Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 07 февруари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1174 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано по постъпила жалба от подсъдимия М. Д. чрез защитника му адв.П. М. против въззивно решение № 274/29.09.2017 г., постановено по внохд № 296/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Основното възражение в жалбата е свързано с претендираното наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. В изрично заявено касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК е инкорпорирана и претенция относно отсъствието на причинна връзка между нанесените травми следствие на настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия С. от инфаркт на миокарда. Според защитника неправилната оценка на това обстоятелство е довела до неправилно приложение на материалния закон, включително и до налагането на явно несправедливо наказание. При условията на алтернативност е отправено искане за отмяна на постановеното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият М. Д. Д. редовно призован не се явява. Защитникът адв.М. поддържа подадената жалба и моли тя да бъде уважена по направените в нея възражения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 18/29.05.2017 г., постановена от Окръжен съд - Русе по нохд № 302/2017 г. подсъдимият М. Д. Д. е признат за виновен в това, че: - на 03.09.2016 г., на главен път Р. - В., при управление на л.а. „Фолксваген - В.” с ДК [рег.номер на МПС] , без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта – 2,18 на хиляда, е нарушил правилата за движение - чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1, чл.21 ал.1, чл.16 ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Д. С. с ЕГН [ЕГН] – починал на 09.09.2016 г. и средна телесна повреда на повече от едно лица – на Н. С. З., изразяваща се в контузия десния бял дроб и повърхностна рана на дясното бедро, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и на С. Ш. М., изразяващо се в открито многофрагментно импресионно счупване на черепа, контузия на мозъка вляво челно, счупване на лявата яблъчна кост, предна латерна стена на ляв максиларен синус и латерна стена на етомидална кост, въздух в черепната кухина, колекция от кръв в черепните синуси, счупване на вътрешния малеол на дясната голямопищялна кост, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, нараняване, което прониква в черепната кухина и трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, пр.1,3 и 5 б. „Б” пр. 2 вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342 ал.1 от НК и при условията на 58а ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода. - на 03.09.2016 г., на главен път Русе - В., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление е управлявал л.а. „Фолксваген - В.” с ДК [рег.номер на МПС] без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл. 58а вр. с чл.54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 200 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на Д. е наложено едно общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1 200 лв. Наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата в тежест на Д. са възложени направените по делото разноски в размер на 2 970,50 лв., като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По жалба на подсъдимия чрез защитника му е образувано внохд № 296/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като Д. е признат за невинен да е извършил деянието вследствие на нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и подсъдимият е оправдан в тази част на повдигнатото му обвинение, а в останалата част присъдата е потвърдена. Наведените в касационната жалба оплаквания са напълно идентични с направените такива във въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал аргументиран отговор, който е в съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК и се споделя изцяло и от настоящия състав. Видно от протокола на проведеното по реда на чл.371 т.2 от НПК съдебно заседание пред първоинстанционния съд, подсъдимият в присъствието на упълномощения си защитник адв. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. По делото няма обективни данни, които да породят съмнения относно причината за смъртта на С. С.. На досъдебното производство от заключението на назначената тройна съдебно медицинска експертиза е безспорно установено наличието на пряка причинно следствена връзка между причинените на пострадалия травматични увреждания, следствие на възникналото единствено по вина на подсъдимия пътно-транспортно произшествие и последвалия шест дни по-късно летален изход, т.е. налице са достатъчни и несъмнени доказателствени факти, които подкрепят направеното от Д. самопризнание и позволяват установяването на обективната истина относно осъщественото от него престъпление. Като е направил изявление, че признава фактите такива каквито са по обвинителния акт, подсъдимият е признал и причината довела до смъртта на пострадалия С., включително и установеното наличие на пряка причинно следствена връзка между получените травматични увреждания и трагичния съставомерен резултат. След направеното самопризнание, в очакването на едно по-благоприятно наказание, подсъдимият и защитникът доброволно са се отказали да участват в едно състезателно производство по общия ред, поради което защитата им е ограничена в рамките на вече признатите фактически положения и е недопустимо тяхното оспорване впоследствие. Ето защо напълно неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че предходните съдилища са постановили немотивирани съдебни актове, без да се съобразят с установените по делото факти и обстоятелства. Изложените в касационната жалба съображения в подкрепа на отправената претенция за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание не се споделят от настоящия състав. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 от НК. В достатъчна степен са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, въпреки че към инкриминирания момент той е бил навършил двадесет и шест години и недоброто му здравословно състояние след катастрофата, изразяващо се в счупвания на носните кости, на първа предкиткова кост на дясната ръка, на лява бедрена кост и на четвърта и пета предходилни кости на левия крак. Същевременно с това обаче в случая не могат да бъдат пренебрегнати предходните осъждания на подсъдимия за три престъпления, както и извършването на деянието при наличието на три квалифициращи обстоятелства, между които установена концентрация на алкохол в кръвта, надхвърляща пет пъти възприетия критерий от 0,50 промила за наличието на „пияно състояние”. В този смисъл касационният състав счита, че спрямо определеното при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказание от дванадесет години лишаване от свобода, правилно редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК на осем години, не е налице несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, а още по-малко това несъответствие да е очевидно. Така определеното наказание по вид и размер е в съответствие и с останалите определящи отговорността обстоятелства и е съобразено с целите по чл.36 от НК. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 274/29.09.2017 г., постановено по внохд № 296/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: