Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 25.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 669/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Л. чрез процесуален представител адвокат Б. Б. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ „А” гражданско отделение от 7.01.2010 г., постановено по гр. д. № 2160/2009 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, 72 състав от 20.01.2009 г., постановено по гр. д. № 19714/2008 г., с което са отхвърлени предявените от Е. Т. Л. против Министерство на здравеопазването на Република България искове с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за обезщетение за недопускане до работа за периода от 15.07.2005 г. до 15.07.2008 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава до окончателното изплащане на сумата. Основното оплакване в жалбата е за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ с извода на съда, че ответникът Министерство на здравеопазването не притежава пасивна материална легитимация да отговаря по предявените искове. Счита, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, поради нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове с присъждане направените по делото разноски. За ответника по касация Министерство на здравеопазването не е изразено становище по жалбата. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 551/31.05.2010 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по принципния материалноправен въпрос кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ-работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган, по който са налице влезли в сила съдебни решения на различни състави при ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК с противоречиво разрешение по посочения правен въпрос. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение от 26.01.2011 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК с оглед произнасяне от ОСГК при ВКС тълкувателно решение по посочения правен въпрос. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 169/6.04.2012 г. производството по делото е възобновено предвид прието ТР № 1/2010 г. от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК с т. 1 на което по правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Ищецът /сега касатор/ е работил на длъжността „директор” на Районен център по здравеопазване /Р./-гр. В. по срочен трудов договор за времето от 8.09.1997 г. до 9.09.1999 г., като от 9.02.1999 г. му е разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ предвид избирането му за народен представител в 5-ти Видински многомандатен избирателен район с решение № 301/9.02.1999 г. /обн., ДВ, бр. 13/99 г./. Трудовият му договор е подписан от министъра на здравеопазването в изпълнение на разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от ПМС № 145/95 г. за преобразуване на регионалните центрове по здравна информация в регионални центрове по здравеопазване /ДВ, бр. 66/95 г./ и чл. 9, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване /ДВ, бр. 65/01 г./, съгласно които разпоредби директорите на Р. се назначават от министъра на здравеопазването и с него се сключват трудовите им договори. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че при тези данни е налице хипотеза на чл. 61, ал. 2 КТ, при която трудовият договор се сключва с горестоящия спрямо работодателя орган, но трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност или в случая с Р.-В.. И тъй като исковете с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени не срещу работодателя – Р.-В., а срещу горестоящия спрямо работодателя орган – Министерството на здравеопазването съдът е счел, че исковете са предявени срещу лице, което не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по тях и на това основание, а и поради неоснователност на главния иск по същество е постановил отхвърлителен резултат. Въззивното решение е недопустимо. Постановено е по нередовна искова молба. Доколкото исковете са предявени срещу ненадлежен ответник съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи надлежен ответник, в който смисъл е разрешението, възприето от Върховния касационен съд с ТР № 1/30.03.2012 г., постановено по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, с което по задължителен начин е прието, че надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Същото разрешение е приложимо и в настоящия случай, при който между страните е налице трудов спор за присъждане на обезщетение на основание чл. 213, ал. 2 КТ и искът е предявен не срещу работодателя-Р.-В., а срещу горестоящия спрямо работодателя орган-Министерство на здравеопазването. При положение, че производството по делото е проведено срещу процесуално ненадлежен ответник и съгласно указанията с т. 1 /in fine/ на посоченото тълкувателно решение въззивното решение следва да се обезсили, а делото следва да се върне на въззивния съд да остави без движение нередовната искова молба и даде указания на ищеца в определен срок да отстрани нередовността като посочи надлежния ответник по делото, като при неизпълнение на указанията производството по делото следва да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” гражданско отделение от 7.01.2010 г., постановено по гр. д. № 2160/2009 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: