Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * доказателствена тежест * право на преценка относно размера на иска

РЕШЕНИЕ
№ 542

София, 15. януари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1568 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по гр.д. № 374/2010, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 06.04.2010 г. по гр.д. № 414/2008, като са отхвърлени предявените искове по чл. 2, т. 6 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за тежестта на пострадалия да докаже увреждащите го негативни изживявания.
По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК (чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК отм.) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на непозволено увредения от разследващите органи, прокуратурата или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата противоправност, вредата и причинната връзка между тях, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение. Вреда са неблагоприятните последици от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на защитени от правото фактически отношения. Тя може да е имуществена, когато последицата от засягането е оценима в пари и неимуществена, когато последицата от засягането е неоценима в пари.
Обикновено засягането на неимуществени права (право на свободно развитие на личността, право върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение и др.) причинява неимуществени вреди, но не е изключено също засягането на имуществено право да причини неимуществени вреди, критерият не е видът на засегнатите права, а видът на причинените вреди – те трябва да се неоценими в пари и затова се налага съдът да определи обезщетението по справедливост.
В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, с това (при доказаност и на останалите елементи от фактическия състав) искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване (физическа болка, душевно страдание, неудобство и др.). Съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.) когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Доказаният в своето основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за срок от 5 години в приложение на по-благоприятния за него закон, но в течение на производството по отношение на него са били наложени мерки за неотклонение – задържане под стража и домашен арест в продължение на общо 5 години и 38 дни, поради което той е търпял ограничения по-дълго от необходимото. Ищецът не е доказал негативните си изживявания от продължителността над необходимото на приложената спрямо него принуда, а и с оглед вида и характера на престъплението, за което е осъден (държане на голямо количество хероин в организирана престъпна група) задържането му под стража и домашен арест би могло да се окаже фактор за запазване на неговия живот.
Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца са били взети процесуално законосъобразни мерки на процесуална принуда задържане под стража и домашен арест, както и че постановените мерки са прилагани с прекъсвания в продължение на общо 5 години и 38 дни. Също правилно съдът е приел, че ищецът е признат за виновен, като е осъден в приложение на влезлия в сила в хода на въззивното производство по-благоприятен за него закон на лишаване от свобода за срок от 5 години, поради което е търпял ограничения по-дълго от необходимото. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че макар по делото да е установено нарушаването на правото му на свободно развитие на личността, в т.ч. правото на свободно придвижване в продължение на 38 дни, в тежест на ищеца е било да докаже характера и интензитета на негативните си изживявания.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че в продължение на 5 години и 38 дни ищецът е търпял законосъобразно наложените му мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. До размера на общо 5 години приложението на тези мерки се зачита за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което наказанието не е изпълнено въобще. Упражнената в продължение на 38 дни процесуална принуда би се оказала несъразмерна, доколкото е възможно тя да бъде преценена от гледище на новото разбиране на законодателя за тежестта на извършеното престъпление. По делото е установено, че 38 дни от наложената мярка задържане под стража е изпълнявана по отношение на ищеца и след 13.10.2006 г. (влизане в сила на законодателната промяна) до 22.11.2006 г. (отменяването на мярката и освобождаването му при произнасяне на присъдата). През това време е нарушено неговото право на свободно развитие на личността, в т.ч. правото на свободно придвижване, което неминуемо е свързано с изживяването на душевни страдания, както и други смущения и неудобства от различно естество, за които според законовия критерий за справедливост следва да бъде определено обезщетение в размер на 800 лева при условията на чл. 162 ГПК.
Видно от изложеното, макар да е извършил престъплението, в което е обвинен, в хода на наказателното преследване ищецът е търпял несъразмерна процесуална принуда, поради което държавата отговаря за обезщетение на неимуществените вреди в посочения размер на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент по предявения иск е П. на Р. Б., а не съдът, който е отменил прилаганата мярка. Съдът е легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент (вж. т. 10 ТР № 3/22.04.2005, ВКС, ОСГК по гр. д. № 3/2004) само по предявени искове по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ (при наложени от съда мерки за задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато решението е отменено като незаконосъобразно) и по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ (при наложени от съда други административни мерки, когато решението е отменено като незаконосъобразно).
При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по гр.д. № 374/2010 в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Н. Ш. от София срещу П. на Р. Б., иск за обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно задържане под стража до размера на 800 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 11.04.2011 г. по гр.д. № 374/2010 в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на В. Н. Ш. от С. сумата 800,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от неоснователно задържане под стража на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 15.10.2008 г. на основание чл. 86 ЗЗД.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.