О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32 Гр. София, 16 март 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 136/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК. С определение от съдебно заседание от 04.02.2021 г., по н.о.х.д. № 105/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр. Търговище /ТОС/, НО е повдигнат спор за подсъдност между ТОС и Софийски градски съд / СГС /, за решаването на който пред ВКС е образувано производство по чл.44, ал.1 от НПК. В представено по делото писмено становище, прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е СГС, като се приложи разпоредбата на чл.139, ал.9 от НПК, по аналогия, поради липса на изричен законов текст относно това кой съд е компетентен да извърши действията, предмет на спора за подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и като съобрази становището на прокурора от ВКП, намира за установено следното: Пред ТОС е образувано н.о.х.д. № 105/2020 г., по описа на същия съд. В хода на съдебното производство по делото, с определение от съдебно заседание, проведено на 29.12.2020 г., е допуснат разпит на вещото лице В. В. Н., на осн. чл.148, ал.8 от НПК, чрез видеоконференция, поради създадената епидемиологична обстановка в страната, който да се извърши чрез СГС, в рамките на образувано частно производство за провеждане на видеоконференция. Препис от определението на ТОС е изпратен до Административния ръководител на СГС, с искане относно съдействие за провеждане на видеоконферентен разпит на вещото лице. В отговор на писмото на ТОС е постъпило писмо от Зам. председател на СГС и ръководител на НО, в което се застъпва становище, че не са налице основания за образуване на частно производство в СГС, поради недопустимост на аналогията за провеждане на разпит на вещо лице с тази на свидетел по делото и видеоконференцията следва да се извърши от ТОС. В отговор на писмото на СГС, председателят на съдебния състав по образуваното пред ТОС дело е поискал изрично произнасяне по искането му за образуване на н.ч.д. пред СГС, с цел повдигане на спор за подсъдност по реда на чл.44, ал.1 от НПК пред ВКС. С разпореждане на Зам. председателя на СГС и ръководител на НО, от 02.02.2021 г. е отказано да се образува наказателно частно дело по постъпилото в СГС искане от съдебен състав в ТОС, с писмо изх. № 60104/21.01.2021 г. за осъществяване на разпит на вещо лице, чрез видеоконферентна връзка, с призоваване на вещото лице в СГС, където съдия при същия съд да провери самоличността му. В разпореждането са изложени съображения, че текстът на чл.149, ал.8 от НПК не съдържа уредба на начина на провеждане на разпита на вещото лице чрез видео или телефонна връзка, в противовес на изрично уредения разпит на свидетел в чл.139, ал.9 от НПК. Зам председателят на СГС е посочил, че в случая не се касае за законова непълнота, а за изчерпателно уреждане на въпросите с разпита на вещото лице чрез видео или телефонна конференция, тъй като се касае за „професионален участник“ в наказателното производство, който по право има достъп до материалите по делото и връзка със съдебните органи. По тези съображения е посочил, че не е необходимо друг съд да опосредява установяването на самоличността му при провеждането на разпита, който може да се осъществи самостоятелно от вещото лице, чрез всяко устройство за отдалечена връзка и на място, което му е достъпно. Отделно е застъпена и тезата, че аналогията между двата текста е недопустима, тъй като става въпрос за „делегация на компетентност“, която не е уредена в процесуалния закон, а възприетият в НПК принцип е, че всяко отклонение от установената в съответните процесуални норми обща компетентност е изрично уредено, като са посочени конкретни примери от процесуалния закон. С определение от съдебно заседание от 04.02.2021 г., съдията-докладчик при ТОС, във връзка с отказа на Зам. председателя на СГС да образува н.ч.д. за провеждане на разпит чрез видеоконференция на вещо лице по делото, е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл.44, ал.1 от НПК. В подкрепа на тезата си е изложил съображения, че поради невъзможност на вещото лице да се яви в съдебно заседание и отказа на страните заключението му да се приобщи по реда на 282, ал.3 от НПК, единствената възможност за изслушването му и за приемане на заключението е посредством провеждане на разпита на вещото лице чрез видеоконференция. Посочил е, че при положение, че в чл.149, ал.8 от НПК е уредена процедура за разпит на вещо лице чрез видеоконференция, компетентен да извърши действието е именно СГС, в съответствие с нормата на чл.139, ал.9 от НПК, която урежда отдалечен разпит на свидетел. В подкрепа на становището си се е позовал на определение на ВКС, 2-ро НО. На първо място следва да се направи уточнението, че в случая се касае за действие на съд, извършването на което изисква съдействието и ограниченото участие на друг съд. Неподлежащият на инстанционен контрол отказ на втория съд /СГС/ да образува н.ч.д. на практика обективира преценка за липса на компетентност за осъществяване на разпит на вещото лице чрез видеоконференция. Поради това ВКС намира, че следва да разреши по същество спора за компетентност между ТОС и СГС. В тази връзка следва да се изложат някои принципни съображения относно провеждането на видеоконференция в наказателния процес. С последните изменения на НПК, ДВ , бр.98 от 2020 г., в пар.1 от ДР на ЗИД на ГПК е дадено легално определение на понятието „видеоконференция“ за целите на НПК – „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител“. Измененията в НПК целят разширяване на възможностите за използване на видеоконференцията в наказателния процес, в частност разширяване използването й като технологичен инструмент. Законовите промени сочат, че видеоконференцията не е просто използване на електронна видеовръзка при провеждането на разпит „от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците в процеса“, каквато временна възможност при наличието на съответните предпоставки е предвидена в чл.6а, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. С легализирането на понятието видеоконференция в НПК се унифицира и неговото съдържание, поради което тезата на Зам. председателя на СГС за различното съдържание на видеоконференцията при разпит на свидетел и вещо лице не може да бъде споделена. Извършването на отдалечен разпит на свидетел и/ или експерт по смисъла на НПК, в действащата му редакция, се урежда еднопосочно и не са налице законови основания да се приеме, че е въведен различен правен режим спрямо отделните участници в процеса, при положение, че процесуалният закон не регламентира качеството „професионални“ или „непрофесионални“ участници, каквото разделение е направено в становището на СГС. Провеждането на разпит чрез видеоконференция на експерт в съдебното производство е допустимо, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.8 от НПК, в случаите когато това се налага от обстоятелствата по делото. В НПК не е предвиден конкретен процесуален ред за провеждане на отдалечения разпит, включително и не е уреден въпроса с проверката на самоличността на вещото лице, каквато разпоредба НПК съдържа относно отдалечения разпит на свидетел по делото. Съгласно чл.139, ал.8 и 9 от НПК разпит на свидетел чрез видеоконференция в съдебното производство се извършва в съответствие с разпоредбите на кодекса, като самоличността на свидетеля се проверява от съдия от първоинстанционния съд по местонахождението на свидетеля. По делото, по което е възникнал настоящият спор, разпитът на вещото лице чрез видеоконференция е допустим по силата на закона, като посочените в мотивите на определението за провеждането му обстоятелства, определят и неговата основателност – създадената епидемиологична обстановка в страната и липсата на предпоставки за приобщаване на заключението без разпит на експерта. Установено е местонахождението на вещото лице, което е в [населено място], като съответен първоинстанционен съд на ТОС се явява СГС. ВКС намира, че компетентен да провери самоличността на вещото лице при провеждане на разпит чрез видеоконференция от друг окръжен съд, в случая ТОС е окръжният съд по местонахождението на вещото лице, в случая СГС, тъй като вещото лице се намира в [населено място]. По въпроса за допустимостта на аналогията, следва да се посочи, че същата е уредена от чл.46 от ЗНА, който не изключва прилагането на аналогия на закона в наказателния процес.В наказателното право е изключена само аналогията на правото, по смисъла на чл.46, ал.3 от същия закон, какъвто не е настоящият случай. Аналогията между видеоконферентен разпит на свидетел и вещо лице е приложима тъй като се касае за най-близка в процесуален план процедура на разпит на участник в наказателното производство./ в този см. определение №144/29.11.2018 г., ВКС, 2-ро НО/. Тезата на Зам. председателя на СГС в обратен смисъл не може да бъде споделена. Разпитът на вещо лице чрез видеоконферентна връзка се провежда по общите правила по чл.282 от НПК, като се предшества от проверка на неговата самоличност. Установяването на самоличността на всички участващи по делото лица е задължително условие за тяхното участие в съдебното производство, съгласно изричната разпоредба на чл.272 от НПК, както и условие за тяхната легитимация в процеса. Принцип в наказателния процес е, че проверката на самоличността на участниците в процеса се извършва от органа, който провежда действието, в което те участват / за вещото лице - чл.151 НПК, чл.272, ал.3 НПК/. В случаите на отдалечен разпит на обвиняем, подсъдим, свидетел, включително и осъдено лице, чрез видеоконференция, в НПК се съдържат изрични норми относно лицата, които проверяват самоличността на разпитваното лице, във всеки един отделен случай, като това са лица, пред които участникът в процеса се намира физически. Аналогична е разпоредбата на чл.236а от НПК, при провеждане на следствени действия чрез видеоконференция, съгласно която в протокола от проведеното действие, задължително се вписва самоличността на лицето, проверило самоличността на съответния участник в действието. Следователно, отсъствието на изрична разпоредба при отдалечения разпит на вещото лице е законова празнота, която следва да се преодолее чрез аналогия с най-близката в процесуален аспект процедура на разпит на участник в процеса, а именно – разпита на свидетел. С оглед изложеното, разпитът чрез видеоконференция на експерт по делото, следва да се проведе при условията на чл.139, ал.8 и 9 от НПК, приложими относно разпит на свидетел чрез видеоконференция, включително и по отношение проверката на самоличността на експерта, която следва да се извърши от съдия от съответния първоинстанционен съд по местонахождението на вещото лице. В този смисъл действието, което СГС следва да осъществи като съответен първоинстанционен съд на ТОС, при провеждан от окръжния съд разпит чрез видеоконференция на вещо лице, което се намира в района на СГС, е аналогично на действието при разпит на свидетел чрез видеоконференция. Спорът между двете съдилища е относно това кой е компетентният съд да провери самоличността на вещото лице при провеждане на разпит чрез видеоконференция от ТОС, а подсъдността е част от компетентността да се извърши определено съдебно действие, поради което същото следва да се възложи по подсъдност на СГС. Тъй като в случая се касае за спор относно подсъдността на конкретно съдебно действие, което да се извърши в рамките на висящо съдебно производство по дело от общ характер, подсъдно на ТОС, делото следва да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдебното производство, като разпитът на вещото лице чрез видеоконференция се извърши чрез СГС. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОПРЕДЕЛЯ Софийски градски съд като компетентен да извърши действията, свързани с провеждан от ТОС разпит чрез видеоконференция на вещото лице В. В. Н., с местонахождение, [населено място]. Препис от определението да се изпрати на СГС. Делото да се върне на ТОС за продължаване на съдебното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: