Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 18 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП К.Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1185/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Д. С. П., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила на 30.04.2014 г. определение № 173 от 24.03.2014 г. по ЧНД № 108/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора, потвърдено с определение № 166/30.04.2014г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са направени опити за развиване на доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК за възобновяване поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание осъденият не се явява. Неговият защитник адвокат В.Р. поддържа искането, като намира, че неправилно е бил приложен чл.24 от НК по отношение на нейния подзащитен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С определение № 173 от 24.03.2014 г. по ЧНД № 108/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 30.04.2014 г., е било извършено групиране на наказанията по нохд № 531/2012г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и нохд № 7/2012г. по описа на Районен съд - Раднево, като на осъдения П. е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК така наложеното на осъдения общо най-тежко наказание е било увеличено с десет месеца, или всичко общо да изтърпи наказание от 8 години и 10 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Бил е приложен чл.25, ал.2 от НК и е било приспаднато изтърпяната част от наказанието по посочените две наказателни дела от общ характер. С определение № 166 от 30.04.2014 г., постановено по ВЧНД № 151/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е изменено определението на първостепенния съд само относно основанието за определения строг режим, като в останалата му част определението е било потвърдено. Депозираното искане на осъдения Д. П. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 108/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено извън срока, предвиден в чл. 421, ал.3 от НПК и като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. Пред първостепенния съд се е развило производство по групиране на наказанията на осъдения П., в което той е взел лично участие, заедно със служебния си защитник адв. С. С.. Заседанието се е провело на 24.03.2014г., като е приключило с определение, постановено в съдебно заседание. Този съдебен акт е бил обжалван както от служебния защитник, така и от осъдения П., и е било образувано вчнд № 151/2014г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В съдебното заседание пред въззивната инстанция, проведено на 28.04.2014г., участие са взели както осъдения лично, така и неговият защитник адв.С.. С определение № 166 от 30.04.2014 г., постановено по ВЧНД № 151/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е изменено определението на първостепенния съд само относно основанието за определения строг режим, като в останалата му част определението е било потвърдено. Този съдебен акт е окончателен и не е бил проверяван по касационен ред. При така изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 421, ал.3, пр.2 от НПК, осъденият може да направи искането по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК в шестмесечен срок от влизането в сила на съответния акт. Определението на въззивната инстанция е влязло в сила на 30.04.2014г., от която дата е започнал да тече преклузивният шестмесечен срок. Същият е изтекъл още на 30.10.2014г., а искането за възобновяване е било депозирано от осъдения П. на 14.11.2019г. Ето защо искането следва да се остави без разглеждане, като съдът прецени, че не трябва да се произнася по съществото на делото. Върховният касационен съд, водим от горното Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Д. С. П. за възобновяване на производството по чнд № 108/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и за отмяна на постановеното по него определение № 173 от 24.03.2014 г., както и за отмяна на определение № 166 от 30.04.2014 г., постановено по ВЧНД № 151/2014 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила на 30.04.2014 г. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 1185/2019г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: