Р Е Ш Е Н И Е № 42 София 01.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 40 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Л. П. Г. - Т. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила осъдително решение №362 от 5.10.2009г., постановено по т.дело №834/2009г. на Варненския окръжен съд. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Тя се поддържа в открито съдебно заседание от представител на молителката. Претендира за направените в това производство разноски. В писмен отговор ответникът по молбата З.[фирма] счита, че не са налице поддържаните от молителката основания за отмяна на влязлото в сила решение, защото е била призовавана за съдебните заседания и не е положила грижа в процеса за доказване на оспорвания от нея факт, че не е управлявала МПС след употреба на алкохол. Претендира за направените в това производство разноски. Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението на Варненския окръжен съд е уважен иск на [фирма] София срещу Л. Г. за заплащане на сумата от 1087.56 лв. представляваща изплатено обезщетение на собственика на автобус “М. 209” с регистрационен № ТХ 9175 Т за вреди причинени при ПТП на 24.07.2002г. след употреба на алкохол. С определение № 483/11.06.2010г. по т.дело 110/2010г. на ВКС, ТК решението не е допуснато до касационно обжалване. За да уважи искът на застрахователя по чл.402 ТЗ отм. във връзка с чл.81 ЗЗ отм., въззивният съд се е позовал на протокола за ПТП на КАТ, като официален свидетелствуващ документ издаден от служебно лице, който удостоверява както авторството на произшествието, така и всички останали факти и обстоятелства, имащи отношение към неговата отговорност. Приел, че активната си легитимация по чл.81 ЗЗ отм., дружеството – застраховател установява с протокола за ПТП, в който в графата “ алкохол” с Х е зачертана опцията за липса на алкохол, което води до извода, че ответницата – молителка е управлявала автомобила след употреба на алкохол. Счетено е, че при оспорване на този правно релевантен за спора факт, в тежест на ответницата е да установи, че не е управлявала МПС след употреба на алкохол, а доколкото в акта за установяване на административно нарушение не се установява тя да е употребила алкохол, то той не води да опровергаване на констатациите в протокола за ПТП. В съдебно заседание е прието като доказателство удостоверение, заедно с приложена към него справка, издадено от ОД М. – Д.. По молбата по чл.303 ал.1, т.1 ГПК: Молбата за отмяна е неоснователна. Действително в удостоверение №12290 от 20.09.2010г. на О. – Д., е отбелязано, че при обслужване на ПТП от служителя на КАТ е извършена проверка за употреба на алкохол на двамата водачи, като цифровата индикация на техническото средство е отчела отрицателни резултати – водачите не са употребили алкохол. Представената справка също не съдържа удостоверяване на извършено от молителката нарушение на ЗДвП да е управлявала МПС след употреба на алкохол. Независимо от представеното удостоверение, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е да се отмени едно неправилно решение, постановено при непълнота на доказателствата, която се разкрива след влизане на решението в сила, какъвто очевидно не е настоящия случай. Представеното удостоверение е официален документ, който съдържа факти, които са известни на страната, като участник в ПТП и при съставянето на протокола за пътно транспортно произшествие, а именно, че към момента на ПТП не е управлявала автомобила си след употреба на алкохол. В този смисъл, ответницата – молител, при полагането на нормално дължимата грижа за водене на делото, е могла да се снабди с представеното с молбата удостоверение за изясняване на спора от фактическа страна, за установяването на единствения релевантен и спорен факт – управлявала ли е молителката МПС в нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП. Твърдението, че не е могла да представи доказателствата си, поради това, че за първи път е уведомена за наличието на висящ исков процес с връчване на уведомлението за изготвеното решение от първоинстанционния съд, не отговаря на фактите по делото, които ще бъдат разгледани по молбата й по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. За разлика от обжалването, отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствената си небрежност при попълването на делото с факти и доказателства, какъвто очевидно е случая. По молбата по чл.303,ал.1, т.5 ГПК: Молбата също е неоснователна. Молителката твърди, че за първи път е уведомена за наличието на висящ процес с уведомлението за първоинстанционното и второинстанционно решение. Поддържа, че призовките са изпращани на адрес[населено място], ж.к. Б. №40, вх. В, ет.8, ап.22 , вместо на адрес[населено място], ул.”М. К.” , №26, ет.2, ап.3. Фактите за призоваването на молителката са различни от поддържаното в молбата. За първи път ответницата е призована лично за съдебното заседание на 29.10.2008г. на адреса по регистрация[населено място], [улица], ет.2, ап.3. С оглед на редовното призоваване на ответницата, районният съд е дал ход на делото и е приел и допуснал доказателствата на ищеца. Ответницата не се е явила лично или чрез пълномощник в съдебното заседание, а за следващите съдебни заседания е била призовавана при условията на чл.41, ал.6 ГПК отм. Въззивният съд е изпращал призовките за призоваване на същия адрес - Д., ул.”М. К.” , №26, ет.2, ап.3, но ответницата – молителка е отказвала получаването им. Отказът за получаване е надлежно удостоверен по реда на чл. 47 ГПК отм., с посочване на имената и адреса на един свидетел. От горните факти следва, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, само при установяването на които може да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, а именно, ако при нарушаване на съответните правила Г. е била лишена от възможност да участвува по делото лично или чрез повереник, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. На ответника по молбата ще следва да се присъди само заплатеното на адвокат договорено възнаграждение от 120 лв. за договор за правна защита и съдействие серия В №162313. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Л. П. Г. – Т. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №362 от 5.10.2009г., постановено по в.гр.дело №834/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение. ОСЪЖДА Л. П. Г. – Т. от[населено място], [ЕГН] да заплати на З. [фирма] разноски в размер на 120 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: