О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60423 София, 30.11.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2664/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260114 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 121/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 260159 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 453/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. Ш. против К. П. Т., Л. П. Т., Д. Н. И., В. И. Т. и М. И. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху лятна кухня, представляваща имот с идентификатор ...., построена в ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], като премахнат асмите и цветята, засадени на границата на имотите непосредствено до лятната кухня. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца А. Д. Ш. чрез неговия пълномощник адв. Е. П.. В касационната жалба са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че поради допуснати от въззивния съд и от първоинстанционния съд процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна. Счита, че въззивният съд е следвало да назначи повторна съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали е налице подкопаване на собствената му сграда, тъй като е съществува противоречие по този въпрос между приетите като доказателства писма от Община Пазарджик и заключението вещото лице, което поражда съмнение за неговата обективност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва кои са действията на ответника, които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, при установено нарушение на нормативно предвиденото отстояния за засаждане на асма и цветя по чл. 52 ЗС във връзка с чл. 94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. 2. Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неясноти в приетото от първоинстанционния съд заключение на експертизата. 3. Длъжен ли е съдът с оглед разясненията в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 52 ЗС служебно да назначи експертиза, като вещото лице след разкриване- разкопаване около мястото, на което се предполага, че има подкопаване на основата на лятната кухня на ищеца, да установи има ли подкопаване на основите, и в случай, че има, да отговори на въпроса възможно ли е то да е вследствие поливането на асмата и цветята на ответниците. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. П. Т. и Л. П. Т. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор ....по КККР на [населено място], а ответниците по касация-на съседния от запад поземлен имот с идентификатор ..... В имота на жалбоподателя на регулационната граница със съседния имот е разположена лятна кухня, изградена според дадените от него по реда на чл. 176 ГПК обяснения, в периода 1968-1972 г. Твърдението му е било, че в собствения си имот до стената на лятната кухня ответниците са засадили лоза и цветя, които поливат ежедневно. Поради това в лятната кухня се появила влага, основите на постройката били подкопани, а вратата и дограмата пропаднали. За изясняване на делото е назначена съдебно-техническа експертиза. След извършена оглед в имотите на страните вещото лице е установило, че в имота на ответниците до лятната кухня на ищеца има засадена асма с височина 2.50 м и асмалък от стоманобетонови колове, метални тръби и тел. В цветна алея, успоредна на границата между двата имота и до тухлената стена на лятната кухня са засадени цветя-физостегия, чиято височина достига 0.40-0.50 м; флокс, стеблата на който достигат височина 0.70-0.80 м и здравец, като здравецът основно е засаден в пластмасови кутии /саксии/, поставени върху колове за лозя. Вещото лице е посочило, че за да се установи дали има подкопаване на основите на лятната кухня, е необходимо да се разкопае около мястото, на което се предполага, че се намира, но такова разкриване на основите не е направено. Вътре в лятната кухня е демонтиран част от балатума на пода и е установено започнало разпадане на намиращия се под него талашит. Според вещото лице причината за разпадане на талашита е възрастта на сградата и липсата на изолации или дренаж. При извършения оглед на стената на сградата, граничеща с имота на ответниците, вещото лице не е установило подкопаване на основите. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и пред първата инстанция не е поискано назначаване на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза. Такова искане е заявено с въззивната жалба, но е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че не е мотивирано с точни и ясни аргументи срещу обосноваността на приетата пред първоинстанционния съд експертиза, както и че е преклудирано, тъй като за страната не е съществувала обективна пречка да поиска своевременно назначаване на нова експертиза пред първата инстанция. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че не е установено наличие на влага в лятната кухня, собственост на ищеца, както и подкопаване на основите на същата, което би могло да се установи само и единствено като се разкопае около мястото, на което се предполага, че има подкопаване. Приел е, че поради проявено процесуално бездействие на ищеца, който не е направил искане за разкриване на основите чрез разкопаване, нито е поискал поставяне на допълнителна задача на вещото лице в този смисъл, това твърдяно от него увреждане на собствения му имот е останало недоказано. В обобщение съдът е направил извод, че макар засаждането на цветя и асма в непосредствена близост до лятната кухня да е в нарушение на минималните изисквания, установени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г., след като не е установено по несъмнен начин тяхното поливане да е причинило увреждане на имота на ищеца, предявеният негаторен иск се явява неоснователен. Така изложените от въззивния съд мотиви обосновават необходимост от допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия от поставените въпроси. В т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите примерно са посочени няколко хипотези, при които нарушението е от такова естество, че е явно, че създава пречки на ответника да упражнява правото си в пълен обем. Такъв е случаят, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона с оглед осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или запазване живота и здравето на хората. Доколкото в случая въззивният съд е приел, че засаждането на цветя и асмата от ответниците в непосредствена близост до лятната кухня на ищеца нарушава разпоредбите на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, но е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано тези действия да са довели до увреждане на собствената на ищеца лятна кухня, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с цитираната задължителна практика на ВКС. Значението на изхода на делото на останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, е в зависимост от отговора на първия въпрос, поради което по тях съдът ще вземе становище с решението по същество на спора. Водим от гореизложеното съдът . О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260114 от 24.03.2021 г. по в.гр.д. № 121/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок представи доказателства за това. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: