Р Е Ш Е Н И Е № 286 София, 14.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1092, по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. М. Г. и В. Б. В. против решение № 295 от 13.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 302/ 2018 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав, с искания за отмяна и оправдаване на касаторите, или за връщане на делото за ново разглеждане. С жалбата на подсъдимия К. М. Г., подадена лично и друга, изготвена от адвокат В. Ч., се навеждат всички касационни доводи. Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са изведени от неспазения принцип на местната подсъдност, поради разглеждане на делото от Софийски градски съд, вместо от Софийски окръжен съд. За нарушения се сочат още недоказаност на обвинението и превратно обсъждане на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон и до явна несправедливост на наказанието. С писмено допълнение към жалбата защитникът на подсъд. Г. адвокат Д. К. изразява несъгласие с въззивния довод за преклудирана възможност да се иска отмяна на присъдата, след като не е възразено в срок нарушението на местната подсъдност при разглеждане на първоинстанционното съдебно производство. За процесуално нарушение счита още неспазването на принципа за неизменност на състава на съда по чл. 258, ал. 1 от НПК. Излага доказателствен анализ на част от събраните по делото доказателства. Наказанието счита за несправедливо след нарушения принцип за разглеждане на делото в разумен срок. Касационната жалба на подсъдимия В. Б. В., подадена чрез адвокат С. Д., съдържа довод за съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, свързано с недоказаност на обвинението, като се прави подробен доказателствен анализ. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. М. Г. и защитникът му адвокат К. подържат жалбата и писменото допълнение към нея по изложените в тях доводи. Подсъдимият В. Б. В. и неговият защитник адвокат Д. също поддържат подадената от тях жалба съобразно залегналите в нея правни съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилите жалби от подсъдимите. Допуснатото нарушение на правилата за определяне на местната подсъдност на делото счита за несъществено, извършените престъпления – за доказани, а наказанията на двамата подсъдими приема за справедливо определени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 295 от 13.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 302/ 2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав потвърдил изцяло присъда без номер от 24.01.2018 г. по н.о.х.д. № 5133/ 2013 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XXIX-а състав, с която подсъдимите били признати за виновни в извършването на следните престъпления: 1). подсъдимият К. М. Г. бил признат за виновен в това, че на 26.07.2011 г., в периода от 15.50 ч. до 19.50 ч., [населено място],[жк], до *** СОУ „Б. К.“ в лек автомобил, както и в [населено място], [улица], № * и в недвижим имот в [населено място],[жк], при условията на продължавано престъпление и без надлежно разрешително произвел и държал с цел разпространение, и разпространил високорискови наркотични вещества – амфетамин, кокаин и коноп (марихуана), както и държал прекурсори, всичко на обща стойност 908 809,20 лева, в особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. второ, пр. 3 във вр. с ал. 1, пр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5 във вр. с ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; 2). подсъдимият К. М. Г. бил признат за виновен и в това, че на 26.07.2011 г., около 20.30 ч. в недвижими имот в [населено място],[жк], без надлежно разрешително засял и отглеждал растения от рода на конопа – 44 стръка, на стойност 71 850 лева, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия К. Г. едно общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. За изпълнение на наказанието лишаване от свобода определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. 3). подсъдимият В. Б. В. бил признат за виновен в това, че на 26.07.2011 г., в периода от 17.00 ч. до 20.20 ч., [населено място],[жк], до *** СОУ „Б. К.“ в лек автомобил, както и в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“ ет. *, ап. *, при условията на продължавано престъпление и без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин на обща стойност 11 169,30 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 3 и 4, алт. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева; Съдът определил, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, първоначален строг режим за изпълнение на наказанието от пет години лишаване от свобода от подсъдимия В. В.. На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимия В. наказание от три месеца лишаване от свобода по влязлата в сила присъда по н.о.х.д. №И- 2027/ 2009 г., по описа на Cофийски районен съд. Първоинстанционният съд се разпоредил в веществените доказателства и с разноските по делото. Касационните жалби са процесуално допустими, постъпили са в законовия срок и от лица, които могат да обжалват съдебния акт. Разгледани по съществото жалбите на подсъдимите Г. и В. са частично основателни. Възражението за нарушено правило на местна подсъдност на делото е поставено за разглеждане и пред касационната инстанция. В обжалваното решение това възражение е обсъдено, въззивният съд се е съгласил с предложената теза, че делото е подлежало на разглеждане от Софийски окръжен съд, вместо от Софийски градски съд, но е приел нарушението на чл. 36 от НПК за несъществено да наложи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водещите съображения на Софийския апелативен съд са принципни и се позовават на устойчива съдебна практика, според която неспазените правила за местната подсъдност представляват съществено процесуално нарушение само, когато съдът е разгледал териториално неподсъдно му дело след изричното противопоставяне на заинтересованата страна и това е рефлектирало върху правилното упражняване на нейните процесуални права (в т. см. и Решение № 115 от 17.04.2013 г. по н. д. № 50/2013 г., на ВКС, ІІ н. о.). Към тези мотиви следва да бъде добавено още, че нарушението е съществено винаги, когато не са спазени правилата на родовата или на особената подсъдност (напр.: делото подлежи на разглеждане от по-горен, военен или от специализиран наказателен съд). В останалите случаи, когато нарушението по никакъв начин не е засегнало правата на участващите страни в процеса, то не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Отделно от така изложените съображения касационният съд констатира, че предложената от касатора теза дори не е вярна. Наказателното производство е образувано непосредствено след като подсъд. К. Г. продал на подсъд. В. В. наркотични вещества в [населено място], в паркирания в[жк], между блок *** и *** СОУ „Б. К.“ лек автомобил „А. А4“ с рег. [рег.номер на МПС] и двамата дейци били задържани. Действията по разследването продължили с обиски на подсъдимите, с претърсване в дома на подсъд. В. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. *, както и претърсване на обитаваните от подсъд. Г. жилищни и други постройки в [населено място], С. област. Разследването е водено от един и същи орган, по едно и също наказателно производство. Делото е докладвано за наблюдение от Софийска градска прокуратура, която е ръководила разследването и след приключването му е изготвила обвинителния акт. Спазени са всички процесуални изисквания по чл. 36 от НПК. Обвиненията срещу двамата подсъдими правилно са били разгледани от Софийския градски съд като първа инстанция, защото част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност са извършени в района на първоинстанционния съд. Предложената от касатора теза би била основателна в случай, че воденото против подсъд. Г. обвинение за противозаконно производство и държане на наркотични вещества в [населено място], както и за незаконно засяване и отглеждане на марихуана, бе разделено от останалите обвинения и обособено в отделно наказателно производство, което се разглежда от друг съд, вместо от Софийския окръжен съд. По делото не са били налични основания за разделяне на наказателното производство. Част от обвиненията срещу подсъдимия Г. са за престъпления, извършени на територията на [населено място], попадащ в съдебния район на Софийски градски съд, който всъщност е провел първоинстанционното съдебно производство. Нарушения на правилата на местната подсъдност по чл. 36, ал. 1 от НПК не са допуснати. Правилни са по същество съображенията изложени в писменото допълнение към жалбата на подсъд. Г., че разпоредителното заседание на съдията-докладчик от Софийски градски съд не въвежда преклузия за всички неразгледани възражения на страните, защото е било проведено по стария процесуален ред (преди изм. на чл. 248 от НПК със ЗИДНПК, обн. в ДВ, бр. 63/ 2017 г.). Затова и докладчикът с разпореждането си от 20.01.2014 г. е бил длъжен служебно да провери подсъдността на делото, което той е сторил с изрично изразено волеизявление за подсъдност по чл. 36, ал. 3 от НПК приемайки, че е компетентен да разгледа обвиненията. По изложените по-горе съображения, правилата на местната подсъдност не са нарушени и делото правилно е разгледано от Софийски градски съд като първа инстанция. Неоснователно е обаче възражението за нарушаване на принципа за неизменност на състава на първоинстанционния съд, изложено в същото писмено допълнение. Твърди се (на стр. 6), че съдебното заседание от 15.04.2014 г. е проведено с участието на съдебните заседатели П. И. и В. М., когато е снета самоличността на подсъд. В. и са разгледани въпросите за продължаване на неговата мярка за неотклонение, след което първоинстанционното производство е продължило в други дни със съдебните заседатели С. Л. и Н. Р., с които е постановена присъдата. Разпоредбата на чл. 258, ал. 1 от НПК въвежда правилото за неизменност на състава на съда, който разглежда делото пред съответната инстанция, като неспазването на това правило винаги представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Отдавна е утвърдено разбирането, че съдебният състав не подлежи на промяна от момента, в който се поставят за разглеждане въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия с внесен обвинителен акт за извършено престъпление, т.е. – от даване на ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд до постановяване на присъдата. Настоящият случай е именно такъв – Софийският градски съд е разгледал делото при един и същи съдебен състав от даване на ход на съдебното следствие на 23.02.2015 г. до постановяване на присъдата на 24.01.2018 г. Принципът за неизменност на съдебния състав е спазен и не е допуснато претендираното нарушение на чл. 258, ал. 1 от НПК. Съдебното заседание на 15.04.2014 г. е проведено по-рано, преди началото на съдебното следствие, и на него са решени други въпроси които не са по съществото на делото. Законът не въвежда изискването за неизменност на съдебния състав при всички случаи от постъпване на делото в сградата на съда. Невъзможно е било да се прогнозира с кои съдебни заседатели ще бъде решено делото, за да бъдат предварително призовани за участие в открито заседание по преценка за законосъобразността на мярката за неотклонение на подсъдимия В.. А законовият принцип за неизменност не е налагал призоваването на същите съдебни заседатели, с които са били решени въпросите по чл. 270 от НПК. Останалите възражения от касационните жалби на двамата подсъдими са насочени към приетия от въззивния съд доказателствен анализ, като се изразява несъгласие със съдебната постановка. Касаторите представят собствена фактологична оценка, различна от приетата по делото. Касационната проверка, за разлика от въззивното производство, не е служебна и касационният съд не издирва самостоятелно процесуалните нарушения, от които жалбоподателите са останали недоволни. Представените в жалбите общи съждения за недоказаност на обвинението и за превратно обсъждане на доказателствата, поради липса на необходимата конкретика, не подлежат на разглеждане. Касационният съд не разполага с правомощия да приема нови фактически положения по делото, нито да осъществява самостоятелна доказателствена проверка. Приетите от въззивната инстанция факти по делото са окончателно установени. На касационна проверка подлежат само спазването на процесуалните правила по събирането на доказателствата, тяхното правилно възприемане при проверката им и логичната подредба на изразеното в обжалвания съдебен акт вътрешно съдийско убеждение. Затова доказателственият прочит, предложен в касационните жалби и в писменото допълнение от подсъд. Г., не подлежи на проверка и анализ от касационната инстанция. Софийският апелативен съд неправилно е упрекнат, че не е осъществил самостоятелен доказателствен анализ. Такъв е необходим винаги когато въззивната инстанция не е съгласна с приетите от първоинстанционния съд факти или оценката на доказателствата. В случаите, когато фактите са правилно установени в присъдата, а доказателствата – правдиво възприети според действителното им съдържание, във въззивното решение не е необходимо да се излага повторен и обстоен доказателствен анализ. Задължително е обаче в решението да се впишат съображенията на горната инстанция за правилността на вече установените факти и обстоятелства, чийто обем не подлежи на промяна, както и отговор по всички направени от жалбоподателя същностни възражения. Не представлява и процесуално нарушение изложеното на стр. 2 от писменото допълнение към жалбата на подсъд. Г. описание на правната квалификация, залегнала в уводната част на въззивното решение. Допуснатите грешки и неточности в уводната част на въззивния съдебен акт, когато те не водят до значимо противоречие по начин, при който волята на съда остава неясна или буди съмнение, не представляват съществено процесуално нарушение и не накърняват правата на участващите страни в процеса. Претендираното от жалбоподателя нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК не е допуснато и правната квалификация на осъщественото от подсъд. Г. престъпление не е променена. Материалният закон се изменя посредством упражнените от въззивната инстанция правомощия по чл. 336 и чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, отразени изрично в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. Допуснатите в уводната част на въззивния акт технически грешки не представляват промяна на правната квалификация, нито индиция за неправилно възприет от горестоящия съд материален закон. Тъкмо обратното, въззивната инстанция е приела за коректна изложената с присъдата квалификация на извършеното деяние и не е предприела действия за нейното изменение. С основание подсъдимите В. и Г. възразяват срещу правната квалификация на престъплението по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, макар и не по изложените в жалбите им съображения. Подсъдимият В. В. е признат за виновен в придобиването и в държането на високорискови наркотични вещества: че на 26.07.2011 г. в автомобил в [населено място] придобил от подсъд. Г. високорисково наркотично вещество (301,52 гр амфетамин); че на 26.07.2011 г. в [населено място], в близост до същия автомобил държал високорисково наркотично вещество (18,98 гр амфетамин); че на 26.07.2011 г. в дома си в [населено място] държал високорисково наркотично вещество (51,81 гр амфетамин). Обвинителната власт незаконосъобразно е разделила предмета на престъпление на три отделни обекта, макар престъплението по чл. 354а, ал 1 от НК да е единно, без да е усложнено откъм множество на деянията. Съдилищата повторили грешката в материалния закон и квалифицирали общественоопасното поведение на този подсъдим като усложнена престъпна дейност. Всъщност, престъпната дейност на подсъд. В. не представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Защото деецът по едно и също време е държал на различни места (в преден десен джоб на дънковите си панталони и в дома си в[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. *) високорискови наркотични вещества, а други е придобил от съпроцесника си в автомобила, в който двамата разменили наркотик срещу пари. Разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК не съдържа различни състави на едно и също престъпление, а отделни форми на едно и също изпълнително деяние по начин, че тяхното едновременно реализиране представлява единно престъпление. Държането като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а от НК представлява продължителен процес на упражняване на фактическа власт и това превръща престъплението в продължено за по-кратък или по-продължителен период от време. И тъй като доказателствата не са били достатъчни да се установи откога подсъд. В. държи на различни места количествата от амфетамин, формално престъпната му дейност е разграничена от еднократни часове, за да се придаде привидно приложение на чл. 26 от НК. Всъщност, подсъд. В. е упражнявал фактическата си власт върху наркотика по едно и също време, макар и на две различни места, а друго количество наркотик е придобил от подсъд. Г., но и него е държал до задържането му (обвинение за държане на новопридобития амфетамин не е повдигано). В случая, не е налице продължавано престъпление по чл. 26 от НК, защото деецът не е осъществил самостоятелно отделни изпълнителни деяния на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, нито същите са отграничени едно спрямо друго от непродължителен период от време, каквото задължително изискване определителната норма на чл. 26 от НК въвежда. Касае се до единно престъпление, при което деецът е реализирал две от формите на изпълнителното деяние (държане и придобиване), в един и същи период от време – на 26.07.2011 г. от 17.40 ч. до 20.20. ч. и спрямо един и същи предмет на престъпление (високорисково наркотично вещество). Макар и в различни количества и на различно място предметът на престъпление е един и същ, поради което е налице едно престъпление без усложнение в изпълнителното му деяние. Препратката към чл. 26 от НК следва да отпадне от правната квалификация на престъплението, заради което въззивното решение подлежи на изменение, а подсъд. В. – оправдан да е извършил деянието при условията на чл. 26 от НК. От своя страна, подсъдимият Г. също е признат за виновен в продължавана престъпна дейност за производство, държане и разпространение на високорискови наркотични вещества (амфетамин, кокаин, хероин и коноп – в различни количества) и прекурсори (солна киселина), на различни места, но осъществени по едно и също време, без да са обособени като самостоятелни деяния от непродължителен период от време, каквото изискване чл. 26 от НК поставя. Предметът на престъпление е един и същ, независимо от разнообразието на държаните наркотични вещества и частичното им засягане с производство и с разпространение. По-тежката наказателна отговорност за държане на високорискови наркотични вещества поглъща по-леката – за държане на прекурсор ( 2,350 кг солна киселина на стойност 17,62 лева), след като тази форма на изпълнително деяние се осъществява едновременно за различните обекти. Препратката по чл. 26 от НК следва да отпадне, а въззивното решение подлежи на изменение, като подсъд. Г. бъде оправдан да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК при условията на чл. 26 от НК. Оправдаването на двамата подсъдими да са извършили престъпленията по чл. 354а от НК при условията на продължавана престъпна дейност по чл. 26 от НК не води до необходимост от изменение на вече определените за тях наказания, тъй като разнообразието от осъществените форми на изпълнително деяние и на предмета на престъпление са съобразени от съдилищата при индивидуализацията на наказателната отговорност на дейците. А броят на отделните деяния, включени в общата продължавана престъпна дейност, не е взет предвид от съдилищата като отегчаващо обстоятелство. Доводите на подсъд. Г. за явна несправедливост на наказанието се извеждат от тезата му за неправилно осъждане за престъпление, което не е извършил. Поради липсата на конкретни съображения за начина на определяне на наказанието настоящият съдебен състав не намери за необходимо да обсъжда формално наведеното касационно основание. Явната несправедливост на наказанието е изведена от законодателя в чл. 348, ал. 5 от НПК като очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние спрямо смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и на целите на подбраното наказание, или в случаите на неоснователно приложение на условното осъждане, или неоснователното му отказване. Когато невинен подсъдим неправилно е осъден за деяние, което не е извършил, съдът всъщност допуска нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. Затова проверяваният съдебен акт подлежи на отмяна или на изменение, за да бъде правилно приложен законът, който е бил нарушен. В този случай наказание изобщо не се следва, а не че то е явно несправедливо. Върховният касационен съд, воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 295 от 13.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 302/ 2018 г., по описа на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав, като оправдава подсъдимите К. М. Г. и В. Б. В. да са извършили престъпленията по чл. 354а от НК при условията на чл. 26 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.