3 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София,11.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1401 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д.№3744/2009г.,с което е обезсилено решението на първоинстнационния съд,с което е отхвърлен предявеният от Ж. И. Ф. срещу д. и С. о. иск за признаване правото й на собственост като наследник на Ж. В. К. на основание чл.2,ал.1 З. върху 1/6 ид.част от имот, нанесен в кад.план от 2000г. на[населено място],в.з.Б. с пл.№939,к.л. 638 и производството по делото е прекратено. С определение №243/12.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу държавата и общината при извършено отбелязване за актуване на имота като държавен с оглед доказателствената сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост и дали това отбелязване сочи на наличие на оспорване правата на предявилото иска лице. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въпреки наличието на отбелязване в акт за държавна собственост, удостоверяващо одържавяването на останалите 5/6 ид.части от имота и представения по делото указ за одържавяване цялото имущество на Б. К. и неговата съпруга Ж. К.,неправилно съдът е приел,че не е налице правен интерес от установяване принадлежността на правото на собственост като последица от възстановяване на собствеността по реда на З..Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество. Ответниците по касационна жалба не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ Ж. И. Ф. е предявила срещу д. и срещу С. о. иск за установяване,че е собственик на 1/6 ид.част от имот пл.№939,заснет през 2000г. в кадастрален лист №638 по плана на[населено място],вилна зона Б.,идентичен с имот пл.№770 от к.л. №638,с площ от 4800кв.м. С обжалваното решение е прието,че така предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес,тъй като ответниците не оспорват правата на ищцата. Прието е,че макар в съставения на 04.09.1949г. Акт за държавна собственост №4826 за отчуждаване на притежаваните от наследниците на И. В. 5/6 ид.части от имота да е отразено одържавяване и на останалата 1/6 ид.част от имота,в него не е посочен нито способът за отчуждаването,нито номер на съставен за това акт за държавна собственост,т.е. въз основа на този акт не може да се установи твърдяното загубване на правото на собственост. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу държавата и общината при извършено отбелязване за актуване на имота като държавен с оглед доказателствената сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост и дали това отбелязване сочи на наличие на оспорване правата на предявилото иска лице. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1064/09.12.2008г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№3696/2007г. е прието, че актът за държавна собственост има обвързваща доказателствена сила на официален документ. В решение №736/17.07.2007г. на ВКС по гр.д.№1080/2006г. пък е прието,че доколкото по правната си същност актът за държавна собственост е официален свидетелствуващ документ с обвързваща материална доказателствена сила,на основание чл.143,ал.1 ГПК/отм./ отразените в акта факти следва да се смятат за установени. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от С. градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1064/09.12.2008г. по гр.д.№3696/2007г. на ІІ ГО на ВКС и решение №736/17.07.2007г. на ВКС по гр.д.№1080/2006г. досежно обстоятелството,че отразените в акта за държавна собственост констатации следва да бъдат зачитани при разрешаване на спор с държавата, като съображенията за това са следните: Отбелязването в съставен по предвидения в закона ред акт за държавна собственост, че идеална част от имот е одържавена от едно лице, сочи че държавата счита себе си за собственик на тази идеална част от имота,което по естеството си представлява оспорване правата на лицето, от което в акта е посочено,че имотът е отчужден,както и на неговите наследници. Това пък обуславя наличие на правен интерес от предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост,вкл. и в случаите,когато отделен акт за държавна собственост за този имот не е бил съставен,а отбелязването е извършено в акт за държавна собственост,съставен за другата идеална част от имота,тъй като всички отбелязвания в актовете за държавна собственост съгласно чл.143,ал.1 ГПК/отм./ се ползуват с обвързваща материална доказателствена сила и до тяхното оборване фактите,за които се отнасят тези отбелязвания,следва да се смятат за установени. Лицето,от което в акта е посочено,че е отчуждена съответната идеална част от имота може да опровергае истинността на отбелязванията само по исков ред. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Както вече беше отбелязано,при наличие на отбелязване в акт за държавна собственост,че идеална част от имот е отчуждена,дори и без да е посочено основанието за това,за лицето,посочено в акта като бивш собственик на имота,респ. за неговите наследници,е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост чрез оборване на съдържащите се в акта констатации. Още повече,че в настоящия случай по делото е представен и Указ №447/16.03.1949г. на П. на ВНС,с който от българско поданство е лишен Б. К.,съпруг на Ж. К. /наследодател на Ж. И. Ф./,както и актове за държавна собственост,в които като основание за одържавяване на други имоти,принадлежали на Ж. К.,е посочен именно този указ,както и разпоредбите на чл.21,44 и 46 от Закона за българското поданство. Тези доказателства определено сочат на извършено одържавяване на имуществото на Ж. К., което пък сочи на наличие на правен интерес от предявяване на иск за установяване наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на чл.2,ал.1 З. с оглед поддържаната от предявилото иска лице теза,че имотът е отчужден без да е налице основание за това,тъй като към момента на постановяване на Указ №447/1949г. бракът между Б. К. и Ж. К. е бил прекратен. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания спорът за принадлежността на правото на собственост,основан на оспорване на основанието за одържавяване на имота,посочено в А. №4826/04.09.1949г. да бъде разрешен по същество в рамките на заявените от страните доводи,възражения и оспорвания. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд,Въззивна колегия,ІV-Д отделение, постановено на 21.07.2009г. по гр.д.№3744/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на С. градски съд съд. Председател: Членове: