4 Р Е Ш Е Н И Е № 403 гр. София, 01.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1090 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Б. К., чрез процесуалния му представител адв. Б. Д., против въззивното решение без номер от 24 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение без номер от 23 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. Т. от [населено място] против касатора и Т. Г. М. от [населено място] иск за обявяване на нищожна като сключена без съгласието на единия от продавачите покупко-продажба от 20 юли 2006 г. и вместо него прогласил нищожността на договора, отменен е нотариалният акт и дружеството е осъдено да заплати на Т. разноски. Решението е постановено при участието на помагачи на страната на касатора. Касационното обжалване е допуснато с определение № 686 от 7 юни 2012 г. поради вероятността въззивното решение да е недопустимо във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Относимите обстоятелства са следните: С исковата си молба ответницата в касационното производство Е. Т. от [населено място] поискала да бъде прогласена нищожността на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2006 г., сключена между Т. и Т. Г. М. като продавачи и касатора. В исковата молба се сочи, че Т. не била съгласна да продаде своя дял от съсобствената със сестра й М. възстановена земеделска земя, но вместо исканата от нея делба, имотът бил продаден; Т. не дала съгласие за продажбата, нито получила пари; в нотариалният акт като продавачи, които дават съгласие и получили сумата, са посочени други лица; сделката е изповядана в нарушение на чл. 476, б. „в” ГПК (отм.), а и няма съгласие между страните за сключване на сделката; липсва и воля на прехвърлителката да го прехвърли на когото и да е. Според нотариален акт № ** от 20 юли 200* г. лицето Е. Ц., като пълномощник на Т. и М. и Р. Ц., преупълномощена от С. Р. като пълномощник на Б. К. в качеството му на управител на дружеството-касатор, сключили следния договор: Т. и М. чрез Ц. продават на касатора чрез Ц. н.от 46,5 декара в м. „Ц. о.” в землището на [населено място], обл. М., за сумата от 11160 лева. Купувачът (дружеството-касатор) чрез Ц. заявява, че е съгласно и купува от Г. В. Г. чрез пълномощника му В. И. В. същия имот за същата сума. Твърденията в исковата молба се поддържат и в писмената защита пред първата инстанция. С решението си първоинстанционният съд приема, че нотариалното удостоверяване не е нищожно; допуснатата в т. 2 на нотариалния акт грешка е техническа; неоснователна е и претенцията за нищожност на сделката, защото липсата на съгласие не е доказана несъмнено – налице е валидно учредена представителна власт, надлежно упражнена от упълномощените лица. Във въззивната жалба се сочи, че дружеството-касатор се е съгласило да закупи имот не от Т. и М., а от Г. В., поради което е налице нищожно нотариално действие; налице е и нарушение на закона и добрите нрави – не е ясно кой е имотът на Г. Г.; между пункт първи и пункт втори страните са различни в качеството на продавачи и купувачът не е дал съгласие за закупуването на недвижимия имот. С решението си въззивният съд приема искът за прогласяване нищожност на нотариалното действие за основателен, липсва съвпадение между двете насрещни волеизявления на страните, което води до липса на съгласие. К. съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, което налага неговото обезсилване и връщането на делото на въззивния съд за отстраняване на следните недостатъци: В исковата молба са посочени следните пороци на сделката: сделката е изповядана в нарушение разпоредбите на чл. 476, б. „в” ГПК (отм.), тъй като не е ясно кои са страните в производството (поради разликата между записаните в пункт първи и втори на нотариалния акт), което води до нищожност на нотариалния акт по чл. 26 ЗЗД; няма изразено съгласие на страните за сключване на сделката – нищожност на нотариалния акт на основание чл. 26 ЗЗД; липсва воля от страна на прехвърлителите на процесния имот да го прехвърлят на когото и да било. В отговора на исковата молба ответникът е приел, че са предявени два иска – иск за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване и иск за прогласяване нищожност на договора поради липса на воля за продажба. В определението по предварителните въпроси по чл. 140 ГПК съдът сочи, че ищцата претендира липса на съгласие за цялостната продажба на нейния дял от наследствените имоти, нищожност на нотариалния акт поради липса на елемент от формата на нотариалния акт и липса на съгласие, равняващо се на липса на волеизявление от страна на ищцата. В писмените бележки пред първата инстанция ищцата сочи, че сделката е изповядана в нарушение на чл. 476, б. „в” ГПК (отм.), няма изразено съгласие между страните за сключване на сделката и липсва воля от страна на прехвърлителите на имота да го прехвърлят на когото и да било. Съдът приема, че второто заявено основание е такова за липса на съгласие от страна на ищцата за сключване на сделката и в тази връзка обсъдил даденото пълномощно, като приел, че е налице валидно учредена представителна власт. Във въззивната жалба на ищцата се сочи, че липсва изявление от страна на купувача (касатор в настоящото производство), че е съгласен да купи процесния имот, нарушен е чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.), налице е нарушение на закона и добрите нрави, няма съгласие между страните за сключване на конкретната сделка, след като купувачът не изразил такова в пункт втори на нотариалния акт, не е давано съгласие за продажба и не са получавани суми от ищцата, не е ясно кои са страните в нотариалното производство. Въззивният съд приема, че искът за прогласяване нищожността на нотариалното действие е неоснователен, но сключването на договор за покупко-продажба изисква постигането на съгласие между страните, като в случая липсва съвпадение между двете насрещни волеизявления – дружеството е заявило, че е съгласно и купува имота не от собствениците Т. и М., а от друго лице. Този резултат е следствие на допуснатата от ищцата в исковата молба нередовност – не е посочено в какво точно се изразява липсата на съгласие между страните за сключване на сделката. Първоинстанционният съд, вместо да остави исковата молба без движение за уточняване от страна на ищцата на правното й твърдение за същината на претендираната нищожност на сделката, приема, че е заявена липса на съгласие, равняващо се на липса на волеизявление от страна на ищцата. Въззивният съд на свой ред сочи, без подобно правно твърдение да е наведено от ищцата, че купувачът по сделката не е дал съгласие за сключването й. Тъй като решението е постановено по нередовна искова молба, то следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от стадия нередовна искова молба, в която ищцата точно да заяви основанията за претендираната нищожност на договора за покупко-продажба. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение без номер от 24 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение без номер от 23 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 86 по описа на районния съд в тр. Монтана за 2009 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. Т. от [населено място] против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Б. К., и Т. Г. М. от [населено място] иск за обявяване на нищожна като сключена поради липса на съгласие покупко-продажба от 20 юли 2006 г. и вместо него е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20 юли 2006 г., изповядан в нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, дело № 1488/2006 г. на нотариус Б. П., рег.№ ***, с район на действие районния съд в гр. Монтана, отменен е нотариалният акт и [фирма] е осъден да заплати на Т. разноски. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в гр. Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: