2 Р Е Ш Е Н И Е N 162 София 26.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 162/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. С. Б. чрез пълномощника си адв. М.Р. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 27.09.2013г. по гр.д. 1907/2007 по извършването на делбата в частта по сметките. Ответницата С. К. Ц. не е изразила становище по касационната жалба. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта, в която е уважен иска по чл.59 ЗЗД за разликата над 2 445лв. до 9001.09 лв. /6556лв./ по въпроса за допустимостта съдът да се произнесе за дължимите суми за погасяване на банковия кредит след предявяване на претенцията по чл.59 ЗЗД за съвместно разглеждане в делбата на основание чл. 286 ГПК /отм./ и за приложимостта в този случай на разпоредбата на чл.188 ал.3 ГПК /отм./ . По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 286 ГПК /отм./, по който се е развило производството пред инстанциите по същество на основание § 2 ал.1 ПЗР ГПК, в първото заседание след допускане на делбата, съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду им. Срокът е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след изтичането на този срок, както и да се претендират суми по тези искове за времето след първото заседание във втората фаза на делбеното производство. Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск, приет за разглеждане в срока по чл.286 ГПК /отм./ . Разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ задължава съда да вземе предвид фактите, настъпили в течение на производството, но само ако те са относими към предмета на спора в рамките на обстоятелствената част и заявения петитум . Съдът не може да вземе предвид факти, които не се обхващат от спорното право , защото се произнася извън това, с което е сезиран и нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, а това води до недопустимост на постановеното решение в тази част. По основателността на касационната жалба. В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата , проведено на 28.11.2005г. С. К. Ц., която е съпруга на общия наследодател Б. С. Ц., е предявила осъдителен иск срещу останалите наследници – негови родители А. М. Б. и С. Ц. Б. за заплащане на сумата 6627 лв. от всеки, представляваща припадащата се на техните дялове част от изплатения кредит, получен от нея за закупуване на апартамента в размер на 32 000лв. , който заедно с лихвите 47 250лв. е общо 79 250лв. във втората фаза на делбата съделителите А. М. Б. и С. Ц. Б. са починали и са заместени в процеса на основание чл.120 ГПК /отм./ от сина им В. С. Б.. С първоинстанционното решение е разгледана претенция за времето от момента на смъртта на наследодателя до датата на предявяване на иска и за този период е постановен отхвърлителен диспозитив . Съображенията на съда са, че искът не е доказан по размер поради липса на доказателства за извършените плащания за този исков период. Пред въззивния съд този размер е установен с представените извлечения за погасяване на кредита. От тях е видно, че са платени общо 14 463лв. за периода от 11.08.2002г. до 28.11.2005г. от които В. С. Б. дължи 1/6 ид.ч. В. съд не се е съобразил с предмета на спора така както е очертан с диспозитива на първоинстанционното решение и в мотивите е разгледал претенция извън този период за времето от сключване на договора до прекратяване на брака със смъртта на наследодател на 11.08.2002г., без да е направено искане за допълване на първоинстанционното решение и в тази част е постановил недопустимо решение. Отделно от това само за пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че не може да се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване между съпрузи, когато те придобиват имот в съпружеска имуществена общност спрямо действително вложените средства извън хипотезите на предвиденото преобразуване на лично имущество по реда на чл. 21 СК 1985г./отм./ при действието на който е прекратен брака между Б. С. Ц. и С. К. Ц.. С оглед отговора на правния въпрос , по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е недопустимо и в частта, в която са присъдени суми за времето от предявяване на претенцията по чл.286 ГПК до момента на пълното погасяване на кредита от съделителката С. К. Ц.. По изложените съображения на основание чл. 293 ал.4 във връзка с чл.270 ал.3 ГПК в обжалваната част за разликата над 2445 лв. до присъдения размер 9 001. 09лв. , обхващаща периода от 26.09.2000г. до 11.08.2002г. и след 28.11.2005 г. въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото - да се прекрати. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят разноски за настоящото производство по представения списък в размер на 161лв. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 27.09.2013г. по гр.д. 1907/2007 в частта, в която е осъден В. С. Б. да заплати на основание чл.59 ЗЗД на С. К. Ц. сумата 6556лв. /шест хиляди петстотин петдесет и шест лева/ , представляваща разликата над 2 445лв. до пълния присъден размер 9001.09 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСЪЖДА С. К. Ц. да заплати на В. С. Б. чл.78 ал.3 ГПК сумата 131 лв. /сто тридесет и един лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: