Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 27 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети април …........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Мая Цонева .......................................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 464.. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от страна на осъдения А. С. за възобновяване на ВНОХД № 1062/14 г. по описа на Бургаския окръжен съд и НОХД № 211/13 г. на Карнобатския районен съд. Иска се по реда на възобновяването да се отменят поставената присъда и потвърждаващото го решение, с които е ангажирана наказателната отговорност на С. по чл. 325, ал. 4 от НК и делото да се върне за ново разглеждане на РС – гр. Карнобат. В искането е посочено основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита искането за основателно. Пледира да се отменят постановените съдебни актове и делото да се върне за ново разглеждане на РС – гр. Карнобат. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посеченото основание и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Спрямо осъдения А. С. досъдебното производство е протекло изцяло задочно при участието на служебен защитник в лицето на адв. В. Р.. С внесения в РС – гр. Карнобат обвинителен акт, С. С., Г. С. и А. С. са обвинени в това, че на 21.06.11 г. в [населено място], /област/, като съизвършители с друго, неустановено лице, при условията на опасен рецидив за А. С., извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за С. С. и Г. С. и по чл. 325, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК за Ал. С.. За разглеждане на делото в районния съд А. С. чрез факс е упълномощил адв. К. К. от АК – гр. Бургас, да го защитава по образуваното НОХД № 211/13 г. Съгласно пълномощното, обема на защитата е включвал „правото на адвоката да го представлява по делото до приключването му, да прави искания, да извършва всички съдопроизводствени действия, да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодби (термин от гражданското право) …”. Същият адвокат е бил упълномощен и от С. С. и Г. С.. Производството в двете инстанции на съдебната фаза е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК изцяло задочно спрямо А. С.. В съдебно заседание, проведено на 21.11.13 г., по инициатива на прокурора, подсъдимите С. С. и Г. С. и техния защитник в лицето на адв. К. е представено писмено споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК. Адвокат К., в качеството си на защитник и на подсъдимия А. С., е дал съгласие от негово име за одобряване на споразумението. Съдът е одобрил постигнатото споразумение, по силата на което С. С. и Г. С. се признават за виновни в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие като извършители помежду си и с други неустановени лица. Определени са им съответни наказания и спрямо тях производството е прекратено. Спрямо подсъдимия А. С. делото е продължило задочно по общия ред с участието на адв. К., като негов защитник, пред друг състав на съда. С присъда № 39 от 24.10.14 г. по НОХД № 211/13 г. по описа на РС – гр. Карнобат, А. С. е признат за виновен в това, че на 21.06.11 г. в [населено място], /област/, „след предварително сговаряне” и в съучастие със С. С. и Г. С. (неправилно е посочена фамилията С.) и други неустановени лица, като съизвършители, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред (пропуснато е в присъдата) и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК е осъден на ЕДНА година и ДВА месаца лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим. По жалба от адв. К., в качеството му на защитник на А. С., присъдата е обжалвана пред ОС – гр. Бургас. С решение № 330 от 12.01.15 г. по ВНОХД № 1062/14 г. присъдата е изменена, като А. С. е признат за невиновен и е оправдан да е извършил хулиганството „след предварително сговаряне” (несъществуващ елемент от състава на престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 от НК). В останалата част присъдата е потвърдена. Пред настоящата инстанция като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочат: пренебрегване на задълженията на съда и адв. К. по чл. 92 от НПК, съответно – забраната по чл. 91, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК; незаконосъобразния отказ на съда да разпита в качеството на свидетели С. С. и Г. С., споразумели се с прокуратурата за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК; липсата на отразяване в обстоятелствената част на обвинителния акт, мотивите и решението на базата на кои осъждания на А. С. е прието, че престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е осъществено при условията на опасен рецидив. Настоящият състав приема, че при разглеждане на делото спрямо осъдения А. С. съдът е пренебрегнал задълженията си по чл. 92 от НПК, съответно – забраната по чл. 91, ал. 3, т. 1 е т. 2 от НПК, както и незаконосъобразно отказал да разпита в качеството на свидетели С. С. и Г. С., споразумели се с прокуратурата за решаване на делото по реда на чл. 384 от НПК, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Безспорно съдебната практика приема, че един и същи адвокат не може да защитава двама подсъдими, когато защитата на единия противоречи на защитата на другия. Противоречиви интереси според практиката са налице, когато: единият отрича извършването на инкриминирано деяние, а другият прави пълни самопризнания; изтъкват различен механизъм на изпълнителното деяние; твърдяна различна степен на участие в съвместната деятелност или в извършеното в съучастие изпълнително деяние; има противоречие във формата на съучастието; единият омаловажава своите действия за сметка на другия и прочие. В случая на досъдебното производство С. С. е дал повърхностни обяснения и е отрекъл участието си в побоя над Д. Я., а Г. С. не се е признал за виновен и е отказал обяснения. Поради постигнатото споразумение с прокурора в първоинстанционното производство са признали, че са извършили престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК в съучастие като съизвършители помежду си и с други, неустановени лица. Спрямо А. С. производството изцяло е протекло задочно, поради което не е дал обяснения в двете фази на процеса. При това не може да се направи преценка за противоречиви интереси със С. С. и Г. С. на досъдебното производство. В обвинителния акт А. С. е обвинен за осъщественото престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК като извършител в съучастие със С. С. и Г. С.. Последните са признали, че в извършване на престъплението са участвали и други лица, което от само себе си включва и обвинения с прокурорския акт Ал. С., при което е възникнало противоречие в защитата между него и останалите двама подсъдими, основание за отстраняване на участвалия адв. К. в постигнатото споразумение между С. С. и Г. С. и прокурора по реда на чл. 384 от НПК. Противоречието в защитата се изразява и в това, че видно от приложеното по делото пълномощно (л. 62, НОХД), А. С. не е упълномощавал изрично адв. К. по смисъла на чл. 384, ал. 3 от НПК да даде изрично съгласие от негово име за сключване на споразумение между останалите двама подсъдими и прокурора (използвания в пълномощното израз „право да сключва спогодби” не е с такова юридическо съдържание). Това несъгласие явно личи и от подаденото до настоящата инстанция искане за възобновяване на делото. При това развитие на делото и на осн. чл. 92 от НПК адв. К. е следвало задължително да се отведе като защитник на Ал. С., което не е направил, поради което и по силата на същата разпоредба съдът е бил длъжен да го отстрани от участие в наказателното производство и процесът да продължи спрямо А. С. с назначаването на служебна защита. Правото на защита на А. С. е нарушено и с отказа на съда да разпита в качеството на свидетели С. С. и Г. С., спрямо които делото е решено със споразумение. Съдът не е уважил искането за техния разпит с мотивите, че свидетелските им показания не биха допринесли за изясняване на обективната истина и правилното решаване на делото. Тези мотиви не могат да се споделят, доколкото А. С. е бил обвинен за извършване на престъплението в съучастие под формата на съизвършителство със С. С. и Г. С.. Дори в мотивите си (л. 288 – гръб, НОХД) съдът е приел, че участието на А. С. се доказва от признанията на авторството на деянието от другите двама подсъдими, сключили споразумението с прокурора. Взаимната оценка между определението и мотивите води до извод до предварителна предубеденост на съда за вината на С., което винаги е съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – незаконен състав. Във връзка с повдигнатото спрямо А. С. обвинение и одобреното от предходния състав споразумение, съдът е бил длъжен да разпита С. С. и Г. С.. По какъв начин ще цени техните свидетелски показания в съвкупно с останалия доказателствен материал при постановяване на съдебния си акт е въпрос, изрично залегнал като задължение на съда по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Без съмнение е задължително прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът в мотивите към присъдата и решението си да отразят на базата на какви осъждания се установява квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”. По настоящото дело това не е направено. В случая, допуснатото нарушение не е водещо във връзка с посоченото по-горе и не може само по себе си, да е основание за възобновяване на делото, доколкото по него са приложени доказателства за съдебното минало на А. С.. Окръжният съд е бил длъжен да констатира и отстрани посочените нарушения, което не е направил. Съгласно развитите съображения, искането от страна на осъдения А. С. е ОСНОВАТЕЛНО и производството следва да се възобнови, да се отменят присъдата на РС – гр. Карнобат и решението на ОС – гр. Бургас и делото да се върне за ново разглеждане на районния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят допуснатите процесуални нарушения. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда № 39 от 24.10.14 г. по НОХД № 211/13 г. по описа на РС – гр. Карнобат, и решение № 330 от 12.01.15 г. по ВНОХД № 1062/14 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Карнобатския районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................