5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
С., 16.06. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 14 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4996/2013 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 13 от 06.01.2014 г. по касационна жалба на С. К. С. чрез пълномощник С. Б. - Пловдивска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 217 от 24.04.2013 г. по в. гр. дело № 1202/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1215 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 2911/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне иска на С. К. С. против С. К. П. и С. С. П. за обявяване на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД за относително недействителна на сделката по нотариален акт № 2, том 7, рег. № 4605, н. д. № 1077/2007 г. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск - недопустим или неоснователен. Касационното обжалване е допуснато с оглед решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД - ищцата не установява качеството си на кредитор за парично или непарично вземане по отношение на първия ответник, поради което не притежава активна материалноправно легитимимация по предявения иск.
По поставения правен въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановените по реда на чл. 291 ГПК съдебни решения по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009г., четвърто г. о., ВКС и Постановление № 1/29.03.1965г. на Пленума на ВС.
Според посочената съдебна практика искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
Страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до недвижим имот с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи взискането си срещу този имот.
Увреденият кредитор няма интерес от павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание - напр. непротивопоставимостта на сделката следва от поредността на вписванията в нотариалните книги, както и когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна т. е., когато увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание.
Прието е с обжалваното решение, че от изложеното в исковата молба и от становището в процеса на делото, ищцата не е твърдяла да има качеството на кредитор, но твърди, че ще го придобие - в тази връзка ищцата е искала спиране на настоящето производство, поради междувременно заведено от нея дело против ответниците за установяване правото й на собственост върху апартамента предмет на увреждащата я сделка, отказано от съда. Поддържала е, че увреждащата я сделка от 2007 г. сключена между ответниците баща и син П. е извършена преди да възникне вземането й като кредитор на първия ответник - продавач, а увреждането се изразявало в това да и се попречи да възстанови правата си на собственост върху процесния имот като частен правоприемник на починалата й баба Р. П.. При тези обстоятелства от правна страна съдът е приел, че към момента на предявяването на иска ищцата не е установила да има качеството на кредитор по отношение на първия ответник - продавач по договора, чиято недействителност се атакува с павловия иск, поради което не притежава активна материалноправна легитимация по иска, който подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, на допуснати съществени процесуални нарушения - касаторката поддържа, че неправилно съдът е отказал да спре настоящето производство, докато приключи висящото между страните дело по исковете за собственост, което било обуславящо, тъй като при успешното му провеждане, тя би придобила качеството на кредитор по настоящето дело; наведени са оплаквания за необоснованост и за нищожност на решението, без да са изложени съображения, защо съдебния акт е невалиден.
Ответниците С. К. П. и С. С. П. в писмени отговори оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на решението във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е правилно.
От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба е видно, че основно са въведени факти и обстоятелства касаещи правоотношенията, които биха легитимирали ищцата като кредитор. Съществуването на тези правоотношения, както се посочи в отвора на поставения правен въпрос, не са предмет на конститутивния иск за отменяване на правните действия по отношение на ищеца, които го увреждат. В процеса на делото ищцата е заявила, че няма качеството на кредитор, но с междувременно предявените от нея искове за собственост против ответниците в друго производство ще придобие това качество за непарично вземане, поради което е поискала спиране на производството по иска по чл. 135 ЗЗД, правилно отказано от съда. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос, в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, като съдът не може да спре производството по иска по чл. 135 ЗЗД, за да изчака решението по предявения иск за вземането. При предявяването на иска, ищецът следва да има действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, като част от фактическия състав на отменителния иск. Липсата на качеството на кредитор, което в случая не може да се изведе от твърденията в исковата молба, и което се признава от ищеца води до липса на активна материалноправна легитимация на лицето предявило иска по чл. 135 ЗЗД с последица неговата неоснователност, както правилно е приел съда.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер общо на 3000 лв. - адвокатски възнаграждения по представени договори за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 217 от 24.04.2013 г. по в. гр. дело № 1202/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. К. С. да заплати на С. К. П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение и да заплати на С. С. П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ
|