Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 11.02. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1190 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Р. Д. И., Е. Т. Г. и Г. С. Т., чрез адвокат В. К., против решение № 74 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 37/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав, с искане за отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателите навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК с твърдения за неправилно приложен материален закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на изложени доводи представят подробни доказателствени съображения. Възразяват срещу липсата на въззивен анализ на събраните по делото доказателства и срещу отсъствието на правни съображения по направените възражения от защитата. В съдебно заседание подсъдимите Р. Д. И., Е. Т. Г. и Г. С. Т. не вземат становище. Техният защитник адвокат М. Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, извършеното престъпление – за доказано, а свидетелските показания – за коректно анализирани, поради което предлага решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 74 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 37/ 2015 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав потвърдил присъда № 65 от 11.12.2014 г. по н.о.х.д. № 111/ 2014 г., по описа на Старозагорски окръжен съд, с която подсъдимите Р. Д. И., Е. Т. Г. и Г. С. Т. били признати за виновни това, че на 26.02.2013 г., на територията на община П. б., в съучастие помежду си като извършители, не по установения в закона ред по чл. 148, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство, извършвали изкопни работи в района на „Ш. м.”, намираща се между [населено място] и [населено място] баня, като използвали технически средства: металотърсач марка „Р. ...”, 3 броя лопати, 1 брой мотика и 1 брой кирка, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК на подсъдимите Г. и И. били наложени наказания от една година и три месеца лишаване от свобода и 5500 /пет хиляди и петстотин/ лева глоба, а на подсъдимия Т. – една година и пет месеца лишаване от свобода и 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева глоба. Изпълнението на наказанията лишаване от свобода за подсъдимите Г. и И. е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, а за ефективното изпълнение на наказанието от подсъдимия Т. бил определен първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъд. Т. по н.о.х.д. № 75/ 2012 г., по описа на Районен съд – Казанлък. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. Касационната жалба на тримата подсъдими е неоснователна. Апелативният съд е извършил собствена проверка на събраните от по делото доказателства и в хода на въззивно съдебно следствие е приобщил обясненията на подсъдимите. След обстоен анализ не е намерил различия сред фактите, приети за установени от първата съдебна инстанция. Правилно и без изопачаване е възприел показанията на полицейските служители К., Д., П., Н. и Д., свидетелстващи за заварените на местопрестъплението подсъдими, които в дъждовното и студено време търсили археологически обекти – подсъдимите Г. и Т. били вътре в земния изкоп на могилата, докато подсъд. И. захвърлил държаните от него багети в момента на разкриване на престъпното им деяние. Дейците били достигнали до капака на гробното съоръжение. И тримата били изцапани с кал от изкопаната пръст, а в близост до тях се намирали оръдия за копаене (мотика, кирка, три лопати – „силно закаляни”, според протокола за оглед), металдетектор, както и сакове с храна. Показанията им били съпоставени едни на други и спрямо подлежащите на доказване факти не били констатирани противоречия. Жалбоподателите упрекнали без основание въззивния съд, че не се позовал на показанията на свидетелите И. и М., за които имали очаквания, че разказаните факти не са идентични с установените от полицейските служители. Затова претендират да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Двамата свидетели И. и М. били поемни лица на оглед на местопрестъплението. Пристигнали по-късно и затова показанията им са източник на обстановката по време на извършеното процесуално-следствено действие и за реда на неговото провеждане. Въззивният съд е възприел техните показания, но поради различия във времето те не могат да заместят изцяло като доказателствен източник показанията на онези свидетели, които пряко възприели престъпното поведение на подсъдимите. Съпоставката на двете групи свидетелски показания представя по несъмнен и категоричен начин присъствието на подсъдимите на разкопаната могила и оръдията за търсене на археологически обекти. Описаният в решението доказателствен анализ представя взетото от въззивния съд вътрешно убеждение, съобразно процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, като не е допуснато съществено нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Липсва посоченото от касаторите основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В касационната жалба е наведен довод, че въззивната инстанция не е отговорила на всички възражения. Доводът не е подкрепен с необходимата за касационна проверка конкретика, а и в самата жалба не е посочено кои от възраженията не са били обсъдени. Въззивното решение съдържа отговор по направените от жалбоподателите възражения. За онези от тях, които са неотносими към предмета на делото, съдът не дължи отговор (като напр.: занимавал ли се е някой от подсъдимите с иманярска дейност). Установените по делото факти разкриват правилното приложение на материалния закон. Противоправното поведение на подсъдимите Г., Т. и И. е вярно квалифицирано като търсене на археологически обекти, при което съизвършителите са използвали технически средства – престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимите не са имали необходимото по закон разрешение за извършване на теренни археологически проучвания (чл. 148, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство). За реализиране на престъпния състав не е посочен резултат – деянието е обществено опасно независимо дали деецът е открил археологически обект при търсенето. Тази особеност характеризира престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК като формално – осъществява се с реализиране на самото изпълнително деяние. Не е допуснато твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочените от жалбоподателите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са проявени по делото. Обжалваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 04.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 37/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.