8 Р Е Ш Е Н И Е №393 гр. София, 4 декември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1085/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия И. Х. И., чрез защитника му адв. С. срещу решение № 163 от 18.05.2015г. на Софийски Апелативен съд, НО, 7 състав, постановено по внохд № 1163/2014г. по описа на същия съд. С касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК и се иска при условията на алтернативост отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или изменяване на атакувания съдебен акт, намаляване на наложеното наказание и прилагане института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК. Оспорва се процесуалната дейност на въззивната инстанция при оценката на събраните по делото доказателствени източници, обусловила и неправилно приложение на материалния закон. На базата на предположения и превратното тълкуване на заключенията на автотехническите експертизи и показанията на св. Б. и Б. неправилно съдът извел фактическите си изводи относно действията на водача, довели до транспортното произшествие, посоката на движение на пострадалия пешеходец, а оттам и изводите си по приложимото право относно допуснато нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП и липсата на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Изтъкват се съображения, че св. Б. и св. Б. са заинтересовани от изхода на делото и неправилно съдът им се е доверил при извеждане фактологията на деянието. В контекста на въпроса за процесуалните нарушения се заявява, че съдът е проявил предубеденост с отказа да допусне доказателства по искане на защитата, а те били относими към авторството и механизма на транспортното произшествие. В нарушение на процесуалните правила решаващият съд приобщил и заключението на допълнителната автотехническа експертиза, изготвена от в.л. Г. Д., както и протокол за оглед от 04.06.2008 година. Отделно от това не били изпълнени и указания на касационната инстанция, дадени в предходно отменително решение във връзка с установяване на обстоятелствата, касаещи наличието на „пияно състояние”, спазването изискванията на Наредба № 30/2001г. при вземане кръвната проба на подсъдимия, както и дали към момента на произшествието пътната настилка е била суха или мокра. Заявява се и несправедливост на наложеното наказание, доколкото въззивният съд подценил значението на констатираните от него смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната касационна жалба по изтъкнатите в нея съображения. Посочва, че несъмнено са установени нарушения на Наредба № 30/2001г. при вземането, транспортирането и съхраняването на кръвната проба, иззета от подсъдимия. Предвид това неправилно решаващият съд е приел, че е налице квалифицирания признак „пияно състояние”. Твърди, че въззивната инстанция само формално е отчела наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложеното му наказание е прекомерно. Повереникът на частния обвинител намира жалбата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт-за правилен и законосъобразен. Представителят на ВКП дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, справедливо и постановено при отсъствие на процесуални нарушения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 210 от 20.06.2013г. по нохд № 4446/2012г., Софийският градски съд е признал подс. И. Х. И. за виновен в това, че на 04.06.2008г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р. К.” с ДК [рег.номер на МПС] , в пияно състояние – концентрация на алкохол в кръвта 2,3 промила, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 2 ЗДвП и по предпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. В. И., като деецът избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1 и пр. 4 , б.”б” във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Оправдал подс. И. по първоначалното обвинение да е извършил деянието в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1, чл. 21, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП. На основание чл. 61, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Определил на осн. чл. 25 във връзка с чл. 23 НК общо най-тежко наказание на подсъдимия измежду определеното наказание по нохд № 4446/2012г. на СГС, нохд № 10026/2010г. на СРС и нохд № 647/2011г. на СРС, а именно четири години лишаване от свобода, като определил първоначален общ режим на изтърпяване на общото наказание. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия са възложени разноските по водене на делото. По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано внохд № 986/2013г. по описа на Софийския апелативен съд, като с решение № 457 от 19.12.2013г. на осн. чл. 338 от НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Цитираното решение е отменено изцяло с решение № 215 от 11.04.2014г. на ВКС, І н.о. по к.д. № 457/2014г., а делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. С решение № 227 от 24.06.2014г. по внохд № 348/2014г., Софийски апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При касационната проверка на същото по к.д. № 1485/2014г., ВКС, ІІІ н.о. с решение № 449 от 16.12.2014г. констатирал, че две от задължителните указания на касационната инстанция не са изпълнени от въззивния съд, а именно- останали са неизяснени обстоятелствата във връзка с лицето, иззело кръвната проба на подсъдимия, начина на съхраняването й до предаването й и транспортирането й до мястото, където е била изследвана, както и обстоятелството дали по време на станалото транспортно произшествие е валял дъжд или не чрез изискване на съответната справка от метереологичната служба. На основата на тази констатация касационната инстанция отменила изцяло решение № 227/24.06.2014г. по внохд № 348/14г. на САС и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото от САС било образувано внохд № 1163/14г., по което е постановено и атакуваното решение № 163 от 18.05.2015 година. С него въззивната инстанция упражнила правомощията си по чл. 334, т.3 и т.6 във връзка с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, като изменила първоинстанционната присъда в санкционната й част и намалила наказанието на подсъдимия И., както следва- на три години и шест месеца лишаване от свобода и на три години и шест месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Намалено е и определеното общо наказание по нохд № 4446/2012г. на СГС, нохд № 10026/2010г. на СРС и нохд № 647/2011г. на СРС на три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционния съдебен акт бил потвърден. Касационното производство е трето по ред. Изтъкнатите в касационната жалба доводи дословно преповтарят развитите в предходните касационни жалби съображения, като същите подлежат на самостоятелно разглеждане, доколкото предходните състави на ВКС са отменяли въззивните решения със задължителни указания във връзка с установяване на правно-релевантната фактология. В контекста на дадените задължителни указания ВКС в настоящия състав счете, че въззивният съд стриктно е изпълнил същите, като е положил дължимото усилие за разкриване на фактите по делото в необходимата пълнота съобразно изискването на чл. 13 от НПК. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие САС е събрал не само гласни доказателствени източници- изслушал е вещото лице М., изготвило химическа експертиза на досъдебното производство, както и св. Р. С., С. Ч., К. И., но и редица писмени доказателства- заверени копия на страници от журнал-книга за алкохолни проби, заверени копия от страници на журнал, воден в 122-ри токсикологичен кабинет, справка от Национален институт по метереология и хидрология, справки от СДВР- „ПП”, заверено копие от констативен протокол за ПТП и заверено копие от „списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка-ПП средства за измерване”. Предвид това релевираните от касатора доводи относно нарушение на чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК на плоскостта на непълнотата на доказателствата като проявна форма на съществено нарушение при разкриване на релевантната фактология, са неоснователни и обективно не намират опора в действително реализираната от въззивния съд процесуална дейност по събиране на нови и допълнителни доказателства. В рамките на правомощията си като инстанция по фактите САС е събрал максимума от възможните за установяване към актуалния момент доказателства и на базата на тях е извел изводите си по фактите. Не се споделя развитото оплакване в жалбата и относно това, че с отказа си да уважи доказателствено искане на защитата относно изискване на запис от камера на местопроизшествието съдът е проявил предубеденост и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия. На същата плоскост е заявено и оплакване относно недопускане на петорна комплексна съдебно-медицинска експертиза във връзка с причинно-следсдтвения процес обусловил настъпването смъртта на пострадалия. Принципно следва да се отбележи, че не всеки отказ на решаващия съд да уважи доказателствено искане на страна, е съществено процесуално нарушение. За допуснато такова може да се приеме само този отказ, който рефлектира на пълнотата на доказателствената съвкупност относно предмета на доказване, а оттам и възможността на решаващия съд убедително и безпротиворечиво да разкрие значимата за процеса фактология. В конкретния случай, от протоколите на съдебните заседания, проведени пред въззивния съд, се установява, че искане от защитата в насока попълване на доказателствената съвкупност с посочените по-горе доказателствени източници, не е отправяно. Друг е въпросът, че още при разглеждане на внохд № 348/2014г. по описа на САС е приложена справка от МВР- СДВР (л.12 от внохд № 348/2014г.), че съоръженията на сектор „Видеонаблюдение” не обхващат района на местопроизшествието, като липсва информация относно наличие на системи за наблюдение, собственост на други лица. Предвид това, наведеното по-горе оплакване на касатора, не намира опора в материалите по делото. В контекста на останалите заявени процесуални нарушения следва принципно да се посочи, че те касаят дадената от въззивната инстанция оценка на част от доказателствените материали и конкретни оплаквания по отношение на възприетата на база на тях фактология. Оспорват се изводите по фактите, касаещи реализираното от подсъдимия поведение при управление на превозното средство, причинната връзка между него и съставомерния резултат- смъртта на пешеходеца, начинът и посоката на движение на пешеходеца, наличието на „пияно състояние”, като квалифициращ признак на престъплението. Известно е, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание, поради което не е в правомощията на касационната инстанция да проверява фактическата необоснованост на присъдата и да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Предвид това направените от САС фактически изводи, както и достоверността на отделните доказателствени средства, на базата на които те са изведени, не могат нито да се проверяват, нито да се коригират. Касационният съд разполага единствено с правомощие да провери процесуалната дейност на съда, гарантираща правилното формиране на вътрешното му убеждение при установяване на релевантните обстоятелства. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд е спазил процесуалните правила, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Решаващият съд подробно се е спрял на възражението на защитника относно начина на движение на пешеходеца А. И. и убедително е обосновал констатацията си (различна от тази на първоинстанционния съд), че към момента на транспортното произшествие пешеходецът се движел в крайната дясна лента, считано спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, на около 0,5 метра вляво от десния бордюр, като в момента на удара се бил завъртял около оста си, така че се намирал с дясната страна на тялото си към движещите се срещу него автомобили. Тази констатация съвсем не е произволна, така както се твърди в касационната жалба и не е изведена на базата на предположение, а на основата на задълбочен анализ ( л.145 от внохд № 1163/2014г. по описа на САС) на показанията на св. Б., Б., включително и дадените на досъдебното производство показания на св. Б., в контекста на заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и обективно установеното относно мястото на удара и констатираните увреждания по тялото на жертвата. Показанията на св. Б. и св. Б., като свидетели на транспортното произшествие, не са били превратно интерпретирани. При отчитане обстоятелството, че св. Б. (като управляваща л.а. „Т.”) е участвала в произшествието, тъй като управляваният от нея автомобил е бил ударен от автомобила на подсъдимия, решаващият съд правилно е заключил, че показанията й и тези на съпругът й- св. Б., в основната си част са непредубедени, убедителни и кореспондират както със заключенията на автотехническите експертизи, така и с останалите гласни и писмени доказателствени източници по делото. Оспорването на коментираните показания единствено с аргумента, че св. Б., управлявания от нея автомобил, била участник в транспортното произшествие и е целяла да „оправдае” собственото си неправомерно движение по пътя е голословно, доколкото по делото е безспорно установено по експертен път, че поведението й като водач на МПС е било в съответствие с правилата за движение по пътищата и не е допринесло за настъпване на транспортното произшествие. Не се споделя възражението на защитата, че контролираната инстанция се е позовала на негодни доказателствени източници и в частност на протокол за оглед за местопроизшествие от 04.06.2008г.( л.20-л.21, т.1 от ДП), като на практика липсвало скица на местопроизшествието. По този въпрос апелативният съд е дал отговор (л.150 от внохд № 1163/2014г.), който е съответен на нормата на чл. 131 НПК относно доказателствената стойност на законосъобразно съставените протоколи за следствени действия. Обстоятелството, че в коментирания протокол са отразени две действия по разследването – оглед на местопроизшествието и оглед на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия, не обуславя негодност на писменото доказателствено средство, тъй като същият съдържа реквизитите по чл. 129 НПК и липсват каквито и да са било обективни находки по делото от които да се заключи, че съдържанието му е непълно и не отговаря на действителността. При това положение, въпреки че в него са отразени два огледа, предвид ясното отграничаване на тяхната хронология, участвалите в действията лица и съответните констатации при отделния оглед, не се констатира нарушение на въззивния съд при оценката на посоченото писмено доказателствено средство. В контекста на обсъжданата проблематика, действително към коментирания протокол не е съставена скица на местопроизшествието, но този пропуск на разследващите е преодолян впоследствие чрез назначаване на нарочна допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. Д. ( л.120-121, т.1 ДП), чието приемане се оспорва неоснователно в касационната жалба на подсъдимия. При извеждане на правно-значимата фактология съдът не е ограничен във възможностите да използва всички допустими способи за събиране на доказателства, а в случаите когато е налице неяснота по въпрос, чието разрешаване предполага притежаването на специални знания, за съда е налице и задължение да изследва този въпрос чрез назначаване на съответната експертиза. В конкретния случай в доказателствената съвкупност правилно е било приобщено заключението на оспорваната от защитата допълнителна експертиза, чиято основна задача е била след извършване на допълнителен оглед на мястопроизшествието да се изготви и мащабна скица на същото, тъй като по този начин се е стигнало до визуална яснота относно параметрите на пътното платно, посоката на движение на автомобилите и констатираните при първоначалния оглед следи от транспортното произшествие. Не кореспондира с обективно извършените от въззивния съд действия и възражението на касатора, че „ САС….не установи по категоричен начин в момента на инцидента дали асфалтът е бил сух или мокър, дали е валяло или не…”. Изискана и получена е необходимата справка от Националния институт по метереология и хидрология и е несъмнено установено, че на инкриминираната дата, около 19,00ч. е било облачно, със слаб вятър и валежи от дъжд от около 16,00ч. до късно вечерта с различна интензивност и кратковременни прекъсвания. Въззивният съд не се е задоволил единствено до оценката на тази информация, а задълбочено я е интерпретирал в контекста и на останалите налични по делото писмени и гласни материали (протокол за оглед и изготвен фотоалбум към него; показанията на св. Ш. и св. Б.) и е изложил подробни и ясни съображения относно приетия от него фактически извод, че към момента на реализиране на транспортното произшествие не е валяло и пътното платно е било сухо. Съдебният състав детайлно се е спрял на възражението на защитника на подсъдимия за неустановеност по категоричен начин на пияното състояние на подсъдимия, с оглед твърдения за нарушения на Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като го е отхвърлил със сериозна и задълбочена аргументация( л. 147 - л.150 от внохд № 1163/2014г.) Изводът, че подсъдимият е бил в пияно състояние ( 2,3 промила) в момента на транспортното произшествие, правилно е базиран основно на заключението по протокол за химическа експертиза, протокол за медицинска експертиза, разясненията на вещото лице М., показанията на св. С. (дежурен лекар, съставил протокола за медицинско изследване), св. И. (служител на МВР, получил на ръка кръвната проба на подсъдимия), св.Н. и св. П. (полицейските служители, спрели за проверка подсъдимия, след произшествието и след напускане на мястото му), констативен протокол за проверка на водача И. с техническо средство. С основание е прието, че по въпроса за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия преимуществено значение имат данните от протокола за химическата експертиза, съгласно които в кръвната проба на подсъдимия, взета в 21:20 ч. вечерта, е било установено наличие на етилов алкохол в концентрация 2,3 %о. Обстоятелството, че не е спазен формалният ред по транспортиране на взетата от подсъдимия кръвна проба по Наредба № 30/2001г., а същата е била предадена на св. К. И. и на ръка занесена от неустановено лице в МБАЛ „Св. А.” - [населено място], не променя горния извод. В контекста на този въпрос САС закономерно е отчел липсата на каквито и да било фактически данни, от които да се заключи, че нарушенията по транспортиране на кръвната проба са се отразили на нейното съхраняване, а впоследствие -и на качественото й и компетентно изследване. Друг е въпросът, че протоколът за химическа експертиза на взетата от подсъдимия кръвна проба съвсем не е единствения източник на информация относно това, че подсъдимият се е намирал под въздействие на алкохол по време на управление на превозното средство, с което е предизвикал произшествието, а в резултат на него - и смъртта на пострадалия. В тази насока и в съответствие с приетите положения в Постановление № 1/83г. на ПлВС въззивният съд правилно е преценявал и наличните по делото гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите, пряко и непосредствено възприели поведението на водача и физическите проявления на алкохолното му повлияване. Механизмът на протичане на произшествието и в частност конкретно реализираното от подс. И. поведение при управление на моторното превозно средство също почиват на безпротиворечиви и убедителни доказателствени материали и тяхната съвкупна и прецизна проверка- заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи, показанията на св. Б., както и протокола за оглед на местопроизшествие и на автомобила, управляван от подсъдимия. Установено е, че движейки в лявата лента за движение на пътното платно след два автомобила, намиращи се в дясната лента („Т. К.”, управляван от св. Б., а след нея – л.а. „ Р. Т.”, управляван от св. Б.), подсъдимият предприел задминаването им. Когато настигнал л.а. „Т. К.”, внезапно завил надясно, не пропуснал л.а.”Тойота Корола” и навлязъл в дясната пътна лента за движение. При тази маневра ударил със задна дясна част на управлявания от него автомобил л.а „Т. К.” в областта на преден ляв калник и левия край на предната броня. Изяснено също е, че в момента в който вече автомобилът се движел успоредно на оста на пътя със скорост 69 км/ч., настъпил удар между него и движещия се в крайната дясна част на пътното платно, в обратна посока на движение на автомобила и на 0,5м. вляво от десния бордюр пешеходец А. И.. На пострадалият били причинени тежки увреждания, в резултат на които настъпила смъртта му. Изяснено е също, че удар не би настъпил, ако водачът И. е изпълнил правилно маневрата по безопасно навлизане в дясната лента пред л.а. „Т. К.”, тъй като в момента на преминаване покрай пешеходеца автомобилът, управляван от подсъдимия би се намирал все още изцяло в лявата лента на платното за движение. При така очертаната фактология във връзка с механизма на произшествието и действията на подс. И. при управляваното от него моторно превозно средство неоснователно се явява възражението на защитата, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. САС подробно е обосновал принципните положения, приети в практиката и теорията относно приложимостта на посоченото, изключващо вината, основание и обосновано е заключил, че в конкретния случай то не е налице. Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е извършил маневра, свързана с цялостно навлизане в съседна пътна лента и не е пропуснал движещия се по нея л.а. „Т. К.”. Удара с пешеходеца би се избегнал, ако подсъдимият бе осъществил правомерно описаната по-горе маневра, което обуславя и наличието на причинно-следствената връзка между неправомерното поведение на водача И. и настъпилия тежък резултат- смъртта на пешеходеца И.. Обстоятелството, че ударът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, не оневинява същия и не основание за оправдаване по предявеното му обвинение, тъй като е известно, че щом водачът сам, чрез собствено неправомерно поведение, се е поставил в положение да не може своевременно да реагира на опасността за движение, не може да се позовава на обстоятелството, че ударът е бил непредотвратим. В заключение изтъкнатите по-горе доводи обуславят и извода на касационната инстанция за неоснователност на отправената претенция относно допуснато нарушение и на материалния закон. При стриктно спазване на процесуалните правила съдът е извел значимата за правилното решаване фактология, а въз основа на нея законосъобразно е заключил, че чрез поведението си подс. И. И. е реализирал всички обективни и субективни признаци на престъпния състав на на чл. 343, ал. 3, пр.1 и пр. 4, б”б” във връзка с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК. Изтъкнатите от контролираната инстанция правни съображения изцяло се споделят, тъй като почиват на правилно разбиране на закона и трайно възприетите в теорията и практиката постановки относно наличието на квалифициращите признаци „пияно състояние” и „ бягство от местопроизшествието”. Не се констатира и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК относно заявената от жалбоподателя явна несправедливост на наложеното му наказание. Размерът на отмереното от САС наказание – три години и шест месеца лишаване от свобода е съответен на ясно заявените в мотивите на решаващия съд смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не почива на материалите по делото доводът, че съдът не е отчел нито значителното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, нито изтеклия продължителен срок на наказателното производство. По тези две обстоятелства съдът е изложил подробна, ясна и изчерпателна аргументация и на практика именно те са дали основание на въззивния съд да упражни правомощието си по чл. 337, ал.1, т.1 НПК и да намали наложеното от първоинстанционния съд наказание от 4 години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. Намаляване срока на наказанието „лишаване от свобода” е било придружено с намаляване и на кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС” и е дало съответното отражение и при определянето на общо най-тежко наказание при условията на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК. С налагане на наказание в размер близък до минимума в санкцията на чл.343, ал.3, пр.1 и пр.4, б”б” НК съдът е отдал приоритетно значение на изтеклия период на наказателното преследване, съобразявайки че с намаляване на наказанието подсъдимият ще бъде компенсиран поради продължителността на процеса. Продължителността на процеса обаче, макар и от значение за облекчаване на наказателно-правното положение на дееца, не всякога е от категорията на обстоятелствата по чл.55, ал.1, т.1 НК непременно водещи до определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден в санкцията на съответния състав на престъпление. В конкретния случай въззивният съд е констатирал редица отегчаващи отговорността обстоятелства, извън съставомерните признаци (установената концентрация на алкохол в кръвта на водача, значително надвишаваща необходимата за обосноваване на „пияното състояние”, превишената скорост на движение, предходните наказания на водача по административен път за нарушения на ЗДвП, засягането на друг участник в движението- л.а.”Т.К.”) и с основание е заключил, че деянието се отличава със сериозна обществена опасност, поради което е неоправдано то да бъде намалявано до по-малък размер. Очевидно е също, предвид отмерения размер на наказанието „лишаване от свобода”, че претенцията за приложението на чл.66, ал.1 НК няма как да се удовлетвори. С оглед на изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на САС по внохд № 1163/2014 г., поради което на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 18.05.2015г. на Софийски Апелативен съд, НО, 7 състав, постановено по внохд № 1163/2014г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: