Р Е Ш Е Н И Е № 154 С., 07.05. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 272 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. срещу въззивно решение от 18.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 535 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 06.07.2010 г. по гр.д. № 50 /2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което са отхвърли исковете на Р. Т. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед от 16.12.2009 г. на основание чл.328,ал.1,т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността „старши митнически специалист” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225,ал.1, КТ в размер на 3,312 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени и жалбоподателят е осъден за държавна такса. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1288 /11.10.2011 г. по материалноправния въпрос по приложението на чл.329,ал.1 КТ : подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и по който към момента на постановяване на определението по чл.288 ГПК е било образувано тълкувателно дело № 3 /2011 г., по което не е било постановено тълкувателно решение и това е представлявало основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в това производство Р. Т. В. оспорва основателността на жалбата, твърди, че подборът е проведен формално и бланкетно в нарушение на изискванията на КТ, за което навежда доводи по същество. На основание чл.291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че изведеният правен въпрос е разрешен с ТР № 3 / 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, според което преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съгласно разпоредбата на чл.130,ал.2 ЗСВ приетото с тълкувателното решение разрешение на правния въпрос е задължително за съдилищата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращаване на щата в митница „К.”, обсъдил е проведения подбор съгласно изискванията на чл.329 КТ и е приел, че работодателят не е ангажирал достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен законосъобразен подбор, като наличните такива водят до обратния извод. По-конкретно: Въззивният съд с оглед разрешението, дадено в решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912 /2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 310 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 333 /2009 г, на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, за които е приел, че имат за него задължителен характер, е приел извода, че при преценка на законност на подбора по чл.329 КТ съдът следва да провери обективното съответствие на оценката на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника, включени ли са в подбора всички участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа; при така обоснована проверка въззивният съд е приел, че работодателят не е представил доказателства, които да обосновават дадената от него занижена оценка на ищеца по показателя за спазване на правилата на Кодекса на митническия служител, а дадената от него оценка по показателя дисциплинарно минало не съответства на действителното положение, защото за оценка „– 4” съгласно утвърденото приложение № 6 към процедурата за извършване на подбора тежест на отделните наказания оценка „– 4” се предвижда при наложени две наказания с изключение на „забележка”, а в случая на Т. не са представени доказателства да са му наложени две наказания с изключение на „забележка” , наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” през 1994 г. не следва да се има предвид, т.к. същото е отменено от съда и последиците му са заличени. Така въззивният съд е приел извод, че не са представени доказателства за това че оценката на ищеца съответства на действителните качества на ищеца, съответно, че работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор, което е обосновало извода на въззивния съд за основателност на исковете. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Доводите за неправилност на въззивното решение са смесени с фактически твърдения за това какви последователни законосъобразни действия е предприел жалбоподателят за уволнението на ищеца и по-конкретно и за проведения подбор. Доводите за неправилност следва да бъдат отделени и обсъдени преди фактическите твърдения. Доводите са за неправилност на извода на въззивния съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за законосъобразно проведения подбор: С оглед дадения с тълкувателното решение отговор на изведения въпрос и по-конкретно, че съдът проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на служителя, настоящият състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че съдът няма право да извършва контрол върху дадената от членовете на комисията на работодателя оценка на ищеца по показателя „спазване на правилата на кодекса на митническия служител” и че преценката на комисията по този показател е субективна и не подлежи на съдебен контрол. Воден от приетото с тълкувателното решение разрешение настоящият състав приема обратното: че критериите по чл.329,ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда; че спазването на обективните признаци може и следва да бъде да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК от работодателя, който носи доказателствената тежест за това; че подборът обхваща конкретни действия, които се обективират чрез външно изявената воля на работодателя и затова преценката му не е субективна, че правно значение имат направените оценки и взетото решение по всеки от критериите; че при упражняване правото на подбор преценката на показателите по чл.329,ал.1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация; че решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329,ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, които при спор съдът преценява. Настоящият състав намира за основателен довода за неправилен извод на съда по показателя „дисциплинарно минало” и че съдът е коментирал предпоставките на показателя по т.2.4.2. от Тежестта на отделните показатели, включени в критериите за оценка на служителите в процедурата за подбор – Приложение № 6 (л.56), а не тези по т.2.4.5., които е приложил работодателят, предпоставка за което е едно наложено наказание „забележка” и че в случая такова е наложено със заповед № 70 /22.03.1993 г., както и че оценката „-4” е съобразена с определената тежест на показателя (в случая числото „4”) и оценката на наложеното през 1993 г. дисциплинарно наказание „забележка” (в случая „–1”). Д. на самия жалбоподател, че това наказание е заличено, настоящият състав ще обсъди по същество. При тези изводи и т.к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество: Настоящият състав приема изводите на въззивния съд, че ответникът е осъществил реално съкращаване на щата, при което бройките на длъжността „старши митнически служител” са намалени от 11 на 5 и че ищецът, който е заемал една от тях, е уволнен на посоченото основание едва след съкращаването на щата. При наведен довод за незаконосъобразност на проведения подбор и при изложеното по-горе за приетото с ТР № 3 / 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС, 2012 г. разрешение, според което преценката на работодателя на показателите по чл.329,ал.1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, че подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява обективните признаци на критериите по чл.329,ал.1 КТ, отразени в подбора и в извършеното уволнение, съдът намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не доказва, че оценката на ищеца, както и тези на останалите участници в подбора, по въведения от работодателя показател „спазване на правилата на кодекса на митническия служител” се основава на преценка на осъществени факти, а обратно, както твърди жалбоподателят, че тя е субективна и не се подкрепя от доказателства, това твърдение е за неизгоден за жалбоподателя факт (с оглед приетото с ТР 3/2012 г.), поради което той следва да бъде приет за осъществен. Този извод е достатъчен да обоснове извод за опорочаването на подбора, а следователно и за незаконосъобразност на уволнението. За пълнота следва да се отбележи и че оценката на ищеца по показателя „дисциплинарно минало”- „-4” точки, извършена през месец ноември 2009 г., основана на извод за едно наложено през 1993 г. наказание „забележка” (със заповед от 22.03.1993 г.), за което самият жалбоподател съобразява, че е заличено съгласно чл.197,ал.1 КТ през 1994 г. и че заличаването има действие занапред, е направена в нарушение на посочената правна норма и в е незаконосъобразна в тази част. Видно от протокола за извършения подбор (л.74) оценките по показателя Спазване на правилата на Кодекса на митническия служител при старшите митнически служители варират от 1.43 при ищеца до 27.43 при друг и са определящи за разликите в крайните оценки. Видно от същия протокол за извършения подбор (л.74) оценката на ищеца, отразена в протокола е 60.43 точки, с нея той е поставен на седмо място от единадесет старши митнически служители и на пето от предложените за съкращаване седем старши митнически служители. При съпоставка е видно, че оценките по двата обсъждани показателя са решаващи за класирането на единадесетте сравнявани старши митнически служители и че при различни (по-благоприятни) оценки по двата показателя (по-висока от „1.43” по първия и липса на отрицателна „-4” по втория) ищецът би бил класиран преди седмото място което заема и би отпаднал от седемте служители, предложени за съкращение (уволнение поради съкращаване на щата). От това следва изводът, че незаконосъобразността на оценката по тези два показателя се е отразила на крайния извод, че ищецът следва да бъде между уволнените поради съкращаването на щата, което обуславя неговата незаконосъобразност. Този извод обосновава основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ и доколкото е установено и не се спори, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение преди да бъде уволнен – и основателността на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ. Установено е, че в резултат на уволнението ищецът е останал без работа по трудово правоотношение през шестмесечния период, за който претендира обезщетение по чл.225,ал.1 КТ, както и че последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 552 лева, от което следва извод, че искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.е основателен за целия предявен размер 3,312 лева. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 18.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 535 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.