Р Е Ш Е Н И Е № 125 София , 12.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова Галина Тонева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 277 / 2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби от подсъдимите Р. Г. М., Р. М. М., Д. М. М. и Й. В. Б. чрез адвокатите им М. М., Д. М. и Е. П. против решение № 11 от 16.01.2017 г. по внохд№ 294/2016 г. по описа на Апелативен съд–гр. Варна. Всички жалби и допълненията към тях се позовават на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Аргументите са еднотипни и се свеждат до несъгласие с доказателствената и оценъчна дейност на съда,която се определя като противоречаща на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.1 от НПК. Изтъква се и липса на конкретни мотиви за всяко отделно престъпление и за всеки подсъдими, а наложените наказания се определят като явно несправедливи и несъответни на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Изключение от общия контекст на жалбите прави тази на Р. М., в която се сочи и нарушение на чл. 55, ал. 3 от НПК. Подчертава се, че на подсъдимия не са предоставени преводи от обвинителния акт и съдебните актове по делото. Обобщено, жалбоподателите настояват за ново разглеждане на делото или, алтернативно, за оправдаване или намаляване на наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите. Р. М. заявява, че не е разбрал в какво е обвинен и за какво е осъден от двете предходни инстанции. Прокурорът пледира жалбите да се оставят без уважение като неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Варненският окръжен съд с присъда №50 от 27.04.2016 г.по нохд № 1405/2015 г. признал подсъдимите за виновни в извършване в съучастие на престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, поради което ги осъдил на лишаване от свобода, както следва : - Р. М.- за срок от 9 години и 6 месеца при строг режим, - Р. М. - за срок от 8 години и 6 месеца при строг режим - Д. М. - за срок от 7 години и 6 месеца при строг режим и - Й. Б. – за срок от 7 години и шест месеца при строг режим. Съдът постановил Р. М. да изтърпи и наказанието 6 месеца лишаване от свобода , наложено му по нохд№ 952/20111 г. от Районен съд–гр. Свиленград. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 11 от 16.01.2017 г.по внохд № 294/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационният съдебен състав намира, че при разглеждане на делото по отношение на подсъдимия М. не е спазен чл. 55, ал. 3 от НПК, което представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Предходните инстанции са преценили, че обвиняемият не владее български език и са назначили преводач, който осъществил устен превод от и на арабски език. Те обаче не са изпълнили задължението да предоставят писмен превод на посочените в чл. 55, ал. 3 от НПК документи от съществено значение за упражняване на правото му на защита и за гарантиране на справедливо производство – обвинителен акт, определения за вземане на мярка за неотклонение, присъда на първата инстанция и решение на въззивната инстанция. Първостепенният съд не е връчил на подсъдимия писмен превод на обвинителния акт и постановената присъда на разбираем от него език . Въззивният съд не е съзрял допуснатите от предходната инстанция нарушения на чл. 55, ал. 3 от НПК и на свой ред ги задълбочил . В съдебното заседание на 11.11.2016 г. пред апелативния съд, след разясняване на правото по чл. 395а от НПК на устен и писмен превод, подсъдимият изрично изявил желание да получи ”решението в писмен вид”. Това изявление не представлява отказ от право на превод на документи по чл. 395в от НПК или съгласие за замяна с устен превод или устно резюме по чл. 395а, ал.3 от НПК. Напротив, то категорично изразява желанието на Р. М. да се възползва от правото на писмен превод и апелативният съд не е имал никакво основание да пренебрегне задължението си да го осигури. Посочените нарушения на чл.55, ал.3 от НПК са отклонили съдебната фаза на наказателния процес от процесуалните стандарти за неговата справедливост, произтичащи от чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз , получили развитие чрез Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, транспонирани в българското законодателство в чл. 55, ал.3 и глава тридесета „а” от НПК Вж. Решение № 229 от 25.11.2016 г. по н.д.821/2016 г. на второ наказателно отделение на ВКС, докладчик съдия Тонева. Налице е отстранимо съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановените съдебни актове и нова процедура от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание пред първата инстанция. В този процес съдът следва да връчи на подсъдимия Р. М. писмен превод от обвинителния акт и стриктно спази императива на чл. 55, ал.3 от НПК за предоставяне на писмени преводи на всички документи от съществено значение за защитата му. Отмяната засягаи останалите жалбоподатели поради обвинението за съучастническа дейност с подсъдимия Р. М.. При този изход на делото е безпредметно обсъждането на останалите възражения на касаторите, тъй като те са базирани на резултати, получени в едно опорочено съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3 ,т. 2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ изцяло решение № 11 от 16.01.2017 г. по внохд № 294/2016 г. по описа на Апелативен съд–гр. Варна и потвърдената с него присъда № 50 от 27.04.2016 г. по нохд № 1405/2015 г. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. Настоящето решение в писмен превод на арабски език да се връчи на подсъдимия Р. Г. М.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.