4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 348 гр. София, 03.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4473 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 108/12.08.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 237/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260090/07.04.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на Окръжен съд – Русе, с което касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. А. Г. сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. с ал.2 и ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 26 НК, по които лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 121/2013 г. на Районен съд - Тутракан. Решението е влязло в сила в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 250 000 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите за необходимостта от доказване на причинно-следствената връзка между твърдените вреди и воденото наказателно производство, съгласно предвиденото в чл. 4 ЗОДОВ; за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за морални вреди. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК. Ответникът по жалбата – М. А. Г. – не е подал писмен отговор. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е привлечен като обвиняем на 12.08.2011 г. за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2 НК и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 20, ал. 2 НК. Обвинителен акт е внесен в РС – Тутракан на 12.06.2012 г., като досъдебното производство е било спряно от 23.11.2011 г. до 27.02.2012 г. заради влошено здравословно състояние на ищеца. С протоколно определение от 25.09.2012 г. по нохд № 146/2012 г. районният съд върнал делото на прокуратурата за доразследване, поради допуснати съществени процесуални нарушения. На 20.11.2012 г. на Г. е повдигнато ново обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. с ал.2 и ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Обвинителният акт е внесен в съда на 11.04.2013 г. По образуваното нохд № 121/2013 г. на РС – Тутракан на 29.10.2014 г. е постановена оправдателна присъда, която не е протестирана от прокуратурата и е влязла в сила на 14.11.2014 г. Наказателното производство е продължило от 12.08.2011 г. до 14.11.2014 г. (3 г. и 3 мес.), като спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е приела, че в резултат на проведеното наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди – проблеми в професионалната му кариера, злепоставяне пред колеги и познати, накърняване на доброто му име и авторитет, негативни психически преживявания, страх, притеснения, стрес; настъпили промени в здравословното му състояние – отключил заболяването епилепсия, като първият епилептичен припадък настъпил на 23.11.2011 г. по време на шофиране, когато ищецът пътувал към [населено място], за да му бъде предявено разследването. Физическите болки и страдания от претърпения инцидент били силни по интензитет и продължителни в първите 90 дни. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че ищецът страда от вродено заболяване на мозъчните съдове – голяма артерио-венозна малформация в лявата слепоочна област, която на 23.11.2011 г. по време на шофиране е довела до генерализиран епилептичен припадък със загуба на съзнание и фрактура на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени, получена при т.нар. тоничен гърч. Според вещото лице, счупването на поясните прешлени е възможен, макар и рядко срещан, страничен ефект от епилептичния гърч. AV- малформацията е вродено състояние и се проявява в средната възраст най-често след някаква провокация - физическо или психическо натоварване или преумора; епилептичните припадъци са вследствие на притискането на мозъка от малформацията, която действа като туморен процес. Малформацията изисква продължително консервативно и/или оперативно лечение, а епилептичният синдром - пожизнена лекарствена терапия. Обсъждайки медицинското заключение съдът е направил извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и отключването на заболяването епилепсия при ищеца, респ. и за тези претендирани неимуществени вреди следва да се ангажира отговорността на прокуратурата. При така приетото, въззивният съд е счел, че за претърпените от незаконно упражнената процесуална принуда морални вреди, ищецът е справедливо да бъде обезщетен със сумата от 20 000 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Поставените от касатора правни въпроси, касаещи необходимостта на от доказване на причинно-следствената връзка между твърдените вреди и воденото наказателното производство и критериите за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, са правно релевантни. Въззивното решение се допуска до касационен контрол за проверка за противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 12.08.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 237/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.