Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 283   София, 14 май  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на единадесети май 2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ   при секретаря ............И. ИЛИЕВА..........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 240/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. И. срещу нова въззивна присъда № 17 от 04.03.2010г., постановена от Окръжен съд – гр. В. по ВНОХД № 23/2010 г., с която е била отменена първоинстанционната такава и той е бил признат за виновен по обвинението по чл. 343Б ал.1 от НК за това, че на 22.06.2009 г. на път ІІІ-122 между с. Ф. и с. Н. управлявал МПС – л.а. ВАЗ 2101 без регистрационни табелки, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,99 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК е бил осъден на наказание „пробация” чрез пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца при явяване при пробационен служител два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа. С първоинстанционна присъда № 35, постановена от Видинският районен съд на 14.01.2010 г. по НОХД № 1143/2009 г., подс. И. e бил признат за невиновен и оправдан по възведеното срещу него обвинение. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез негов адвокат, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК - нарушение на процесуалния закон. С нея се прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. И. да бъде оправдан. Излагат се аргументи за неправилна оценка на доказателствата и обосноваване на осъдителните изводи с негодни доказателства. Пред касационната инстанция защитата на подс. И. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и с направеното в нея искане. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като е постановена след правилно установени фактически положения, въз основа на които са направени верни правни изводи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на процесуалноправните разпоредби на НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на инкриминираното деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 343 Б ал.1 от НК. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод за невиновността на подс. И. , а въззивната – противоположния, не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. И. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Възззивният съд е направил цялостен анализ на доказателствената съвкупност по делото, съобразявайки се изцяло с принципите на чл. 13 и 14 от НПК и изискванията на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК. Въпросът за авторството на престъплението в лицето именно на подведения под отговорност подсъдим В. И. е намерил правилно разрешение след обстойния анализ на доказателствата, извършен от Видинския окръжен съд. Никое от тях не е било игнорирано или изопачено, за да се твърди, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила за анализ на доказателствата. Въпросът с авторството е безспорно решен от анализа на показанията на двамата свидетели очевидци – С. Ф. , който е пътувал в автомобила, управляван от И. , и от св. П, който е бил водач на автомобила, с който подсъдимият се е разминал, преди да реализира ПТП. И двамата са категорични, че именно И. е шофирал л.а ВАЗ. Няма причина да не се даде вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като те са категорични във възприятията си. Обстоятелството, че св. Н е заявил, че не познава подсъдимия, не означава, че въобще не го е виждал, а че е нямал лично познанство с него, каквото е имал с другото лице в лекия автомобил – св. Ф. Не намира опора и в заключението на комплексната съдебно –медицинска експертиза твърдението, че по характера травмите на подсъдимия, получени при ПТП, сочели на това, че той не е бил на шофьорското място. Видно от съдебно-медицинската част на същото, вещото лице е заключило, че уврежданията на И. могат да се получат „от пътник в автомобила, шофьор и др....”, както и че „възможно е пострадалият да е бил водач на МПС”. Въззивният съд е подложил на сериозен анализ доказателствените източници и след като е констатирал, че те не са били обсъдени задълбочено и в кореспонденция помежду си от първата инстанция, е намерил, че тя всъщност е придала тежест на заключението по експертизата в повече от необходимото и то след негово превратно тълкуване. Ето защо ВКС не констатира въззивният съд да е допуснал каквото и да е процесуално нарушение при анализа на доказателствата, като дори е проверил преките чрез производни такива - показанията на полицейския служител М. , поради което е стигнал до верен извод за авторството на престъплението. Не намира опора в материалите по делото твърдението на защитата, че по делото липсват доказателства, че подс. И. е бил употребил алкохол преди деянието – управлението на лекия автомобил. Основният довод се позовава на липсата на талон за изпращане на подсъдимия за изследване, който да е издаден от полицейски орган, както и че приложеният протокол за медицинско изследване /л.28 от досъдебното производство/ не е бил подписан от освидетелствания. На тези доводи въззивният съд е дал изчерпателен отговор, позовавайки се на нормите на Наредба № 30 за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Безспорно е установено, и това не се оспорва от жалбоподателя, че той не е останал на мястото на произшествието, не е сигнализирал органите на КАТ, а е бил закаран в болнично заведение в по-късен момент, тъй като се е почувствал зле. Следователно правилата за вземане на кръв с оглед установяване на алкохолна употреба, визирани в чл. 3 от Наредбата, са неприложими, като правилно въззивният съд е обосновал приложимостта на чл. 5 от този нормативен акт. Редът, установен в него е бил изрядно спазен, поради което липсват основания да се счита, че е неустановима употребата на алкохол поради допуснати нарушения на процедурата, визирана в наредба №30. На фактическите изводи за управление на МПС в пияно състояние с концентрация 1,99 на хиляда в случая не повлиява обстоятелството, че протоколът за медицинско освидетелстване не е бил подписан от подсъдимия. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия и нейната концентрация се установяват не от констатациите в този документ, а от извършената химическа експертиза на взетата от него кръв. С оглед на това въззивният съд е направил верни правни изводи въз основа на процесуално издържан анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 17/04.03.2010 г. на Видинския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 23/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.