 1201.49 евро при горния начин на изчисляване и съобразно заключението на вещото лице, като излага и съображения, че това заместване е допустимо съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и не противоречи на чл.6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и на практиката на Съда на Европейския съюз. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените процесуалноправни въпроси- относно задълженията и правомощията на въззивния съд, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, че въззивният съд е длъжен да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства. В случая въззивният съд е възприел като правилна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но е извършил самостоятелна преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и останалите събрани по делото доказателства, относими към твърдените релевантни факти, от които ищецът черпи своите субективни права, чиято защита търси. Съдът е изложил подробни мотиви по възражението на ответницата за нищожност на договорни клаузи поради неравноправност и нарушение на ЗЗП. В първоинстанционното решение са изложени мотиви за нищожност на клаузата на чл.10 от договора поради недопустимо договаряне на лихва върху лихва /анатоцизъм/, но с оглед заключението на ССЕ и липсата на други доказателства приема за установено, че от страна на банката по процесния договор не са капитализирани лихви. Този факт не е оспорен във въззивното производство, поради което въззивната инстанция е обвързана от приетото за установено в първоинстанционното производство /чл.269, изр.2 ГПК/. Останалите изложени от касатора доводи касаят оплакването за необоснованост на решението. Според задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Вторият формулиран от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е коректно поставен. Съдът не е отхвърлил като неоснователно възражението за нищожност на клауза, допускаща анатоцизъм, а с оглед доказателствата по делото е приел, че по процесния договор за банков кредит не е капитализирана лихва, поради което валидността на чл.10 от договора няма значение при преценката на основателността на иска за присъждане на наказателна лихва по чл.11 от договора. Първият поставен въпрос, който съдът уточнява с оглед правомощията му съгласно дадените в т.1 на ТР №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения – „Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право“, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По отношение на него е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito и решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia. С оглед изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на СЕС по въпроса „Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право“. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 47.00 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №287 от 21.12.2018г. по в.т.д. №221/2018г. на Апелативен съд- Велико Търново. УКАЗВА на касационния жалбоподател Н. П. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 47.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.