Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр.София, 21 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Н. Пелова. и след становище на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №935/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано е по искане от осъдения Б. А. Р. с правно основание чл. 423 от НПК. В искането си за възобновяване осъденият посочва, че не е бил призован за образуваното съдебното производство пред РС – Разград, че не се е укривал от властите. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд. Пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Б. Р. – адв. А. Т., моли производството да бъде възобновено. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, за незаконосъобразно провеждане на процедурата по чл. 269 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Осъденият Б. Р. поддържа искането си и моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Р., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу влязла в сила присъда. Следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото най-ранната достоверна дата за узнаване на влязлата в сила присъда е тази на началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено по делото, чието възобновяване се иска – 02.08.2019г. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Досъдебно производство ДП № 1873ЗМ-357/2016г. по описа на РУ МВР - Разград е било образувано с постановление па прокурор от РП – Разград на 15.08.2016г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С постановление от 05.10.2016г. Б. А. Р. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, за това, че на неустановена дата в периода м. април 2016г. – 16.06.2016г. в [населено място] в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 90,00лв. от владението на Й. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Постановлението за привличане е било предявено на Б. Р. лично и с участието на назначен служебен защитник. В проведения разпит след привличането осъденият е дал обяснения по обвинението, в които е отрекъл участието си в деянието, както и е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по ДП. Спрямо Р. не е била взета мярка за неотклонение, доколкото по това време същият се е намирал в затвора. Осъденият при привличането му е посочил постоянния си адрес в [населено място], [улица]. В Районен съд – Разград е внесен обвинителен акт по обвинението на Б. Р. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. За насроченото на 10.01.2017г. съдебно заседание по нохд № 969/2016г. осъдения е бил призован, като е бил изпратен и препис от обвинителния акт, чрез Началника на затвора в [населено място]. Книжата са били върнати невръчени поради обстоятелството, че Б. е бил освободен от затвора на 10.11.2016г. Ход на делото не е бил даден и за следващо съдебно заседание осъденият е бил призован от посочения по делото адрес в с /населено място/. Призоваването също е било неуспешно, като в служебна бележка, издадена от кметството, е посочено, че макар Р. да е адресно регистриран там, не живее на адреса. При разпореденото призоваване чрез ОЗ „Охрана“ е получена докладна записка, че лицето не живее на адреса, не е известно местонахождението му, няма данни за други адреси. В съдебно заседание на 08.02.2017г. поради невъзможността да бъде установен адрес за призоваване и връчване на обвинителен акт на осъдения, съдът е постановил обявяването му за общодържавно издирване. Б. Р. е бил призоваван и на издирен адрес в [населено място], но било установено, че го е напуснал преди седем години. С телеграма № 6023/24.02.2017г. осъденият е бил обявен за ОДИ. По делото са били изискани и приложени справки: от НСлС – че лицето не се намира в следствените арести; от ОД на МВР – Разград, че лицето не е издирено; от ОД на МВР – че за него не са регистрирани данни за напускане на пределите на страната; от МП – ГДИН, че не се намира в затворите и арестите. Бил е отново неуспешно призован от два адреса, известни по делото. При тези данни и с участието на назначен служебен защитник на подсъдимото лице, първоинстанционният съд в съдебно заседание 18.04.2016г. е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. В същото съдебно заседание е постановена присъда № 191, с която Б. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода при строг режим. Присъдата е влязла в сила с изтичане на срока на обжалване на 03.05.2017г. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирано от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, са правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него и правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено задочно, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б от НПК /предишен чл. 254, ал. 4 от НПК/ не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизводствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е напуснал посочения адрес за призоваване, с което е предпоставил невъзможност да бъде призован за съдопроизводствени действия, укрил се, и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, Р. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен лично в процесуалното качество на обвиняем. Осъденият, следователно, е бил наясно с естеството и характера на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза. Въпреки това обаче, след като е бил освободен от затвора, той не се е завърнал на адреса, посочен по настоящето производство, нито е уведомил органите по ръководство и решаване за нов адрес, на който пребивава. Обстоятелството, че е Р. изобщо не се е завърнал след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода на постоянния си адрес, посочен от него по делото, че не е уведомил за друг адрес, на който да може да бъде призован и да му бъдат връчени съдебните книжа, сочи, че осъденият на практика се е укрил и сам е препятствал възможността да бъде призоваван в съдебната фаза на наказателното производство. Следователно, с поведението си Р. сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на съдебното производство срещу него и да упражни правото си на защита. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и чрез привличането му са му били разяснени същността и характера на конкретното повдигнато му обвинение, като е бил наясно с процесуалния си статут. Непосочването по наказателното производство на актуален адрес за призоваване след освобождаването от затвора и незавръщането му на заявения постоянен адрес в [населено място], следва да се преценят като укриване, като въпреки направените справки, целящи издирването му и положените усилия за установяване на адреси за призоваване и търсенето му на тези адреси, не е бил намерен, за да бъде призован. Заявеното от съдения в искането му за възобновяване, че не се е укривал, а е работил в София, освен че е голословно, но и по никакъв начин не променя изводите за промяна на адреса в нарушение на процесуалното му положение. На Р. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но именно неговото поведение е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Първостепенният съд, освен това, напълно законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Поради това при провеждането на задочна процедура първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Спазено е изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия. Без основание е възражението, направено в съдебно заседание пред касационния съд от защитника на осъдения, за нарушение при приложението на чл. 269 от НПК и не полагане на усилия за издирване на Р. и осигуряване на неговото участие в наказателния процес. Първостепенният съд е изпълнил задължението си да установи и да подложи на внимателна пеценка предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Издирването и призоваването му от установените в резултат на търсеното му адреси са се оказали безуспешни, а също и справките за вероятното му местонахождение извън страната или в местата за лишаване от свобода също не са дали резултат. Дейността по издирването му след обявяването му за общодържавно издирване също не е била успешна, което е обективирано в приложените по делото писмени документи. Следователно, извършените от районния съд действия по издирване и призоваване на осъдения сочат на пълноценно изпълнение на задължението му за информиране на лицето за съдебното производство, а това, че тези усилия не са дали резултат, се дължи на поведението на Р., който сам се е поставил в невъзможност да бъде призован за съдебната фаза на наказателното производство. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по нохд № 969/2016г. на Районен съд – гр. Разград. В пледоарията си пред ВКС защитникът на осъдения прави оплаквания за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, които сочат на позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Такива оплаквания не са направени в искането, което е аргументирано само на основание чл. 423 от НПК, така че те не следва да бъдат обсъждани Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК на осъдения Б. А. Р. за възобновяване на производството нохд № 969/2016г. по описа на Районен съд - гр.Разград и отмяна на постановения съдебен акт. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.