Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 459 гр. София,    01.06.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и седми май    две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА                                                  ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Р.Иванова      . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 1358/2009г   Производството е по  реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение №141 от 27.05.2009г по гр.дело № 278/2009г. на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение №788 от 20.12.2008г ,поправено с решение от 28.01.2009г по гр.д. № 5179/2008г на Пернишки районен съд , по трудов спор за незаконосъобразно прекратяване на трудов договор със заместник- кмет по чл. 39 ал.4 от ЗМСМА . Обжалвано е решението по уважен иск на Б. К. Б. с правно основание основание по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа , въззивният съд е потвърдил отмяната на заповед №50 от 21.07.2008г поради липса мотиви в нея и ищецът е възстановен на заемата преди уволнението длъжност „заместник- кмет” Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон с оглед възприетото от въззивния съд ,че и за този случаи на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е при прекратяване на правомощията и уволнение на зам. кмет съгласно чл. 39 ал.4 от ЗМСМА включително, законът изисква мотивираност на заповедта . Съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението са изложении в жалбата . Ответникът в касационното производство Б. К. Б. оспорва наличието на отменителни основания в писмен отговор . С определение №1365 от 09.11.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1т.3 от ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл. чл. 39 ал.4 от ЗМСМА съдържа самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметове на общини, или самото основание се съдържа в други разпоредби на ЗМСА и Кодекса на труда , с оглед на което е необходимо изричното му посочване в мотивите на заповедта за уволнение . По същия въпрос, обусловил допускане на касационната жалба по насотящето дело включително, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о вече постанови решение № 309 от 30.04.2010г по гр.д. № 898/2009г по реда на чл. 290 от ГПК , в което решение ,при идентичен случай на оспорване на заповед за уволнение като немотивирана , нормата на чл. 39 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация(ЗМСМА) намери съответно на вложения в нея смисъл тълкуване. Правоотношението, което възниква между заместник-кмета и общината в резултат на назначението по чл. 39 ал.1 от ЗМСМА е трудово, като разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗМСМА в редакцията от ДВ бр.69/2006г. е приложима материалноправна норма , съдържаща специално основание за неговото прекратяване . Освобождаването се извършва без предизвестие ,със заповед на кмета на общината (района) и по негова преценка , мотивите на този акт не подлежат на съдебен контрол . В доразвитие на вече възприетото от Върховен касационен съд разрешение следва да се добави , че съдържанието на заповед за уволнение на заместник-кмет , в която единствено е цитиран текста на чл. 39 ал.4 от ЗМСМА ,не поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед фактическите основания за уволнение , тъй като законът в този случай не обвързва установяването им с извод за законосъобразност,в рамките на съдебния контрол, съобразно изведената в чл. 360 ал.1 от КТ подведомственост. По изложените съображения, основателни са оплакванията в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон по решаващия въпрос за законосъобразността на уволнението , предприето на основание чл. 39 ал.4 от ЗМСМА спрямо ищеца Б. в качеството му на заместник- кмет , при безспорно редовната от външна страна и издадена от компетентен орган заповед №50 от 21.07.2008г на кмета на Общ. Перник . За да потвърди отмяната на уволнението , въззивният съд е приел , че атакуваната заповед следва да е съдържателно мотивирана с фактически основания и този решаващ извод е неправилен. Настоящата инстанция следва да на направи съответните на закона правни изводи по предявения иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ,същият е неоснователен и следва да се отхвърли . Следва да бъдат отхвърлени по същество и обусловените от него искове по за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ , със законните последици . С оглед изхода на делото Б. К. Б. следва да заплати на О. П. разноски за всички инстанции, общо установени в размер на 771 лева . Водим от горното,Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №141 от 27.05.2009г по гр.дело № 278/2009г. на Пернишки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. Б. жив гр. П., срещу О. П., ул”. Св. И. Рилски № 1а” искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 ,2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №50 от 21.07.2008г на кмета на Общ. Перник , за възстановявяне на заеманата преди уволнението длъжност „ заместник-кмет „ и за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 6651лева за периода от 22.07.2008г до 22.12.2008г , със законните последици . ОСЪЖДА Б. К. Б. да заплати на О. П., сумата 771лева разноски за всички инстанции . В частта , с която искът за обезщетение поради оставане без работа по чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен до размера на предявените 7981 , 26 лева , решение №788 от 20.12.2008г ,поправено с решение от 28.01.2009г по гр.д. № 5179/2008г на Пернишки районен съд е влязло в сила Решението е окончателно .     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: