1 Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 12.11.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 845 по описа за 2018год. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Окръжна прокуратура – Б. срещу решение № 6495 от 22.12.17г.по в.гр.дело № 538/17г.на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 1116 от 21.04.2017г., постановено по гр.дело № 940/16г.на Районен съд – Сандански, в осъдителната му част.С него П. на РБ. по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на И. А. Г. сумата 12 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,вследствие на незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда,ведно със законната лихва от 25.10.13г.до окончателното изплащане. В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 12 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С определение № 512 от 5.06.18г.настоящият състав на ІV г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл.52 ЗЗД,като е счел ,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС/ решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.; решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.на ІV г.о.; решение № 321 от 26.11.14г.по гр.дело № 2516/14г.на ІV г.о./ Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че И. Г. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.12.07г.за престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК - за извършено на 16.05.06г. при условията на съизвършителство и в съучастие с други лица, в качеството му на длъжностно лице – лекар в ЛКК, съставяне на официален документ - болничен лист за временна нетрудоспособност, в който са били отразени неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за обстоятелства пред Управление”Пътни такси и разрешителни”.С присъда, влязла в сила на 26.10.11г., е бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан.Срещу него не е взета мярка за неотклонение. Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания,за възмездяването на които е счел, че сумата от 12 000 лв справедливо ще го обезщети.При определяне размера на обезщетението е взето предвид, че наказателното производство е продължило близо четири години,че ищецът е публична личност, ползваща се с авторитет сред колеги и пациенти.Съобразено е,че е изпитвал психически дискомфорт, чувство на неудобство пред обществото, ограничил е контактите си, намалял е броят на пациентите му. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необоснованост.Искането е за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното наказателно производство. Ответникът по жалбата И. Г. чрез процесуалния си представител моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК, приема следното: Съдът неправилно е приложил материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпени болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 5 000 лв.Този размер е съобразен с продължителността на наказателния процес – 3години 10 месеца и 13 дни; тежестта на повдигнатото обвинение – три отделни обвинения за три престъпления, за всяко от които е предвидено лишаване от свобода до 5 години, но и с липсата на наложена мярка за неотклонение, обстоятелството, че след постановяване на оправдателната присъда не е подаден протест срещу нея от прокуратурата, както и че не е установено от ищеца да са претърпени неимуществени вреди,които да превишават обичайните в подобни случаи. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 лв до 12 000 лв следва да се отмени и за разликата от 7 000 лв следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 555 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6495 от 22.12.17г., постановено по в. гр.дело № 538/17г.на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000 лв до 12000 лв обезщетение за неимуществени вреди,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. Г. против П. на Р. Б. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,приключило с оправдателна присъда, за 7 000 лв /разликата над 5 000 лв до 12 000 лв/ ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на И. А. Г., с адрес: [населено място], [улица] сумата 555 лв разноски по делото за трите инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.