Р Е Ш Е Н И Е № 358 гр. София, 10.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1894 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Н. Е. за възобновяване на ВНОХД № 1775/2010 г. на Софийски градски съд, НО, 10-ти въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 14.01.2011., с което е била потвърдена присъда от 23.03.2010 г. по НОХД № 12051/2009 г. на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав. С тази присъда подсъдимият П. Н. Е. е бил признат за виновен в това, че на 15.04.2009 г., около 04.00 ч., в гр. София, управлявал л. а. „Ауди” А4 с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 9 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно на основание чл. 343г лишаване от правоуправление за срок от 1 година и 6 месеца. В искането на осъдения, поддържано и в с. з. пред ВКС от упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за присъствие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество се излагат съображения, че концентрацията на алкохол в кръвта не е била установена по надлежен ред с оглед допуснати нарушения по Наредба № 30/2001 г., поради което и деянието, за което е бил осъден се явява несъставомерно от обективна страна. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на СГС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество обаче, ВКС намери, че то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал автомобила си след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. Както първата, така и въззивната инстанция подробно са обсъдили възраженията на защитата за допуснати нарушения относно реда за установяване употребата на алкохол, предвидени в Наредба № 30/2001 г., излагайки подробни мотиви. ВКС споделя констатацията, че формално е било реализирано нарушение на чл. 7, т. 2 от същата Наредба, доколкото след като установената с техническо средство концентрация е била над 1, 2 на хиляда, то е следвало медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба да се осъществи в центровете за спешна помощ и техните филиали на територията на гр. София. Вместо това, тези действия са били извършени в І МБАЛ София АД, където действително по делото е установено, че няма структура със статут на „Център за спешна медицинска помощ” (вж. л. 16 от НОХД). Тъй като насочването на подсъдимия към „Първа градска” (вж. талон на л. 12 от ДП) и практически довеждането му до там е било извършено от полицейските служители, нарушението на чл. 7, т. 2 от Наредбата е относимо към тези техни действия, но в никакъв случай не обуславя извод за вземане на пробата на нерегламентирано място и като последица компрометиране на резултата от нея, доколкото съгласно чл. 7, т. 1 компетентността на това лечебно заведение е обхваната за случаи, касаещи установена с техническо средство концентрация до 1, 2 на хиляда. На тази плоскост е логично и направеното от СГС тълкуване на разграничение по т. 1 и 2 на чл. 7, а именно, че насочването към спешни центрове и филиали обслужва целта за предприемане на освидетелстване и взимане на кръвна проба на място, близко до онова, където първоначално е констатирана употребата на алкохол с техническо средство от контролните органи. Няма основание да се възприеме и довода за нарушение по чл. 12 ал. 1 от Наредба № 30, основан на тезата, че след като пробата не е била взета от лекар, то не било ясно какъв дезинфектант е бил ползван и че всъщност не е бил ползван предвидения в този текст „едно на хиляда воден разтвор на сублимат”. В чл. 11 от наредбата е уточнено, че след медицинското освидетелстване (за което само е предвидено да се извършва от лекар – вж. чл. 10) се взема кръв, като в контекста на останалите разпоредби това може да бъде извършено както от лекар, така и от медицински специалист, в която последна категория попада и медицинската сестра, обучена да извършва такива манипулации. По делото е бил разпитан лекарят – св. Т., обяснил в подробности начина, по който се процедира при вземането на проби кръв, като към този момент защитата е имала възможност да изясни и въпроса с ползвания дезинфектант, ако е имала съмнения, че не е бил ползван разтвор на сублимат, което не е било сторено, вкл. след отказа на РС да изиска информация за доставката на този препарат и наличността му в болничната аптека (вж. с. з. на 17.12.2009 г.). Мнението, изразено от защитата, че сублиматът е живачно съединение и мощен дезинфектант в никакъв случай не опровергава записаното в мотивите на СГС, че е химичен продукт, а и като цяло изясняването на този въпрос излиза извън същината на делото, поради което ВКС не намира за нужно да му отделя повече внимание. По въпроса относно твърдяните нарушения по чл. 13, 14 и 15 от наредбата, касаещи начина на съхраняване на пробите кръв и тяхното транспортиране ВКС споделя изложените от двете инстанции по същество съображения. Същественото в случая е, че при получаване на пробите за анализ в МБАЛ „Св. А.” експертите ясно са отразили, че не са констатирали нарушения в опаковката, която видно от останалите данни по делото е била пакетирана в присъствието на св. Т.. По изложените съображения ВКС намира, че макар да се съзират отклонения от правилата на Наредба № 30/2001 г. в цитираните по-горе аспекти, то те не са съществени и не са годни да породят съмнения относно достоверността на резултата от проведеното химическо изследване на взетата проба кръв от подсъдимия, а оттук и да се счита, че надлежният ред не е спазен и деянието по чл. 343а ал. 1 от НК е несъставомерно. Затова, направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. Е. за възобновяване на ВНОХД № 1775/2010 г. на Софийски градски съд, НО, 10-ти въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 14.01.2011., с което е била потвърдена присъда от 23.03.2010 г. по НОХД № 12051/2009 г. на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.