Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 20.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 179 по описа за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. Т., чрез защитника му адвокат В. С., против въззивно решение № 84 от 16.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 95/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, с доводи за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В касационната жалба се излагат съображения, че кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от две години е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, докато намаленото с въззивния съдебен акт основно наказание от една година лишаване от свобода сочи на превес на смекчаващите обстоятелства. Настоява за намаляване на размера на кумулативната санкция лишаване от правоуправление. В съдебно заседание пред касационната инстанция Д. Д. Т. и неговият защитник адвокат В. С. поддържат жалбата по изложените в нея съображения които допълват с аргумента, че е нарушен и чл. 6 от ЕКПЧ за водене на наказателното производство в разумен срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо определено и предлага за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Частните обвинители П. Т. Т., непълнолетните И. и Б. Г. Т. – чрез законния представител-майка им П. Т.; И. В. Р., В. В. Р., И. В. Т., М. Д. Р. и А. В. Т., както и техният повереник адвокат Г. Т., не вземат лично участие по делото. Изразяват писмено становище, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна и всички доводи са обсъдени във въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда №112 от 12.12.2019г., по н.о.х.д. № 1781/ 2019 г., Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Д. Д. Т. за виновен в това, че на 11.12.2017 г. в [населено място], област П., на път ІІІ-375, при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил мярка „Мерцедес“, модел „308 ЦДИ Спринтер“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата - чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Т. В. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години, а на основание чл. 343г от НК му наложил и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществени доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил направените по делото разноски. С решение № 84 от 16.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 95/ 2020 г. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия престъпление в по-леко наказуемо по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, поради оказана помощ на пострадалия след деянието, намалил размера на наказанието лишаване от свобода на една година, оправдал подсъдимия да е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и намалил изпитателния срок по чл. 66 от НК на три години. В останалата част въззивният съд потвърдил пъвоинстанционния съдебен акт. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия Д. Д. Т. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да не се събират нови доказателства. Жалбата на подсъдимия Д. Д. Т. е процесуално допустима и подадена законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е подложил на собствен анализ и проверка разкритите по делото индивидуализиращи предпоставки. Отчел е конкретната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които е приел за правилно и изчерпателно изведени в мотивите на първоинстанционната присъда. Съобразил е обстоятелството, че с промяна на квалификацията на престъплението в по-леко наказуем закон наличният обем от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства налага занижаване на санкцията. Съображенията за това са правилни и основателно размерът на основното наказание лишаване от свобода е намален на една година и шест месеца, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета води до наложения размер от една година. Въззивният съд е изложил конкретни и ясни съображения за липсата на необходимост от намаляване на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7, свързани с предходните административни нарушения на подсъдимия, представящи го за недисциплиниран водач на моторно превозно средство, както и с наложената му административна санкция за извършено от него общественоопасно деяние, за което е бил свободен от наказателна отговорност. Тези обстоятелства са решаващи в преценката да не бъде занижавана кумулативната санкция, като остане наложеният с присъдата размер от две години лишаване от право да се управлява МПС. Допълнителни обстоятелства не са наведени и с касационната жалба. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото са разкрити само смекчаващи отговорността обстоятелства, след като апелативният съд е извел и отегчаващи такива. Несъстоятелна е и тезата, че след като основното наказание е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, то следва и кумулативното наказание да е определено при същите предпоставки. Подобно изискване не е заложено в закона. Съгласно чл. 57, ал. 2 от НК при едновременното налагане на две или повече наказания съдът е длъжен да индивидуализира всяко едно от тях поотделно по такъв начин, че заедно и в своята съвкупност да отговарят на целите по чл. 36 от НК, т.е. – санкцията в нейната цялост да е справедлива и съответна на тежестта на извършеното престъпление и на личността на извършителя, за да може да способства към постигане на специалната и на генералната превенции. В хода на касационната проверка не се откриха други признаци, които да наложат допълнително смекчаване на санкцията по наведеното правно основание. Такива не са предложени и с касационната жалба. Несъстоятелно е и възражението на касатора, изложено в съдебно заседание пред касационната инстанция, за нарушение на правилото за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 6 от ЕКПЧ. Наказателното производство не е водено в нарушение на процесуалното изискване на чл. 22 от НПК. Досъдебното производство е образувано на 11.12.2017 г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването – провеждането на оглед на местопроизшествието и е приключило на 13.08.2019 г. с писмено мнение на водещия разследването. В хода на досъдебното производство са проведени разпити на свидетели, назначени са и изготвени многобройни експертизи и са приобщени писмени доказателства. Разследването е проведено изчерпателно и прецизно, без пропуски в работата на разследващия орган, което е предопределило и последващото процесуално поведение на подсъдимия с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, внесен за разглеждане на 17.09.2019 г. пред Пловдивския окръжен съд. Предвид характера на повдигнатото обвинение и сложността на разследването по дела с пътнотранспортни произшествия наказателното производство е водено в разумен срок по смисъла на чл. 22 от НПК. Не е налице нарушение на процесуалното правило, което да бъде компенсирано с намаляване на наказанието, включително и по реда на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Наказанието на подсъдимия Д. Т. е справедливо определено. То съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не е проявено по делото. Искането на жалбоподателя касационната инстанция приема за неоснователно, поради което го оставя без правни последици. Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде изцяло потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 16.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 95/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.