О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №31 Гр. София, 12 март 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 150/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Благоевградски районен съд и Районен съд – гр. Дупница, по повод н. ч. д. № 97/2021 г., по описа на Благоевградски районен съд, образувано на осн. чл.433 от НПК, вр.чл.87, ал.1 от НК по молба от осъдения В. Д. П. за съдебна реабилитация. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура сочи, че компетентен да разгледа делото е РС – Дупница, който е постановил присъдата с наложено най-тежко наказание, като тежестта на наказанието следва да се преценява съобразно систематичното му място в наказателния закон, съгласно разпоредбата чл.37 от НК. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред РС- гр. Дупница е било образувано н.ч.д. № 26/2021 г. по молба на молителя В. Д. П., чрез адв. Ч. за допускане на съдебна реабилитация. С разпореждане № 260013/18.01.2021 г. на съдията-докладчик при РС - Дупница, съдебното производство по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен съд- Благоевград, по съображения, че това е компетентният да разгледа делото съд съгласно правилата на чл.433, ал.2 от НПК. Компетентността на РС-Благоевград е изведена от факта, че този съд е постановил осъждането, по което е наложено най-тежкото наказание на П. / н.о.х.д. № 1634/2006 г. / , а именно – пробация, / със съответни пробационни мерки / неизтърпеният остатък, от което наказание е заменен с лишаване от свобода за срок от десет месеца и 13 дни. В Районен съд-Благоевград е било образувано н.ч.д. № 97/20121 г. С разпореждане на съдията-докладчик по делото, съдебното производство е било прекратено и съдът е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК. Съгласно мотивите на докладчика, основание да прекрати производството пред РС-Благоевград е, че най-тежкото наложено на П. наказание е по н.о.х.д. № 265/1996 г., по описа на РС – Дупница, а именно – три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца. Посочено, е че тежестта на наказанието при еднакви по вид наказания се определя от неговия размер, а не от начина му на изтърпяване. Както и че съдът, който определя общо наказание при съвкупност от присъди, не е „съд по налагане на наказанието“ по смисъла на чл.433, ал.2 от НПК, тъй като не решава въпроса с неговата индивидуализация. Настоящият състав на ВКС намира, че делото е подсъдно на РС – гр. Дупница, който се явява местно компетентния да го разгледа и реши съд. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК, в случаите, в които лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. От подлежащите на съдебна реабилитация осъждания, най-тежкото наложено наказание е наказанието по н.о.х.д. № 265/1996 г., по което с присъда на Районен съд-Дупница, № 236/08.11.1996 г., в сила от 07.02.1997 г., на молителя П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца, на осн. чл.66, ал.1 от НК. / молителят не е реабилитиран по право по това осъждане, поради последващото му групиране с други две наказания, на осн. чл.25, ал.1 от НК, като за определеното общо наказание не са настъпили предпоставките по чл.86, ал.1, т.1 от НК /. Правилни са съображенията на РС-Благоевград, че тежестта на наказанието лишаване от свобода не се определя от начина на изтърпяването му, а от неговият размер, като лишаването от свобода с по-висок размер е по-тежкото наказание. Приложението на чл.66, ал.1 от НК касае изпълнението на наказанието лишаване от свобода и в тази връзка се явява обстоятелство, което е ирелевантно за тежестта на този вид санкция. Правилно е и застъпеното от РС-Благоевград становище, че групирането на това наказание с наказанията по н.о.х.д. № 867/1996 г., на РС-Дупница и н.о.х.д. № 209/2002 г. на РС – Дупница, с определение № 5495/08.07.2013 г., на РС-Благоевград, също няма отношение към въпроса за подсъдността в производството по съдебна реабилитация. Това е така, защото при определянето на общо най-тежко наказание при съвкупност от осъждания, на осн. чл.25, ал.1 от НК, съдът не решава въпроси, свързани с вида и размера на наказанията / същите са решени от съдилищата, постановили влезлите в сила съдебни актове, подлежащи на групиране/ , а само такива относно тяхното изпълнение, поради което дейността му по определяне на общо наказание е ирелевантна за компетентността му да извърши съдебна реабилитация на осъденото лице. При тези данни, компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация на молителя П. е РС-Дупница, който е първоинстанционният съд, постановил присъдата, /№ 236/08.11.1996 г. по н.о.х.д. № 265/1996 г/ по която е наложено най-тежкото наказание в размер на три години лишаване от свобода, от посочените в молбата на В. П., по която е образувано производството за съдебна реабилитация. Водим от горното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВКС, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 97/2021 г., по описа на Благоевградски районен съд, по компетентност за разглеждане и решаване по същество на Районен съд- Дупница. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Благоевградски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: