О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 423 София, 25.06.2013 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 2708 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. П., подадена чрез адвокат С. С. срещу определение № 3034 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 13299/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 1.06.2012 г. по гр.д. № 26295/2011 г. на Софийски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК, до приключване на спора по гр.д. № 15025/2006 г. на Софийски районен съд. Поддържа се че, определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че е налице връзка на преюдициалност между образуваното дело и висящото гр.д.№ 15025/2006 г. на Софийски районен съд. Изходът на спора по предявения от ищцата П. Л. Т. срещу частния жалбоподател ревандикационен иск не бил обусловен от изхода на висящото дело по иска й срещу третото лице И. И. Д. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, с което сестрата на ищцата М. Л. П. се е разпоредила с имота, предмет на ревандикационния иск. Искането е определението да се отмени и делото върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен въпроса налице ли са предпоставките за спиране на производството по делото заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по настоящото дело няма да са обвързани от силата на присъдено нещо на решението. Поддържа се, че практиката по този въпрос е противоречива, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по частната жалба П. Л. Т. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба са подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. С обжалваното определение № 3034 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 13299/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 1.06.2012 г. по гр.д. № 26295/2011 г. на Софийски районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по гр.д. № 15025/2006 г. на Софийски районен съд. Спряното производство е по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от П. Л. Т., в качеството й на наследник на М. Л. П. срещу П. Г. П. за предаване владението на следния недвижим имот: апартамент № 68 в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] ет.V. С договор за покупко-продажба от 26.07.2006 г., материализиран в нот.акт № 10/2006 г. на нотариус В. Б. П. Г. П. е закупил от И. И. Д. недвижимия имот, предмет на ревандикационния иск. Гр. дело № 15025/2006 г. на СРС е образувано по предявен от П. Л. Т. срещу И. И. Д. отрицателен установителен иск по чл. 42, б.”б” ЗН за обявяване нищожност на полза саморъчно завещание от 20.06.2006 г. Поставеният процесуалноправен въпрос- налице ли са предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по настоящото производство няма да бъдат обвързани от силата на присъдена нещо на решението, е от значение за изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На същият е дадено разрешение в постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определения на Върховния касационен съд, като по този начин практиката е уеднаквена. В определение № 102 от 8.03.2010 г. по ч.гр.д. № 80/2010 г., ІІ г.о. и определение № 233 от 2.06.2010 г. по ч.гр.д. № 237/2010 г., ІІ г.о. е прието, че съгласно чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./, аналогичен на чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело. При така даденият отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав по частната жалба на П. Г. П. намира следното: В конкретния случай сочената от въззивния съд преюдициалност не е налице, тъй като разрешаването на спора относно действителността на завещателното разпореждане в полза на ищцата П. Л. Т. не е обуславящо спрямо иска по чл.108 ЗС, поради липсата на субективен идентитет между двете дела. Частният жалбоподател, ответник по ревандикационния иск, който е купувач на имота, предмет на спора не е страна по иска за обявяване нищожността на извършеното в полза на продавачката на имота саморъчно завещание. Решението по иска по чл.42, б.”б” ГПК не може да бъде противопоставено на частния жалбоподател, който не е страна по това дело и не може да бъде обвързан от силата на присъдено нещо. При уважаване на иска по чл. 42 б.”б” ЗН обективните предели на силата на присъдено нещо ще обхванат нищожността на завещанието, а субективните предели противопоставените страни- ищцата и лицето, в чиято полза е извършено завещателното разпореждане /ответник по иска/, те са противопоставените страни и силата на присъдено нещо обвързва тях. Чл.298, ал.2 ГПК разпростира силата на присъдено нещо и по отношение на универсалните и частни правоприемници на страните, обвързани от силата на присъдено нещо. Разпростирането на силата на присъдено нещо поради правоприемство предпоставя правоприемството да е настъпило след формирането на силата на присъдено нещо или в течение на висящия процес по иска по чл.42 б.”б” ЗН. В случая частният жалбоподател е придобил имота от ответницата по иска за нищожност на завещанието преди да е постановено решение по него и преди вписване на исковата молба, с която е бил заявен спорът относно това право, и постановеното решение не може да му бъде противопоставено. По тези съображения решението по гр.д. № 15025/2006 г. на СРС е непротивопоставимо на частния жалбоподател, ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС, правоустановяващото му действие не е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело, поради което не е налице основанието по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране на делото. Обжалваното определение на въззивната иснстанция и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3034 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 13299/2012 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 3034 от 13.02.2013 г. по ч.гр.д. № 13299/2012 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 1.06.2012 г. по гр.д. № 26295/2011 г. на Софийски районен съд за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на спора по гр.д. № 15025/2006 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: