Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 07.03.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията Декова гр.дело №3126 образувано по описа за 2015 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. П., чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 30.01.2015г., постановено по в.гр.д. №2139/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.07.2014г. по гр.д.№1004/2013г. на Несебърски районен съд за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №1110 от 19.11.2015г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуален представител адв.В., оспорва касационната жалба като неосноватална. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдена А. Ц. П. да заплати на [фирма] сумата от 116 107,08лв., представляваща констатирани липси в магазини „К.” и „Елит”, находящи се в КК”Слънчев бряг”, стопанисвани от ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Производството по делото е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.207, ал.1, т.2 КТ - за ангажиране на пълната имуществената отговорност на ответницата-служител на ищеца-работодател за вреда от липси на парични средства в двата търговски обекта в общия размер, претендиран с исковата молба, като ищецът се е позовал на трудов договор №1/14.04.2012г., длъжностна характеристика за длъжността „мениджър продажби” и изрична декларация, с която служителката се е задължила да носи материална отговорност за складовите наличности и постъпващите суми, както и да осъществява връзката, заплащането и изисква и оформя заедно с търговските представители на фирмите-доставчици на стоки необходимите счетоводни документи съгласно закона за счетоводството. В исковата молба са изложени твърдения, че през летния сезон на 2012г. ответницата била единствения човек, който имал право да се разпорежда с постъпващите от продажбите суми, да заплаща дължимите наеми и консумативи и да се разплаща с доставчици на стоки за магазините; единствена от служителите имала достъп до цялостната документация на дружеството и всички компютри на дружеството. Поради това счита, че ответницата носи пълна имуществена отговорност за констатираните липси в края на сезона за двата търговски обекта, установени след обработка на данните от двата касови апарата на супермаркета и магазина, представляващи разлика между приходите по касови книги, декларирани пред НАП и разходите за платени стоки, заплати, получени от управителя на дружеството-ищец, и други текущи разходи. Въззивният съд, приемайки така формулираната искова претенция за редовна, е постановил решение по съществото й, като е приел претенцията за основателна и доказана в присъдения с първоинстанционното решение размер по съображения, че макар представените по делото писмени доказателства /трудов договор № 1/17.04.2012 г. и длъжностна характеристика/ да установяват, че ищцата е била назначена на ръководната длъжност „мениджър продажби” в магазин в КК „Слънчев бряг”, няма спор, че стопанисваните от ищеца магазини- работно място на служителката в комплекса всъщност са два- супермаркат”К.” и магазин”Елит”; че макар всички описани в длъжностната й характеристика задължения да са за осъществяване на пряк контрол и ръководство върху дейността на търговските обекти и от тях да не може да се направи извод за възлагане на отчетническа работа, т.е. за събиране, съхраняване, разходване и отчитане на пари и стоково материални ценности, е прието, че служителката следва да се възприеме и като материално отговорно лице по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ, носещо пълна отговорност за липси, защото именно такива отчетнически задачи са й били възложени за изпълнение от работодателя, а тя се е съгласила – прието за установено със събраните по делото свидетелски показания. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба, предвид липсата на надлежно посочване в обстоятелствената част на исковата молба: на фактите, с оглед на които ищецът твърди наличие на трудово правоотношение със служителката по отношение на втори търговски обект /доколкото прилагането на трудовоправния режим предпоставя увреждане при изпълнение на трудови задължения/; на фактите, с оглед на които ищецът твърди наличие на отчетнически елемент в трудовите функции на служителката /доколкото за отчетническата отговорност е от значение отчетническите дейности – по събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности – ако не изпълват изцяло, то да съставляват ядрото в съдържанието на трудовата функция на отчетника/; на фактите, с оглед на които ищецът твърди, че ценностите са поверени на служителката „под отчет” /доколкото при отчетническа липса по чл.207, ал.1, т.2 КТ самият състав на увреждането при липсата се конструира чрез презумпция за причиняване на вредата от отчетника/. В този смисъл, когато ищецът-работодател твърди недостиг на намирали се в наличност вещи, за който пълна имуществена отговорност носи служителката, е необходимо да изложи твърдения за фактите, въз основа на които е възникнало отчетническо боравене с имуществото. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за фактите, въз основа на които е възникнало отчетническо боравене с имуществото, което е довело до постановяване на нередовна по чл.127, ал.1, т.4 ГПК искова молба. Въззивният съд като инстанция по същество е следвало да остави исковата молба без движение като даде възможност на ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъдe обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от решение от 30.01.2015г., постановено по в.гр.д. №2139/2014г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: