Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 20 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 48/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Е. П. П. за възобновяване на НОХД № 2031/2014 г. по описа на Плевенския районен съд, VІ наказателен състав. В искането на осъдения П. се твърди, че районният съд незаконосъобразно одобрил споразумението, с което той се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и приел да му бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Деянието, предмет на споразумението, било наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години, от него не били причинени материални щети, а молителят не бил осъждан за престъпление от общ характер. Тези обстоятелства обуславяли освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, вместо което делото незаконосъобразно било решено със споразумение. В съдебно заседание осъденото лице Е. П. не се явява, редовно призован. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение № 370 от 04.07.2014 г. по НОХД № 2031/2014 г. Плевенският районен съд (ПлРС), VІ наказателен състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – Плевен и защитника на подсъдимия Е. П. П. Със споразумението подсъдимият П. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – че на 19.03.2014 г. влязъл нощем в чуждо жилище, обитавано от С. Г. Г., като употребил за това сила и бил въоръжен с метален бокс в едно със сгъваема ножка и дървена летва. За така извършеното престъпление подсъдимият Е. П. се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Определението на ПлРС по НОХД № 2031/2014 г. е влязло в сила на 04.07.2014 г., а искането осъдения П. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено на 29.12.2014 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. По същество ВКС намира залегналите в искането за възобновяване възражения на осъдения Е. П. за неоснователни. Оплакванията му следва да бъдат разгледани в контекста на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като с тях се оспорва законността на проведената процедура за решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК поради наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Принципно е вярно разбирането, че регламентираните в Гл. двадесет и осма и Гл. двадесет и девета от НПК диференцирани процедури са взаимно изключващи се. Съдът следи служебно за основанията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като приложението на чл. 78а от НК е задължително при констатация за наличие на законоустановените предпоставки за това. Когато съществуват условия за прилагане на института на чл. 78а от НК, провеждането на процедура по Гл. двадесет и девета от НПК е недопустимо, поради което в рамките на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК съдът не може да одобри споразумение за решаване на делото и приключване на наказателното производство по този ред. Осъденият П. обаче неоснователно твърди, че спрямо него са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК. Одобреното на 04.07.2014 г. от ПлРС споразумение между прокурор от РП –гр. Плевен и защитника на обвиняемия Е. П. П. съдържа съгласие по изброените в нормата на чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. Конкретно по т. 1 от цитираната разпоредба искателят се е признал за виновен да е извършил престъпление с правна квалификация по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 01.07.2014 г. по ДП № 649/2014 г. по описа на РП – Плевен (ЗМ № 333/2014 г. по описа на 01 РУП – Плевен). Така формулираното на досъдебното производство обвинение изключва възможността за провеждане на процедура по Гл. двадесет и осма от НПК поради отсъствие на материалноправната предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б. „а”, пр. 1 от НК – за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено. Престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е умишлено и се наказва с лишаване от свобода от една до пет години, т.е. с по-тежко наказание от фиксирания в чл. 78а, ал. 1, б. „а”, пр. 1 от НК максимален предел. Осъденият незаконосъобразно счита, че е обвинен за престъпление, за което с оглед предвиденото наказание – от една до пет години лишаване от свобода – по принцип е допустимо приложението на института на чл. 78а от НК. Този обсег на предвидените санкции се отнася за непредпазливите престъпления, каквото престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК не е. При тези данни ВКС намира, че процедурата по Гл. двадесет и девета от НПК е протекла процесуално законосъобразно и при точно приложение на материалния закон, като съдът стриктно е изпълнил задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК, одобрявайки споразумение, което не противоречи на закона. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. П. П. за възобновяване на НОХД № 2031/2014 г. по описа на Плевенския районен съд, VІ наказателен състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.