4 Решение по т.д.№ 870/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №109 С., 14.11/2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 870 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба от ЗД [фирма] срещу Решение от 24.06.2010 год. по гр.д.№ 4885/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено Решение от 17.02.2009 год. по гр.д.№ 35259/2009 год. на Софийски районен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част с която е бил отхвърлен предявеният него срещу [фирма] иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата над 11637 лв. и до предявения размер от 17600 лв. К. контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС материализирана с Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. по прилагането на чл.273 ал.2 КЗ и по конкретно начинът на определяне размера на обезщетенията, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН. Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като на ЗД [фирма] бъде присъдена сумата 5963 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2009 год. и разноски пред всички инстанции. Ответникът по касация [фирма] в представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.213 ал.1 ГПК за сумата 17600 лв. Твърдението по исковата молба е, че резултат на ПТП, настъпило на 07.07.2008 год. са причинени щети на л.а. „Сеат Л.”, собственост на [фирма], застрахован по застраховка „Автокаско” в ЗД [фирма]. Вина за настъпване на произшествието носи водачът на л.а. „Тойота” мод.”Авенсис”, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност е бил [фирма]. Искът на ЗД [фирма] е за възстановяване на заплатеното на третото неучастващо лице [фирма] обезщетение по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди, изразяващи се щети по застрахования автомобил. Последователно подържаната теза на ответника [фирма] е, че оценката на щетите е завишена, поради което не дължи заплащане на обезщетение, надвишаващо реално претърпяната от застрахования вреда. При определяне на размера на обезщетението, съдилищата са приели, че следва да намери приложение редът по чл.3 ал.2 от Приложение № 1 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН и на възстановяване подлежи сумата 11637 лв. Доколкото в хода на процеса е настъпило погасяване на задължението до този размер, спорна е дължимостта на сумата над 11637 в. и до 17600 лв. По поставения правен въпрос. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., ВКС-Търговска колегия е се е произнесъл по въпроса в кои случаи се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл.1 ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. ВКС изрично е посочил, че Методиката (съгласно чл.4 от нея) се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Това е валидно както за обезщетение по чл.226 КЗ, така и при иск по чл.213 КЗ. По основателността на касационната жалба. Както бе посочено по-горе, остойностяването на вредата съобразно Методиката не е задължително и се прилага в случаите, когато не са представени доказателства за извършените разходи при ремонта на МПС в сервиз или когато остойностяването се извършва по експертна оценка. В настоящия случай е безспорно, че ищецът ЗД [фирма] е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 17600 лв., съобразно стойността на ремонта на автомобила. Не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз. Данните по настоящето дело сочат, че ремонтът е извършен от [фирма] [населено място] с ЕИК-825279918. Представени са доказателства за издадена от автосервиза проформа фактура по щета № 80125001317 за 240 лв. (л.16) и плащане по нея (л.14) като част от групиран превод на общата сума 3286.92 лв. по 6 бр. щети. Доказателства, че е извършен разход за ремонта на това МПС за разликата над 240 лв. и до 17600 лв. не са представени, поради което са събрани доказателства относно стойността на действителния разход (труд и материали) за възстановяване на щетите. Съгласно заключението на назначената по делото експертиза би следвало да възлиза на 19084.56 лв., но доколкото искът е предявен за сумата 17600 лв., то той следва да се е основателен до този размер и се присъди разликата над 11637 в. и до 17600 лв. или още 5963 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, като е поискана. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат разноски, съобразно уважаването на тази част от иска. Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което съдът ги определя на 1792 лв. по компенсация, съобразно разноските на страните пред трите инстанции. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение от 24.06.2010 год. по гр.д.№ 4885/2010 год. на Софийски градски съд в частта с която е потвърдено Решение от 17.02.2009 год. по гр.д.№ 35259/2009 год. на Софийски районен съд за сумата над 11637 лв. и до предявения размер от 17600 лв., както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ЗД [фирма] на основание чл.213 ал.1 КЗ сумата 5963 лв. (пет хиляди шестстотин деветдесет и три лева), ведно със законната лихва, считано от 09.07.2009 год. и до окончателното и плащане, както и направени по делото разноски пред трите инстанции в размер на 1792 лв. по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.