О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 341 гр. София, 25.06.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4858/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1079 от 27.09.2019г., постановено по гр.д.№ 1191/2019г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.04.2019г. по гр.д. № 5458/2018г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че В. М. Т. е единствен собственик на недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място], бл.2/70, вх.Б, ет.4 и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт № 175/2017г., с който същият е признат за собственик на 1/2 ид.част от имота. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, които по време на брака им на 26.08.1996г. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент. На 21.08.2012г. същите са сключили брачен договор, според който придобитият по време на брака им апартамент преминава в режим на разделност и ищцата получава правото на собственост върху целия имот, а правото на ползване остава на ответника. Бракът между страните е прекратен с решение от 25.06.2014г. по бр.д.№ 395/2014г. на ПРС като дълбоко и непоправимо разстроен. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит от бившите съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.22, ал.1 СК, която е прекратена с подписването на брачния договор – чл.27, ал.3 СК. Посочено е, че брачният договор поражда действие от сключването му до неговото прекратяване, уреждащ имуществените отношения между съпрузите по време на брака и придобитите съобразно неговите клаузи права не отпадат, както и че нормата на 42, ал.1, т.3 СК не е приложима в настоящия случай, тъй като брачният договор е правоотношение с продължително действие. Изложени са и допълнителни съображения, че прекратяването на един договор принципно има действие занапред и няма обратно действие, освен ако обратното действие не е предвидено изрично в закона, каквото по отношение на брачните договори липсва. В заключение е посочено, че и след прекратяването на брака между страните апартаментът си е останал индивидуална собственост на бившата съпруга. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следния въпрос: Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака. Ответникът по жалбата В. М. Т. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. По отношение на първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът се позовава на противоречие с влязло в сила решение № 1456 от 11.11.2016г. по в.гр.д.№ 2400/2016г. на Пловдивския окръжен съд, което не е сред посочените в тази разпоредба актове – на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Посоченото решение е постановено между същите страни и с него е уважен предявен от касатора иск по чл.57, ал.2 СК за процесния апартамент, като е прието, че след прекратяването на брака жилището е останало в обикновена съсобственост, тъй като сключеният по време на брака между страните брачен договор, уреждащ правото на собственост върху него, е прекратил действието си с прекратяването на брака, доколкото не е съдържал клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след това – арг. чл.42, ал.1, т.3 СК. Налице е противоречие между това и обжалваното решение по поставения от касатора правен въпрос, имащ обуславящо изхода на спора значение, поради което са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 57,06 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1079 от 27.09.2019г., постановено по гр.д.№ 1191/2019г. на Пловдивския окръжен съд. У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 57,06 лв. и да представи вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната му жалба ще бъде върната. След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: