Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 87 С., 13.04. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 6044 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Я. С. Н. от [населено място], област П., за отмяна с вх. № 13854 от 19.08.2015 г. на влезлите в сила решение № 72 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 7323/2013 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено в производство по чл. 304 ГПК и въззивно решение № 139 от 25.03.2013 г. по в.гр.д. № 72/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І въззивен граждански с-в, с което са отхвърлени предявените от Я. С. Н. срещу Т. А. П. от [населено място] и Ф. Г. С. от [населено място], искове с правно основание чл. 53, ал. 2 З. за установяване грешка в кадастралната основа относно процесния имот. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото не е основано на заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза - основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка представя писмени доказателства – констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 146, т. ІІІ, рег. № 4634, н.д. № 420/2015 г. на нотариус В. Г., № 071 от Р., с район на действие Пазарджишки районен съд и удостоверение за наследници на С. А. Н. № 3217 от14.04.2015 г. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. Т. З. от АК-П. поддържа молбата за отмяна на заявените основания като моли влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответниците по молбата за отмяна Т. А. П. и Ф. Г. С. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П. в писмени отговори по чл. 306, ал. 3 ГПК и в съдебно заседание я оспорват като недопустима и неоснователна като подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответницата по молбата за отмяна С. А. Н. от [населено място], [община], в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК заявява, че молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 14 от 14.01.2016 г. по делото, с което молбата за отмяна е допусната до разглеждане на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение 139 от 25.03.2013 г. по в.гр.д. № 72/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І въззивен граждански с-в и е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частта й, с която е направено искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 72 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 7323/2013 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, постановено в производство по чл. 304 ГПК, в която част като необжалвано постановеното определение е влязло в сила. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 924 от 15.11.2012 год. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д. №2378/2012 г. и са отхвърлени предявените искове от Я. С. Н. срещу Т. А. П. и Ф. Г. С., с правно основание чл. 53, ал. 2 З., за признаване за установено, че действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед №171/08.07.1976 г. съдържа грешка, изразяваща се в неправилно отрязване на границата между имота на ищеца Я. Н. - п.и. № 429 и имота на ответниците Ф. С. - п.и. № 425 и Т. А. П. – п.и. № 426 по плана от 1976 г., при което неправилно част от имота на ищеца с площ от 8.50 кв.м. и от 25 кв.м., маркирани, съответно с червен щрих и със син щрих на скица - неразделна част към заключението на вещото лице от 09.10.2012 год., намираща се на лист 36 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението, е отразена като част от кадастралната основа на имота на ответницата С. за 8,50 кв.м. и на ответника П. за 25 кв.м., като към момента на одобряването на сега действащия план на [населено място] със Заповед № 171/08.07.1976 г., ищецът (съответно неговият праводател С. А. Н.) е бил собственик на тази неправилно отразена площ от 8.50 кв.м. и 25 кв.м. на посочената скица. В. съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост, респ. това право на своя наследодател върху частите от имоти, за които твърди, че неправилно са заснети като част от имотите на ответниците към момента на одобряване на плана на селото от 1976 г., тъй като същият се явява собственик на имот с площ от 1240 кв.м., а не на такъв с по-голяма площ. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай твърдяните факти и представеното писмено доказателство във връзка с тях – констативен нотариален акт за собственост по наследство на молителя от 2015 г. не се явяват нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него не се удостоверяват факти, различни от тези, на които се е позовал въззивния съд по исковете с правно основание чл. 53, ал. 2 З.. Съгласно този констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 146, т. ІІІ, рег. № 4634, н.д. № 420/2015 г. на молителя е признато правото на собственост по наследство върху двата урегулирани поземлени имота с обща квадратура от 1240 кв.м., получена от аритметичния сбор на 558 кв.м. и 682 кв.м., каквато е площта на всяко едно от двете УПИ-та – УПИ ХVІ-429 и УПИ ХХVІ-429, находящи се в кв. 53 по плана на [населено място], наличието на което право на собственост му е признато и с въззивното решение въз основа на представените от него по делото нотариални актове № 102, т. Х, д. № 5311/1975 г. и № 72, т. VІ, д. № 2552/1990 г., но не и за площ в по-голям размер към съответния минал момент, в какъвто смисъл е заявената претенция от ищеца-молител за установяване на допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план на селото, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна. Неоснователна е молбата за отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес - неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на чл. на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая такива обстоятелства по делото не са установени, като молителят-ищец е заявил, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е съобразил заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което е несъстоятелно. Това оплакване в молбата за отмяна се отнася до евентуално допуснати от въззивния съд при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обаче представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо, молбата на Я. С. Н., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 139 от 25.03.2013 г. по в.гр.д. № 72/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І въззивен граждански с-в, с което са отхвърлени предявените от Я. С. Н. срещу Т. А. П. и Ф. Г. С., искове с правно основание чл. 53, ал. 2 З. за установяване грешка в кадастралната основа относно процесния имот, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, на ответниците по молбата за отмяна Т. П. и Ф. С. следва да се присъдят направените разноски за производството по отмяна в размер на по 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 13854 от 19.08.2015 г. на Я. С. Н. от [населено място], област П., на влязлото в сила въззивно решение № 139 от 25.03.2013 г. по в.гр.д. № 72/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, І въззивен граждански с-в, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. ОСЪЖДА Я. С. Н. от [населено място], област П. да заплати на Т. А. П. и Ф. Г. С., и двамата от [населено място], [община] направените разноски за настоящото производство в размер от по 400 лв. на всеки един от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: