Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * правен интерес * нередовност на исковата молба * допустимост на иск * установителен иск в изпълнителното производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 212/2017 г.
София, 02.01. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4897/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 374 от 26.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1003 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 2154/2015 г. на Софийския апелативен съд. Касаторът В. Д. Д. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] е оспорил жалбата. Ответниците В. С. Д. и А. И. Д. не са изразили становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 1168/18.02.2015 г. по гр. д. № 7850/2012 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът, въз основа на давностно владение, продължило повече от десет години, е придобил на 02.06.2008 г. правото на собственост върху апартамент - мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ от 212.62 кв. м., заедно с 5.58% ид. ч., представляващи 33.08 кв. м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ X.-33,34 от квартал 7в по плана на [населено място], местността „ [улица].
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че в хипотеза на изпълнително производство за събиране на парично вземане чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника, положителният установителен иск, какъвто е предявеният, не намира приложение. Налице е правен интерес от предявяване на специалния иск по чл. 440 ГПК с ответници страните по изпълнението, който по своето естество е отрицателен установителен и цели да се отрече, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника. Предявеният положителен установителен иск е приет за недопустим. Добавено е и съображението, че в случая ищецът, като трето за изпълнението лице, което владее имота от м. май 1998 г., не може да се защити по исков ред, а само чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК изключва възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане.
По допуснатия въпрос следва да се даде следния отговор:
Изборът на способ на защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл.440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл.440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника /ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015 г. на ОСГТК, т.4/. Наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск се обуславя от степента на засягането, предизвикано от състоянието на спор в правната сфера на ищеца, както и от обема на защита, която се цели, предвид евентуалното уважаване на предявения иск. С оглед обема на търсената защита, за ищеца може да съществува правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу ответника, върху чието имущество е насочено принудителното изпълнение, както и срещу взискателя по същото, когато се оспорва твърдяното от него право на собственост. В цитирания по-горе смисъл са определение № 135/01.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2110/2017 г. и решение № 65/01.08.2017 г. по гр. д. № 4046/2016 г. на второ г. о. на ВКС, постановени след тълкувателното решение, като настоящият състав възприема даденото в тях принципно разрешение на поставения въпрос. В конкретната хипотеза обаче ищецът няма правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, който не е на негово разположение предвид целта на производството - евентуално положително решение по такъв иск не може да послужи като основание за прекратяване на изпълнителния способ.
По касационната жалба.
В исковата молба са изложени следните твърдения, които са от значение за правната квалификация на предявения иск: ищецът е посочил, че в резултат на упражнявана от него фактическа власт, считано от 31.05.1998 г., когато му е било предадено владението върху процесния апартамент от ответниците – физически лица, е придобил по давност правото на собственост върху същия на 02.06.2008 г. С нотариален акт № 126/30.06.2008 г. е сключена договорна ипотека върху процесния апартамент за обезпечаване на вземане в полза на банката, като към момента на учредяването й длъжниците В. С. Д. и А. И. Д. не са били носители на правото на собственост върху него. Същите са го изгубили с придобиването му от ищеца на посочената по-горе дата, когато е изтекъл законоустановения срок за придобиване на правото на собственост по давност. Формулираният петитум е за установяване принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца именно към тази дата.
Следва да се приеме, че е била налице нередовност на исковата молба, с оглед несъответствието между нейната обстоятелствена част и направеното пред съда искане за установяване правото на собственост в полза на ищеца към 02.06.2008 г. С оглед така изложените факти, от които се твърди, че произтича претендираното право, не е съществувал правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, а от иск за прогласяване недействителността на ипотеката по чл.170 ЗЗД. Необходимо е да се посочи, че установяването на правото на собственост към минал момент е допустимо само по изключение и представлява законоустановена възможност /например предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/, каквато не е настоящата хипотеза. Исковата молба като нередовна е трябвало да бъде оставена без движение с даването на указание за отстраняване на противоречието между нейната обстоятелствена част и петитума.
С оглед на така установеното по делото, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да даде указания за поправяне нередовностите на исковата молба /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.5 от същото и ТР № 1 от 2001 г. от 17.07.2001 г. по т. д. № 1 от 2001 г., т.4/.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 1003 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 2154/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.