Р Е Ш Е Н И Е
191
София, 20.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 30.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 114/2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. И., Г. Т. А. и С. Т. С., всички от [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 61 от 22.10. 2009 год., по т.д.№ 142/2009 год., с което след отмяна на решение на Сливенския окръжен съд № 30/21. 05. 2009 год., по гр.д.№ 40/2009 год. са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, като ищци, срещу ЗАД [фирма], [населено място] субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане общо на сумата 100 000 лв., представляваща сбор от размера на обезщетенията за причинените им неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател - б.ж. на [населено място] С. И., настъпила от ПТП на 31.07.2007 год., виновно предизвикано от водача на л.а. „Фолксваген пасат” с ДК № СН 36-9- АН- А. С. А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, които са както следва: 50 000 лв. за първата ищца- преживяла съпруга и по 25 000 лв. за останалите ищци- пълнолетни деца на починалия, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от 31. 07.2007 год. до окончателното и изплащане.
Касаторите оспорват правилността на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, основания за касационни по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК нито в проведеното по делото открито съдебно заседание.
С определение № 547 от 17.08.2010 год., по горепосоченото дело състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право- за възможността чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по- висок размер от определеното му с влязъл в сила съдебен акт обезщетение от прекия причинител на вредата, когато в наказателното производство по реда на чл.45 ЗЗД е присъдено обезщетение за причинените от последния неимуществени вреди.
На осн. чл.292 ГПК производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 1/2010 год. от ОСТК на ВКС.
С определение № 181 от 15.06.2012 год. производството по делото е възобновено, поради отпадане на основанието за спиране.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
І.По поставения правен въпрос:
С Тълкувателно решение № 2/2010 год. от 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/ 2010 год. на ОСТК на ВКС, с което по задължителен за съдилищата в страната начин са дадени отговори на процесуалноправния въпрос - дали при уважен иск срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД, е допустим пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, респ. но чл.226, ал.1 КЗ и на материалноправния – за правните последици от изплащане на присъденото на увреденото лице обезщетение по чл.45, ал.1 ЗЗД, е прието, че прякото право се явява вторично спрямо деликтното право и независимо, че двете принадлежат на едно и също лице, възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда и съществуват успоредно като конкуриращи се, то тази особена функционална обусловеност намира своето проявление както при определяне размера на обезщетението, така и в създадената процесуална възможност в производството по предявен пряк иск, основан на чл.407,ал.1 ТЗ / отм./, респ. чл.226, ал.1 КЗ да е допустимо застрахователят да въвежда всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования делинквент.
Същевременно, поради обезщетителния характер на прякото право, само реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна последица неговото погасяване, какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право и обратното. Същото разбиране е възприето от ОСТК на ВКС и когато се касае до извършено частично плащане от делинквента, по съображения, че увреденият всякога има интерес да претендира разликата до пълната си обезвреда от застрахователя му, а самата преценка за основателността на исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ, респ. чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ в тази хипотеза е винаги конкретна.
Съобразено така възприето разрешение позволява да се приеме, че вторичният характер на прякото право спрямо деликтното право изключва и наличието на възможност застрахователят да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане. Затова чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт не може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от определеното му в наказателното производство по реда на чл.45 ЗЗД обезщетение за същите неимуществени вреди от прекия причинител на вредата, с влязъл в сила съдебен акт.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение, с което предявените при условията на субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ са отхвърлени изцяло въззивният съд е приел, че пряката отговорност на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, поради което пострадалите в разглежданата хипотеза имат едно право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от осъществен от последния деликт и то може да бъде алтернативно упражнено - било срещу застрахователя на гражданската му отговорност, било срещу самия на делинквент.
Поради това, според изложените в съобразителната част на обжалвания въззивен съдебен акт съждения, липсва законова възможност за последователно предявяване и на двата иска, независимо, че по първия предявен иск присъденото обезщетение не е изплатено от осъденото лице.
Или, обстоятелството, че увредените от настъпилата от процесното ПТП смърт на общия им наследодател, ищци по своя едновластна преценка са избрали да упражнят деликтното си право чрез предявен в наказателния процес по НОХД № 74/2007 год. на С. военен съд граждански иск, основан на чл.45, ал.1 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане е достатъчно, за да се отрече основателността на пряката им искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния, независимо от липсата на извършено плащане.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разбиране е посочена липсата на въведени в хода на делото доводи и на ангажирани доказателства за различни от вече обезвредените с присъденото на осн. чл.45, ал.1 ЗЗД обезщетение, неимуществени вреди на ищците, произтекли от същия деликт, които да са претендирани по реда на чл.226, ал.1 КЗ в завишен обем спрямо претендирания от граждански отговорното лице, в който случай прекият иск би бил единствено основателен.
Решението е неправилно, като противоречащо с посочената по- горе задължителна съдебна практика и следва да бъде отменено, а на ищците да бъдат присъдени претендираните по реда на чл.226, ал.1 КЗ обезщетения, конкретният размер на които следва да бъде съобразен със следното:
С влязло в сила решение № 14 от 14.03.2008 год., по В.Н.О.Х.Д. № 10/2008 год. Военно –апелативен съд [населено място] е изменил постановената от С. военен съд присъда № 74/05.12.2007 год., по Н.О.Х.Д. № 74/2007 год., като в нейната гражданска част е увеличил размера на присъденото на В. М. И. обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от смъртта на съпруга и- б.ж. на [населено място] С. И., настъпила в резултат на виновно предизвикано на 31.07.2007 год. от кадрови редник А. С. А. ПТП от 30 000 лв. на 60 000 лв., а на обезщетенията за неимуществени вреди, определени на пълнолетните деца на починалия- Г. Т. А. и С. Т. С. – съответно от по 20 000 лв. на по 50 000 лв. за всеки един от тях.
Безспорно установено е в хода на делото, че по заявление на ищците за изплащане на така присъденото им с влязлото в сила решение на Военно –апелативен съд [населено място], по В.Н.О.Х.Д. № 10/2008 год. и издадени изп.л. ответникът ЗАД [фирма], [населено място], в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на делинквента А. по застраховка „Гражданска отговорност”, материализирана в застрахователна полица № 031060008972 с период на действие 20.12.2006 год. – 19.12.2007 год., е заплатил на всеки един от тях сума от по 30 000 лв. по образуваната пред него щета № 471006070810101123, позовавайки се на чл.273, ал.1 КЗ и предлагайки подписване на извънсъдебно споразумение помежду им за тези суми, което последните са отказали.
Следователно чрез извършеното от застрахователя плащане на сумата от по 30 000 лв. на всеки един от ищците, след определения по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД размер на следващото им се обезщетение и представените от тях изп.л. по НОХД № 74/ 2007 год. на С. военен съд не е налице пълно удовлетворяване на увредените лица, поради което исковата претенция, основана на чл.226, ал.1 КЗ се явява основателна срещу застрахователя на делинквента за разликата между изплатените от същия суми и присъдените такива, като дължими за пълната справедлива обезвреда на пострадалите, която възлиза на 30 000 лв. за В. М. И. и на по 20 000 лв. за Г. Т. А. и за С. Т. С..
С оглед изхода на делото по главния иск основателен се явява и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Относно началния момент, от който се дължи обезщетението за забава при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента следва да се съобрази създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна според т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС практика, изразена в решения на ІІ т.о. на ВКС: № 72/ 30. 04.2009 год., по т.д.№ 475/2008 год. и № 200 от 22.11.2010 год., по т.д.№ 84/2010 год., която е в смисъл, че поради функционалната отговорност на застрахователя от тази на делинквента, то той отговаря за всички причинени от последния вреди и при същите условия и затова съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде присъдена от датата на непозволеното увреждане, а не от получаване на поканата за плащане.
Ищците са претендирали направените за касационното производство деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и предвид своевременното им заявяване следва да им бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с представените писмени доказателства за внесената от тях държавната такса и заплатено адвокатско възнаграждение по приложените договори за правна защита и съдействие с №№ 949/16.11.2009 год.; 9497/16.11.2009 год. и 9498/ 16.11.2009 год. и уважената част на исковите им претенции.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 61 от 22. 10.2009 год., по т.д.№ 142/2009 год., в частта, с която са отхвърлени, като неоснователни, преките искови претенции на В. М. И., Г. Т. А. и С. Т. С. и тримата от [населено място] против ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над 20 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 50 000 лв. за В. М. И. и за разликата над сумите от по 5 000 лв. до пълния размер на исковите суми от по 25 000 лв. за Г. Т. А. и за С. Т. С. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на В. М. И. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга и - б.ж. на [населено място] -Т. С. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 31.07.2007 год. до окончателното и изплащане, както и направените за касационното производство деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на сумата 1200 лв..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на Г. Т. А. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя и - б.ж. на [населено място] -Т. С. И., неин баща, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане 31.07.2007 год., до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски, съобразно уважената част на иска от 1200 лв..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на С. Т. С. от с.гр., с ЕГН: [ЕГН] сумата 20 000 лв./ двадесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя му - б.ж. на [населено място] -Т. С. И., негов баща, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2007 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на 1200 лв..
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя в сила въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|