Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 07.06.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТК, I т.о., в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав : Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 529 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на Гаранционен фонд, [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 260097 от 18.05.2021г., постановено по гр.дело № 439/2020г. по описа на ОС - Плевен, в частта, с която, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 519, ал. 1 КЗ и чл. 45 и чл.52 ЗЗД, молителят е осъден да заплати на В. Ц. П. от [населено място] бряг, област П., сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и досежно присъдените в тежест на молителя съдебно-деловодни разноски в общ размер 1 930 лв. (хиляда деветстотин и тридесет лева). Твърденията в молбата за отмяна са, че с постановление на Апелативна прокуратура - Велико Т. от 22.04.2021г. е било отменено постановлението от 05.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 6101/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - П. и наказателното производство във връзка с процесното ПТП е било възобновено.Молителят е поддържал, че това му е станало известно на 14.06.2021г. - след изтичане на срока за обжалване от него на решението, чиято отмяна се иска, когато постановлението на Апелативна прокуратура – Велико Т. от 22.04.2021г. е било представено по друго дело, гр.д.№ 642/2020г. по описа на ОС - Плевен, по което молителят също е бил ответник, а ищец е било друго пострадало лице от същото ПТП. Въз основа на тези факти се поддържа искане за отмяна на влязлото в сила решение: на осн. т.1 на чл.303, ал.1 – поради открити нови обстоятелства, установяващи възобновяване на наказателното производство, и материализиращото ги доказателство - постановлението на Апелативна прокуратура – Велико Т. от 22.04.2021г., както и по т.3 на чл.303, ал.1 ГПК – поради това, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, се основава на прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство, което е било отменено. Ответникът В. Цв. П. от [населено място] бряг, област П., чрез пълномощника си адв.Д. П., оспорва молбата за отмяна, моли за оставянето й без уважение.Претендира за присъждане на разноски. Молбата на Гаранционен фонд, [населено място] по чл.303, ал.1 ГПК е постъпила на 21.06.2021г., подадена по пощата на 18.06.2021г.Същата е депозирана в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, считано от влизане в сила на първоинстанционното решение № 260097 от 18.05.2021г., постановено по гр. дело № 439/2020г. по описа на ОС - Плевен в частта, предмет на молбата за отмяна, което в тази част не е било обжалвано от молителя и е влязло в сила след изтичане на срока по чл.259 ГПК, считано от връчване на препис от решението на молителя на 21.05.2021г. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила решение в посочената част, настоящият съдебен състав приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Произнасянето по въпроса попадат ли в приложното поле на основанието за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК твърденията на молителя, базирани на постановлението на Апелативна прокуратура – Велико Т. от 22.04.2021г.за отмяна на постановлението от 05.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№ 6101/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - П. и за възобновяване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП, предпоставя преценка и анализ на правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна – възобновяването на наказателното производство във връзка с процесното ПТП. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 138/01.12.1967г. по гр.д.№ 106/67г. ОСГК, отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, б.“а“ ГПК/отм./, аналогична на сега действащата разпоредба на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, б.“а“ ГПК/отм./ може да бъде допусната и когато се касае до новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до утвърдени от страна при гледане на делото обстоятелства.В този случай новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото.Новооткрито е онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи.Не са новосъздадени писмени доказателства тези, които макар и да носят дата след постановяване на решението, възпроизвеждат съдържанието на други писмени доказателства, съществували преди решаване на делото.За отмяната е необходимо да са налице и другите изискуеми условия –документът да има съществено значение за решаване на делото.Съгласно ППВС № 2 от 1977г. допустима е отмяната по реда на чл.231, б.“а“ ГПК, аналогична на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на решение, когато след влизането в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. Съгласно мотивите към т.13 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, отмяната на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В настоящия случай, постановлението на Апелативна прокуратура – Велико Т. от 22.04.2021г. не е съществувало към датата на приключване на 20.04.2021г. на съдебното дирене по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, поради което няма характер на новооткрито, а е новосъздадено доказателство, материализиращо настъпили нови обстоятелства. Нововъзникналите обстоятелства и документите, които ги установяват, не могат да послужат като основание за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. Новосъздадено писмено доказателство, като основание за отмяна, може да бъде само такова, което се отнася до обстоятелство, чието признаване за съществуващо е следвало да стане по надлежния ред и едва с признаването му по този начин, то е установено, но посоченото прокурорско постановление няма такъв характер. От друга страна, за да е налице основанието за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, следва новите доказателства, респ. новите обстоятелства, да са от съществено значение за делото.Прокурорското постановление за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП няма никакво отношение за изхода на проведения съдебен спор, в производството по който са подлежали на установяване правно-релевантните факти спрямо надлежните участници в спорното материално правоотношение. Съгласно т. 5 ППВС № 2/1977г. по гр.д.№ 1/77г., Пленум на ВС, отмяната на основание чл. 303, ал.1, т.3 ГПК може да се иска, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Постановление на държавно учреждение по см. на чл.231, б. „в“ ГПК /отм./, аналогична на действащата разпоредба на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, е всеки надлежен акт, независимо дали е издаден от орган на държавно управление, от орган на стопанска организация или на социално-културно учреждение или на обществена организация, когато със закон им е предоставено това право.Основанието по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Съгласно мотивите към т. 13 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. В разглеждания случай, тъй като прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП не е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, както и няма никакво отношение за изхода на проведения съдебен спор, отмяната му не може да обоснове основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1430лв., доказани с представения по делото договор за правна защита и съдействие. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на I т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Гаранционен фонд, [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 260097 от 18.05.2021г., постановено по гр. дело № 439/2020г. по описа на ОС - Плевен., в частта, с която, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 519, ал. 1 КЗ и чл. 45 и чл.52 ЗЗД, молителят е бил осъден да заплати на В. Ц. П. от [населено място] бряг, област П., сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и досежно присъдените в тежест на молителя общо 1 930 лв. (хиляда деветстотин и тридесет лева) съдебно-деловодни разноски. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на В. Ц. П., ЕГН [ЕГН], разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1430лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: