Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 184                                      София, 09 април  2010 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                       Севдалин Мавров                                                                                  при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП –  Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 120/2010 г.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и касационна жалба от частните обвинители Р. и В. А. , срещу нова присъда № 2/20.01.2010 година на Софийски апелативен съд, по в н о х д № 708/2009 година, с която е отменена присъда № 300/28.09.2009 година по н о х д № 1801/2007 година, по описа на Софийски градски съд, 22-ри наказателен състав и е постановена нова. В протеста и допълнението към него са въведени касационните основания за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че при постановяване на новата присъда не е направен анализ на всички доказателства по делото, което е довело до неправилно оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 4, б. „б” пр. 1 НК. Направено е искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите процесуални нарушения и нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. Аналогични са възраженията, исканията и доводите в касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци. В съдебно заседание, прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и дава заключение за основателност на касационната жалба на повереника на частните обвинители. Касационните жалбоподатели Р. А. и В. А. се явяват лично и с повереника си адвокат Е от САК, който представлява и частния обвинител М. А. , който не се явява. Адвокат Е. пледира за отмяна на новата присъда на САС, като се позовава предимно на съображенията изложени в особеното мнение на съдията – докладчик по делото пред въззивния съд. Пред касационната инстанция подсъдимият К се явява лично и с упълномощения си з. адвокат В, който пледира новата присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът и касационната жалба са основателни.   С обжалваната присъда е отменена присъда № 300/28.09.2009 година по н о х д № 1801/2007 година по описа на 22ри състав при СГС и е постановена нова, с която подсъдимият Р е признат за невиновен в това, че на 13.07.2006 година в гр. С., на бул. „. шосе” при управление на лек автомобил „Фиат Типо”, като неправоспособен водач и в нарушение правилата за движение по чл. 20 ал. 1 и 2, чл. 119 ал. 1, 123 ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на М. А. , като избягал от местопроизшествието. На основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 4, б. „б”, пр. 1, във вр. с ал. 1, б. „в” НК. С обжалваната присъда, разноските са били оставени за сметка на държавата. Основателна е тезата на страните по обвинението, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на мнозинството от съдебния състав, постановил обжалвания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. Видно от аргументите на съдията докладчик по делото, изразени в особеното му мнение, в разрез с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението за недоказаност на обвинението в тази насока е взето без да се съобразят задълженията на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Преди всичко незаконосъобразен е изводът на мнозинството от съдебния състав, че приложения към делото /л. 142 от съд.п-во пред І инст./ акт за установено административно нарушение не е доказателство за фактите отразени в него. В случая не са съобразени особеностите, уредени в Закона за административни нарушения и наказания за хипотезите, в които въз основа на акта се издава наказателно постановление от компетентния административно-наказващ орган и тези, в които този орган изпраща акта на съответния друг компетентен орган. Съгласно общия принцип на административно-наказателното производство, чл. 33 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, когато за деянието е образувано наказателно производство. При непредпазливите транспортни престъпления, като бланкетни норми, в състава им /още при формулиране на обвинението на досъдебната фаза/ задължително се посочват съответните административни нарушения по смисъла на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение. В конкретния случай, обаче, поради бягството на подсъдимия от мястото на произшествието, разследващите в наказателното производство органи разпоредили издирване на нарушителя, а органите на КАТ съставили констативен протокол за ПТП. След като подсъдимият бил установен от органите на административното производство, бил съставен акт, в който с думи е описано инкриминираното пътно - транспортно произшествие за което, по реда на ЗАНН, подсъдимият собственоръчно записал, че е съгласен с изложеното в обстоятелствената част на акта. Ако подсъдимият не бе напуснал мястото на произшествието, разследващите органи не биха прибегнали до съставяне на такъв акт, поради наличие на образувано досъдебно производство, в хипотезата на чл. 212 ал. 2 НПК – досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие от разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието…именно в хипотезата на чл. 33 ал. 1 от ЗАНН. Алинея втора на същия текст урежда втората хипотеза, като обсъжданата, в която актът е съставен, но поради това, че деянието съставлява престъпление, не се издава наказателно постановление, а документът с които е констатирано нарушението /престъплението/се изпраща на прокурора. В случая, последното не е изпълнено в буквалния смисъл, но върху акта е записано, че е издаден констативен протокол и в последствие, видно от справката за наложени наказания на подсъдимия, срещу този акт с № А* от 13.07.2006 г. не е отразено, че е издадено наказателно постановление. Следователно, актосъставителят и административно наказващият орган са действали именно в хипотезата на чл. 33 ал. 2 ЗАНН. При това положение, решаващият съд е бил длъжен да съпостави данните отразени в обсъждания законосъобразно съставен акт за установено административно нарушение, като писмено доказателство, с другите доказателства по делото, вместо априори да го игнорира като доказателство по делото по отношение на това, че именно подсъдимият е управлявал автомобила в момента на произшествието. К. не е изпълнил задълженията си по чл. 14 ал. 1 НПК, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което може да се отстрани само, чрез отмяна на постановената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 и 3, във вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА нова присъда № 2/20.01.2010 година на Софийски апелативен съд, по в н о х д № 708/2009 година, с която е отменена присъда № 300/28.09.2009 година по н о х д № 1801/2007 година, по описа на Софийски градски съд, 22-ри наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, при което да се изпълнят указанията в съобразителната част на настоящето решение.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: