Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248

гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 515 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13/4.01.2022 г., подадена от Р. В. Г., чрез адвокат С. Ч., срещу решение № 166 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 20215500501574/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260523 от 6.06.2021 г. по гр. д. № 112/2020 г. на Районен съд – Стара Загора за отхвърляне на иска на Р. В. Г. срещу Община Опан, област Стара З. за заплащане на сумата от 6000 лв. (предявен като частичен от общо дължимите според ищеца 50 000 лв.), за причинени от ответника неимуществени вреди – негативни преживявания във връзка с наводнение на имота на ищеца, находящ се в [населено място], [община], произтекло на 2.06.2019 г., възникнало в резултат на действия и бездействия на ответника, изразяващи се в изграждане на хидросъоръжение – канал (корито на река), неотговарящо на условията за безопасност и при чието изграждане не са били съобразени конкретните форми на релефа и намиращи се други съоръжения – мост; непочистване на коритото на реката и дерето, в което се събирала вода от наноси, трева и други материали и отпадъци и непредприемане на действия за своевременното разширяване на просвета на построения мост, под който минава новоизграденият канал на коритото на реката, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 8.01.2020 г., до окончателното й заплащане.
Въззивният съд е посочил, че Р. Г. твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 1630 кв. м, находящо се в [населено място], заедно с построените в него сгради - жилище с площ от 50 кв. м, жилище с площ от 24 кв. м, второстепенна постройка с площ от 80 кв. м и гараж с площ от 40 кв. м, намиращи се в близост до изграден през 2009/2010 г. по Европейска програма канал, чрез който съществуващото дотогава корито на преминаващата река било изместено в близост до имота му. Същото преминавало главен път Стара Загора - Симеоновград, като над него имало построен през 1930 г. мост, чийто просвет бил около 80 см, поради което пропускливостта му била малка. Така изграденото корито, като хидросъоръжение, било тясно, по-плитко от съществуващото преди и не било съобразено е релефа и находящите се в близост имоти, и така изградено, създавало предпоставки за натрупване на водна маса и за възникване на наводнения. След изграждането на това корито, притежаваният от ищеца имот започнал да се наводнява. По тази причина той често сигнализирал кмета на община Опан, че при наличие на по-силен дъжд е налице опасност реката да прелее и да наводни имота му; правел искане да се предприемат мерки за своевременно почистване на речното корито, както и действия по разширяване отвора на канала, за да се отича насъбралата се при проливни дъждове вода. Молбите и исканията му били оставяни без уважение и последствия. На 2.06.2019 г. отново имало дъжд, като количествата паднала вода на квадратен метър била такава, че за пореден път новоизграденото корито на преминаващата край имота му река не могло да отведе идващата и събиращата се вода, поради което същото преляло и наводнило намиращите се в близост имоти, между които и неговия имот. На следващия ден кметът на община Опан издал заповед № 160/3.06.2019 г., с която обявил бедствено положение. В резултат на възникналото наводнение пострадал имота на Р. Г. и намиращите се в него сгради, движими вещи и животни, част от които били унищожени, а друга част силно повредени. На 5.06.2019 г. служители на Община Опан посетили имота му и съставили констативен протокол за последици от бедствие, авария и катастрофа, в който било отразено, че на 2.06.2019 г., около 18.00 ч., поради наличие на интензивни валежи било причинено концентриране на големи водни маси, които преминали през имота му и наводнили намиращите се в него жилищна сграда и гараж. Прието било, че с оглед интензивните и обилни валежи, заедно с големия водосбор на дерето, същото не могло да поеме придошлите води, затлачило се от наноси и растителност, поради което преляло. В протокола било отразено, че били наводнени дворът на недвижимия имот, първият етаж от жилищната сграда и гаражът. Посочено било и че е наводнено и унищожено имущество, посуда, бяла техника и 5 бр. кокошки, като било описано унищоженото му имущество. За констатираните увреждания и повреди бил съставен и снимков материал. Допълнително ищецът претърпял и продължавал да търпи и досега редица неимуществени вреди. Съседите му реагирали остро на създалата се ситуация, предизвикали скандали във връзка с лошите миризми, които се носели по цялата улица от развалените хранителни продукти. Обект бил на присмех, подигравки и злобни подмятания, включително и закани. Създалата се ситуация се отразила негативно и на отношенията в семейството му. Необходимостта от създаване на организация за наложителния ремонт на жилището, набавянето на средства за нови вещи и др., осигуряването на майстори и др. детайли предизвикали множество спорове и скандали. За причинените му имуществени вреди Г. бил обезщетен частично от застрахователна компания „Уника“ АД, гр. София. Причинените му неимуществени вреди, описани по-горе, оценявал общо на 50 000 лв. Въз основа на изложеното ищецът претендира заплащане на сума в размер на 6000 лв. (частичен иск от общо 50 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които вреди се явяват пряка и непосредствена последица от неправомерни действия и бездействия на [община], изразяващи се в изграждането на хидросъоръжение, неотговарящо на условията за безопасност и при чието изграждане не били съобразени конкретните форми на релефа и намиращи се други съоръжения - мост, който бил построен през 1930 г., под който минавал новоизграденият канал, и чийто просвет бил недостатъчен да се отведе събиращата се вода по начин да не позволява преливане на коритото на реката и наводняване на намиращите се в близост имоти; непочистване на коритото на реката и дерето, в което се събирала вода от наноси, трева и други материали и отпадъци, като по този начин се затруднявало безпроблемното отвеждане на събиращата се в дерето и преминаваща през новоизграденото корито на реката водна маса; непредприемане на действия за своевременното разширяване на просвета на построения мост, под който минавал новоизграденият канал на коритото на реката, и който просвет бил недостатъчен да се отвеждат, при наличие на обилни или интензивни дъждове, събиращите се водни маси.
Окръжен съд – Стара Загора е приел за установено, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба дворно място и сгради в него, като съгласно удостоверение № 94-00-1007(1)/15.07.2019 г. на Община Опан сградите са търпими строежи по смисъла на ЗУТ, не подлежат на премахване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. На 3.07.2019 г. ищецът отправил жалба до Омбудсмана на Република България, областния управител на Област Стара Загора и кмета на община Опан за причинените му щети от проливния дъжд на 3.06.2019 г. Със заповед № 160/3.06.2019 г. на кмета на община Опан било обявено частично бедствено положение, вследствие обилните валежи на територията на [населено място], за периода 2.06.2019 г. - 5.06.2019 г. Съгласно удостоверение от PC ПБЗН - Стара З. на 4.06.2019 г., в 14.45 ч. в службата бил получен сигнал за наводнена къща с причинени материални щети в [населено място], като при оглед от трима служители на място се установило, че вследствие падналите обилни валежи на територията на селото се образувал разлив на големи водни количества извън коритото на канала, наводнени били приземният етаж на къщата, стопански постройки, гараж и дворно място. Извършени били действия за отводняване и разчистване на придошлата вода, растителност и земна маса, като от наводнението били засегнати и повредени част от стенните мазилки, унищожени битови електроуреди, стопански машини и домакинско имущество. С констативен протокол от 2.06.2019 г. комисия, назначена със заповед на кмета, извършила проверка в имота и констатирала състоянието му и нанесените вреди. С писмо изх. № 04-07-71/4.07.2019 г. кметът на с. Опан се обърнал към министъра на регионалното развитие и благоустройството, като поставил въпроса за състоянието на мостовете по третокласния път ІІІ-503, минаващ през [населено място], като според него пропускателната им способност била силно ограничена - основно конструктивно, а не поради затлачване, при което при интензивни валежи мостът и пътното платно образували дига, която задържала водата и съседните къщи по поречието на деретата се наводнявали; поискал да бъдат взети мерки за спешен ремонт с цел недопускане съоръженията да бъдат причина за наводнения. С писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ му било отговорено, че след извършена проверка се установило, че проблемът не е конструктивен, като повреденият плочест водосток в [населено място] поле, при км 10+647 бил възстановен. От „Напоителни системи“ изпратили до кмета на общината писмо изх. № 92-00-43/24.01.2020 г., че през 2017 г. извършили почистване от моста на третокласния път за [населено място] през цялата територия на [населено място] - за 6 работни седмици, с техен багер.
Съдът е кредитирал заключенията от назначените по делото тройна съдебно-техническа и хидроложка експертизи, като компетентни и добросъвестно изготвени, отговарящи на поставените въпроси и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.
Визирал е, че от заключението на тройната експертиза се установява, че проектът за канал, осъществен през 2009/2010 г., отговаря на съществените изисквания на строеж трета категория, както и на техническите изисквания за изграждане на подобни съоръжения, и е съобразен с количествата валежи, падащи в района. Съгласно разрешение за ползване № 97/16.08.2007 г. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените и съгласувани проекти.
Съгласно заключението на хидроложката експертиза нормалното количество валежи за процесния период за [населено място] е 39 до 54 л/кв. м, като при валежи от порядъка на 86 л/кв. м, респ. 187 л/кв. м, процесният имот би се наводнил, при почистени канали на корекцията и почистено дере - преди корекцията - в по-малка степен, като според вещото лице дълбочината и въобще размерите на напречния профил на новоизградения канал (корекция) не са съобразени с отвора на общинския мост, като двете напречни сечения не си съответстват по площ. Това на общинския мост е с по-малка площ - стеснено е, провежда три пъти по-малко водно количество, предизвиква подприщване на водни маси и наводняване на прилежащи територии. Мостът на републиканския път III-503 не оказва влияние, разположен е след общинския мост и водопроводящият му отвор е с остатъчна дълбочина и площ на напречно сечение.
Във въззивното решение е изложено, че за изясняване обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства. Съдът е цитирал показанията на свидетеля Д. Д.: „Познавам Р., работили сме заедно на времето в ТКЗС-то. Той има имот в [населено място], който се намира покрай реката. Имаше наводнение на 2.06.2019 г., като при това наводнение пострада имотът на ищеца. Имотът му е къща на два етажа и навес, селскостопански постройки, къщата му е строена с тухли, но не знам дали къщата е гредоред или има плоча. През 2014 г., когато валя дъжд, имаше наводнение, но беше по-слабо и тогава пак се наводни къщата на Р.. През 2019 г. беше по-малък дъждът, беше 86 литра водата на кв. м. Аз тогава бях дежурен в общината, като ние мерим температурата, когато вали дъжд. Така се водим дежурен в общински съвет в с. Опан, общината ми е работодател. Бях дежурен на 2.06.2019 г., но сега от два-три месеца съм пенсионер. Това беше максималното количество валеж, ние имаме дневник и докладваме при валеж в [населено място] към областта, преди беше „Гражданска защита“, но сега как е името не знам. Има предприятия, които са мерили количеството дъжд, което е било 100 л. Това е фирмата на В. Б. и другата фирма „НЕДИЯН“, която е на Н. А.. Правихме справка с тези две дружества и съм ги питал, като справката, която бяха дали фирмите, беше 187л/кв. м, а не беше тази, която съм отразил аз. Не знам друг път да е бил наводняван имотът на Р.. Това въпросното ново дере беше изградено преди десет- петнадесет години. Параметрите на дерето не знам какви са. Новото дере е на по-високо място. Не помня да е почиствано дерето, само една година изрязаха клоните на дърветата, които останаха там. Хората искаха да се почисти дерето, тъй като то прилича на джунгла и Р. е ходил в общината за това, но нямаше никакъв резултат.“. Съдът е съобразил и показанията на свидетеля Д. Т.: „Познавам Р. откакто се пресели през 1980 г. Той купи един имот и си направи къща в [населено място]. Имотът му се наводни през 2014 г. и миналата година 2019 г. пак се наводни. В този имот помня и старата къща. През 1951 г. река С. излезе от коритото, но тогава в [населено място] поражения нямаше, но след като направиха тази канализация и два пъти стават големи наводнения през 2014 г. и през 2019 г., тогава плувнаха колите във вода. На другия ден след наводнението се яви зам. кметът И. И., като Р. за наводнението търсеше от него. През 2019 г. видях, че колите му бяха във вода и целият му двор беше във вода, като седем-осем часа имотът му беше във вода, как да приеме човек тези големи щети. Р. се ядосваше, кой се радва на трагедията, която се е случила. Има един мръсен канал и там е едно бунище, но никой не взема никакви мерки. Новият канал беше построен през времето на първия председател, но години не мога да си спомня, това беше преди 1990 г. - правиха облицовки, които бяха направени до църквата и след това спряха. Този, новият канал е на по-високо място. Той така е направен каналът, че там е високо нивото и не могат да влезнат водите в канала, и тъй като изместиха и старото корито, което поемаше водата, но долу, където е направен мостът, те вдигнаха нивото на моста и не може да поема водата. Мостът е една от причините за задържане на тази вода. По-дълбок е старият канал, те го изместиха седем-осем метра на запад. Този, новият канал въобще не се чисти. Беше решено да се изчисти каналът, като кметът хвана зетя на Ц. К. от малцинството да очистят коритото, а около него имаше върби и дървета, които ги изрязаха и ги продадоха, и там стана един мочурляк и от тези водорасли не може да се изтече водата, като по канала нищо не направиха. Р. ходи при кмета още при първото наводнение, за да се направи нещо. Хората коментират тези неща на улицата, но нямат кураж да отидат в общината, за да се направи нещо.“.
Въз основа на така събраните доказателства, въззивният съд е направил следните правни изводи:
Изложените в исковата молба обстоятелства сочат на иск по чл. 49 ЗЗД. Община Опан е изпълнявала дейностите по изграждане и почистване на хидросъоръжение – канал/корито на река и разширяване просвета на съществуващия мост в [населено място] чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на тези задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на същото. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. разрешение, собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като отговорността му по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите й свойства. Съдът е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че е получил посочените в исковата молба увреждания в резултат на възникнало наводнение поради непочистване на изградения канал и бездействие относно разширяване просвета на съществуващия мост в [населено място], както и причинната връзка между вредите и състоянието на канала и моста, преживените болки и страдания. В тежест на ответника е да докаже, че е управлявал дейностите по поддръжката на канала и моста с грижата на добър стопанин, като каналът и мостът са били изправни.
За да счете иска за неоснователен, Окръжен съд – Стара Загора е приел, че не е установено по делото по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе законови разпоредби, а именно: възложена от Община Опан работа, произтекли от нея вреди за ищеца, които да са пряка и непосредствена последица на дейността, нито такива, произтекли от вещ, собственост на ответника, нито причинна връзка. Заключил е, че в случая имуществени вреди са налице (увредено имущество на ищеца, вследствие природното бедствие, настъпило в резултата на проливните валежи на 2.06.2019 г. в [населено място]). Намерил е за недоказано, че грешки в изграждане на собственото на община Опан хидросъоръжение (напоителен канал) са причина за настъпилите при наводнението имуществени вреди. Посочил е, че съгласно Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната структура, отговорността за същите е на съответното сдружение за напояване, като „Напоителни системи“ ЕАД е извършило обстойно почистване на коритото на канала - видно от горицитираното писмо. Направил е извод за изцяло недоказани неимуществени вреди, въпреки ангажираните по делото свидетелски показания. В тази връзка е изложил, че неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включват емоционалният живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Съдът е посочил, че единственото свидетелство за претърпените от ищеца болки и страдания са показанията на свидетеля Т.: „Р. се ядосваше, кой се радва на трагедията, която се е случила…“, което е намерил за недостатъчно за уважаване на предявената претенция.
На следващо място, въззивният съд е посочил, че в случая е било налице природно бедствие, което е извън волята и поведението на Община Опан. Съгласно приетите експертизи силата и интензитетът на наводнението са били чрезвичайни, поради което дори и идеалният проект и неговото изпълнение не биха могли да устоят на тази природна стихия. За релевантен е намерил и фактът, че процесните сгради са строени без строителни книжа в заливаемата част на съоръжението, което означава, че всеки път, дори и при по-нормални наводнения и напълване на канала, тези сгради ще бъдат заливани - самото им разположение го предполага, те са строени без строителни книжа и не на място. Съдът е взел предвид и изплатеното от застраховател обезщетение за имуществени вреди заради съществуващо застрахователно събитие – наводнение, като е посочил, че с оглед на това няма как неимуществените вреди да са в резултат на виновно поведение на Община Опан, тъй като причината и за двата вида вреди е една и съща.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. Г. твърди, че при постановяването на решението си въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, с което формално и декларативно е приела, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Счита, че е налице липса на мотиви, като в тази връзка се позовава на решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.
Сочи, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика и досежно въпроса дали се освобождава от отговорност ответникът при наличие на природна стихия (решение № 168/7.10.2016 г. по гр. д. № 1817/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 309/4.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на ВКС, ІV г. о.).
Позовава се на противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, ППВС № 17/18.11.1963 г., досежно преценката дължи ли се обезщетение на пострадалото лице в случаите, при които то не е съпричинило за настъпилия вредоносен резултат; ППВС № 7/30.12.1959 г. - т. 6 и т. 10, досежно случаите на отговорност по чл. 49 и сл. ЗЗД и обстоятелствата, въз основа на които собственикът на вещта/възложителят на работата се освобождават от отговорност.
На следващо място, в изложението е визирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. По искова претенция по чл. 49 и сл. ЗЗД, при преценката дължи ли се обезщетение и за размера на евентуално присъденото обезщетение, правно релевантно ли е обстоятелството дали постройки, на които са причинени и са възникнали вреди, са построени от ищеца законно или не; 2. По искова претенция по чл. 49 и сл. ЗЗД, при възникване на вреда от вещ или съоръжение, изградени при спазване на техническия проект, предвиден за създаването му, но който проект е изготвен при съществено нарушение на действащите правила, установени и съобразени с конкретния отрасъл на науката за създаване на такава вещ или съоръжение, дължи ли се обезщетение от собственик на въпросната вещ или съоръжение в случаите, при които те са изградени или създадени единствено според изискванията за тяхното изграждане, определени от въпросния собственик; 3. По искова претенция по чл. 49 и сл. ЗЗД следва ли да се изследва дали процесните вещ или съоръжение, от което са възникнали вреди, са изградени съобразно изготвения за изграждането им технически проект. Следва ли да се изследва дали изготвеният технически проект на процесните вещ или съоръжение, от което са възникнали вреди, е изготвен съобразно действащите правила за изработването му, както и дали при изготвянето на въпросния проект за изграждане на определено съоръжение не са нарушени фундаментални научно-технически принципи от научните дисциплини, свързани с начина на изграждане и експлоатация на това съоръжение; 4. Наличие на бездействие ли е от страна на ответника липсата или неосъществяването на контрол как се стопанисва и поддържа конкретно съоръжение, за което поддръжката е възложена да се извършва от трети лица, и обуславя ли въпросното бездействие наличие на отговорност за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от вещ или съоръжение, на която собственикът е възложил поддръжката и стопанисването на трето лице; 5. По искова претенция по чл. 49 и сл. ЗЗД следва ли съдилищата да изследват от какво е причинена вредата - от бедствено положение или непреодолима сила. Тъждествени ли са двете понятия. Следва ли да се освободи от отговорност собственикът на вещ или съоръжение, причинили вреди поради наличие на непреодолима сила, в случаите, при които вещта е изградена в нарушение на действащите правила за нейното изграждане или е изградена по начин, съответстващ на направената поръчка за нейното изграждане; 6. Какъв е критерият за обявяване на бедствено положение, възникнало от природна стихия, и следва ли при преценката дали определена природна стихия е бедствено положение да се вземат предвид документи, изхождащи от заинтересована страна по делото, или само такива, изготвени от съответни институции, в чийто обхват влиза наблюдение на природните стихии.
Г. счита, че с отговора на така поставените въпроси ще се дадат насоки на съдилищата как да процедират при наличие на искова претенция с правно основание чл. 49 и сл. ЗЗД, при която се претендира присъждане на обезщетение в случаите, при които вредите са възникнали, съответно причинени, на или от вещи или съоръжения, за които е направено възражение от страна в процеса, че са изградени законно или не, при спазване на техническия проект, но който проект е изготвен при съобразяване с изискванията на възложителя и при нарушения на действащите законови и научни правила за изграждане на такава вещ или съоръжение. Ще се дадат указания на съдилищата, при направени възражения относно твърдение за вреда, възникнала от бедствено положение, дали да приемат, че е налице тъждественост между вреди, причинени от природна стихия, непреодолима сила и бедствено положение, съответно дали следва да уважат иск за присъждане на обезщетение за вреди, възникнали в резултат на конкретно изграждане или стопанисване на вещ от нейния собственик, поради което е възникнала щета.
Сочи, че даването на отговор на горните въпроси е от съществено значение за уеднаквяване на съдебната практика, както и за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Жалбоподателят заявява и че въззивното решение е очевидно неправилно (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК), тъй като законът е приложен в неговия противоположен смисъл, същевременно е постановен и „extra legem“, тъй като при преценката дължи ли се обезщетение, налице ли е съпричиняване или не, съдът е решил делото въз основа на несъществуваща към съответния момент (изграждането на постройките) правна норма - чл. 134 от Закона за водите.
От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно в т. 4 на визираното по-горе тълкувателно решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Сочената в изложението липса на мотиви на въззивното решение не обуславя допускане на касационно обжалване, освен ако не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Така направеното оплакване е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Следващият формулиран въпрос - досежно преценката дължи ли се обезщетение на пострадалото лица в случаите, при които то не е съпричинило за настъпилия вредоносен резултат, е формулиран твърде общо и без връзка с конкретните мотиви в атакуваното решение, поради което не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същият предполага обсъждането на безброй възможни хипотези. Твърде обща е и формулировката на въпроса, касаещ случаите на отговорност по чл. 49 и сл. ЗЗД и обстоятелствата, въз основа на които собственикът на вещта/възложителят на работата се освобождават от отговорност. Освен това неотносими към конкретния казус са постановките на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; не се констатира противоречие на изводите на съда с приетото в ППВС № 17/18.11.1963 г. и ППВС № 7/30.12.1959 г., като в тази връзка следва да се отбележи (предвид визирането от жалбоподателя на т. 10 от ППВС № 7/30.12.1959 г.), че в случая е предявен иск по чл. 49 ЗЗД, каквато правна квалификация е дал и въззивният съд.
Първият въпрос от групата въпроси, относно които жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също е неотносим към решаващите съображения на Окръжен съд - Стара Загора, доколкото последният е акцентирал в решението си не толкова на незаконността на постройките в имота на Г., а на обстоятелството, че те са построени в „заливаемата част на съоръжението“, „не на място“. Вторият въпрос от тази група е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателя, а не според приетото от въззивния съд, доколкото Окръжен съд – Стара Загора не е приел, че проектът за канала е изготвен при съществено нарушение на действащите правила, а обратното – възприел е заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че проектът отговаря на съществените изисквания за строеж трета категория, както и на техническите изисквания за изграждане на подобни съоръжения, и е съобразен с количествата валежи, падащи в района; строежът е изпълнен в съответствие с одобрените и съгласувани проекти. Въпросите под т. 3 в изложението не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като те са формулирани без връзка с конкретното дело. На същите не може да се даде еднозначен отговор, тъй като какви обстоятелства подлежат на изследване по искова претенция по чл. 49 ЗЗД принципно зависи от конкретните факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, на които е основан предявеният иск, както и от твърденията на насрещната страна. Следва да се отбележи, че в настоящия случай въззивният съд е изследвал посочените във въпроса релевантни за спора обстоятелства. Въпрос № 4 е формулиран изцяло според защитното становище на жалбоподателя за неосъществяване от ответника на контрол по стопанисването и поддържането на канала и не съответства на изводите, направени от въззивния съд. Това е въпрос, на който следва да се даде отговор при решаване на спора по същество. Въпрос № 6 е изцяло неотносим към съображенията, изложени от Окръжен съд – Стара Загора, за отхвърляне на претенцията и поради това не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите под № 5, както и предходно формулираният въпрос дали се освобождава ответникът от отговорност при наличие на природна стихия, имат отношение към част от решаващите мотиви на Окръжен съд – Стара Загора – за това, че наводнението е в резултат на природно бедствие, на което не биха могли да повлияят действията на общината. Допускането на касационно обжалване по тях, обаче, не следва да се допуска, тъй като нямат определящо за изхода на спора значение. Видно от въззивното решение, предявеният иск е приет за неоснователен и на самостоятелното основание – недоказаност на твърдените неимуществени вреди. В тази връзка Окръжен съд – Стара Загора е съобразил, че в исковата молба Р. Г. е посочил, че претърпените от него нематериални вреди се дължат на проявено отношение на съседите му към него (скандали, присмех, подигравки, подмятания, закани), влошаване отношенията в семейството му – спорове и скандали, предвид необходимостта от създаване на организация за ремонта, набавяне на средства, осигуряване на майстори. Съдът е посочил, че тези твърдения са останали недоказани по делото, като единственото доказателство в това отношение са свидетелските показания на Д. Т., че Г. се е ядосвал. По отношение на тези решаващи за крайния изход на делото мотиви на въззивното решение не са визирани никакви основания за допускане на касационно обжалване. Изводът за недоказване на сочените неимуществени вреди (които не могат да се презумират като обичайна последица от наводнението, а подлежат на доказване по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК), е достатъчен, за да обуслови отхвърляне на заявената претенция.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Насрещната страна има право на 300 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 20215500501574/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Р. В. Г. да заплати на Община Опан разноски пред ВКС в размер на 300 лв. (триста лева).
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: