5 Р Е Ш Е Н И Е №121 С., 21.06.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 862 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от В. В. Х., чрез пълномощника му адвокат Б. Р., от Я. С. Х. и Е. В. Х. чрез пълномощника им адвокат П. Т. и от Н. И. Ч. чрез пълномощника му адвокат Л. Б. против решение от 1.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3768 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с което е отменено решение от 13.01.2010 г. по гр.д. № 11122/2005 г. на Софийски районен съд, 28 състав в частта за уважаване на установителния иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и е постановено друго за отхвърляне на предявения от А. И. Ч. и Н. И. Ч. против В. Д. Т., Я. С. Х., В. В. Х. и Е. В. Х. иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство на по * ид.ч. от недвижим имот с пл. № * от кв.* по плана на [населено място], м.К. вада-Ю. парк, четвърта част, целият с площ от * кв.м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около * кв.м. и гараж със застроена площ от * кв.м. и същото решение е обезсилено в останалата част, като е прекратено производството по предявения от А. И. Ч. и Н. И. Ч. против В. Д. Т., Я. С. Х., В. В. Х. и Е. В. Х. иск по чл.33, ал.2 ЗС. В касационните жалби са наведени доводи, свързани с основанията нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационните жалби В. Д. Т. е подала писмен отговор, с който оспорва основателността им. С определение № 641 от 14.12.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г., ВКС, ІV г.о. по въпроса „необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която фактът е неизгоден, че се е осъществил” и поради противоречие с определение № 300 от 7.07.2010 г. по ч.гр.д. № 290/2010 г., ВКС, ІІ г.о. по въпроса „процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск ли е спазването на срока по чл.33, ал.2 ЗС”. Със същото определение е прието, че е налице необходимо другарство между ищците, поради което служебно следва да се конституира и необжалвалия другар А. И. Ч.. По основанието за допускане на касационно обжалване: Исковете са предявени от А. И. Ч. и Н. И. Ч. против Н. Б. Х. и В. Д. Т. и са основани на твърденията, че ищците са съсобственици на процесния имот по наследство от своята майка Л. В. Ч. и дядо си В. В. Х., като имотът е закупен от тяхната баба Н. Б. Х. през 1955 по време на брака й с В. Х. и по-късно застроен; баба им Н. Б. Х. го е продала изцяло на В. Д. Т. с нотариален акт № *, том *, дело № 254/2004 г. по номерацията на Службата по вписвания при СРС. В хода на делото – на 19.01.2007 г. - е починала Н. Б. Х., чиито наследници са ищците и сина й В. В. Х., чиято смърт е обявена по реда на чл.14 ЗЛС като настъпила на 30.09.1990 г. и на негово място като процесуални правоприемници са конституирани Я. С. Х., В. В. Х. и Е. В. Х.. К. в процесуалното правоотношение на ответника Н. Б. Х. нейни наследници са заявили становище, че предявените искове са основателни. Ответницата В. Д. Т. е оспорила исковете с твърдение, че Н. Б. Х. е завладяла имота след смъртта на съпруга си и го е придобила по давност, както и че искът по чл.33, ал.2 ЗС е предявен след двумесечния преклузивен срок. Твърдения за незаконосъобразност на изводите на районния съд по отношение на тези оспорвания са наведени и жалбата на В. Т., по която е образувано въззивното производство срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.97, ал.1 ГПК-отм. и иска по чл.33, ал.2 ЗС. За да постанови решението си въззивният Софийски градки съд е приел, че по делото не е установено кога е сключен бракът между Н. Х. и В. Х. и съответно не е установено, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и че В. Х. е притежавал * ид.ч., поради което и ищците не са доказали, че са съсобственици по наследство на имота. Прието е, че изслушаното по делото заключение на съдебно-графическа експертиза установява, че представеното с исковата молба копие от нотариалния акт за покупко-продажба не е идентично с оригинала, намиращ се в Службата по вписванията, което опровергава твърдението на ищците, че са разбрали за договора при проверка в Службата по вписвания на 6.12.2005 г., когато е предявен иска, а с оглед показанията на свидетелите И. Ж., Д. А. и Д. Т. следва, че ищците са знаели за сделката още към месец август-септември 2005 г., поради което искът не е предявен в рамките на установения двумесечен преклузивен срок и е недопустим. Изводът на въззивният съд, че не е установено процесният имот да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което ищците не са доказали да са съсобственици по наследство е направен в противоречие с тълкуването по решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г., ВКС, ІV г.о., според което преценката на съда по чл.175 ГПК /идентичен с чл.127, ал.2 ГПК-отм./ за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет, като съдът не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, да им налага съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и да признава или отрича права, които не са оспорени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя посочената практика по чл.290 ГПК. По установителния иск за признаване, че ищците са съсобственици по наследство на процесния имот ответницата В. Т. е възразила, че след смъртта на съпруга си Н. Х. е владяла и ползвала имота изключително сама и необезпокоявана от никого. Във въззивната си жалба В. Т. също е навела твърдения, че след смъртта на В. Х., съпругата му Н. Х. е завладяла имота, демонстрирала е намерението си за своене и е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. Следователно между страните не съществува спор, че към 25.04.1955 г., когато Н. Х. е закупила дворното място с нотариален акт № *, том *, дело № */* г., същата е била в брак с В. Х. и имотът е притежаван от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Противоречи на практиката на ВКС и изводът на въззивният съд, че е недопустим иска, предявяван извън рамките на законоустановения двумесечен срок. С определение № 300/7.07.2010 г. по гр.д. № 290/2010 г., ВКС, ІІ г.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК е дадено тълкуване, че съдът се произнася с решение независимо дали иска е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл.33 ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решения. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал.2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т.е. изводите дали е спазен срока или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Посоченото тълкуване се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. По основателността на касационните жалби: Безспорно по делото е, че процесният имот е бил придобит на възмездно основание от Н. Б. Х. по време на брака й с В. В. Х. и съответно след влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./ е притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. В. Х. е починал на 21.02.1981 г., като дела му от прекратената съпружеска имуществена общност от * ид.ч. е наследен при условията на чл.14, ал.7, изр.второ от СК от 1968 г. /отм./ от сина му В. Х. и синовете на починалата на 14.07.1979 г. дъщеря Л. Ч. – А. И. Ч. и Н. И. Ч. или въз основа на наследственото правоприемство към 21.02.1981 г. ищците са придобили по * ид.ч. Ответницата по делото, явяваща се частен правоприемник на Н. Б. Х. по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус с рег. № *, е навела възражение, че праводателката й Н. Х. е придобила по давност и дела от прекратената съпружеска имуществена общност на покойния си съпруг В. Х., като го е завладяла и ползвала самостоятелно и необезпокоявано след неговата смърт. С Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложение на материалния закон с оглед значението на изискването на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС, като е прието, че правото на собственост не се придобива до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено и при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право – се зачитат към момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 и по чл.79, ал.2 ЗС, като ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. В конкретния случай Н. Х. не се е позовала на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗЗД за правата на починалия си съпруг до момента на смъртта си на 19.01.2007 г., нито такова позоваване е извършено от нейните универсални правоприемници – наследниците по закон. Ответницата В. Т. като частен правоприемник по договор за покупко-продажба на недвижим имот не е придобила неупражненото от праводателката й право на позоваване на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС, а съгласно чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС придобивната давност не може да се прилага служебно. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че както към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 4.08.2004 г. между Н. Х. и В. Т., така и към настоящия момент ищците се легитимират като собственици на по * ид.ч. от процесния недвижим имот. В. решение, с което установителния иск за собственост е отхвърлен се явява необосновано и неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се признаят за установени правата на ищците в съсобствеността. С оглед на основателността на установителния иск за собственост, следва, че се е сбъднало условието, при което евентуално е предявен иска по чл.33, ал.2 ЗС. В. решение, с което е прието, че този иск е недопустим, поради предявяването му след двумесечния законов срок е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за разглеждане по същество от Софийски градски съд. Съобразно заявеното от Н. И. Ч. искане, ответника В. Д. Т. следва да му възстанови направените по делото разноски по установителния иск за собственост, както и направените в касационното производство разноски в размер общо на 343.16 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 1.02.2012 г., постановено по гр.д. № 3768 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Ч., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, адв.П. Т. и Н. И. Ч., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица]бл.*, вх.*, ап.*, адв.Л. Б. против В. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]вх.*, ет.*, ап.*, Я. С. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] В. В. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] мх.*, ет.*, ап.* и Е. В. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес]0 установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 ГПК-отм., че А. И. Ч. и Н. И. Ч. са собственици на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство на по * /една осма/ идеална част от поземлен имот с пл. № * от кв.* по плана на [населено място], местността „К. вада-Ю. парк, четвърта част”, целият с площ от * кв.м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около * кв.м. и гараж със застроена площ от * кв.м., при съседи на мястото по документ за собственост: улица, тупик, И. И. Т. и Г. П. И., с административен адрес: [населено място], район „Т.” ул.*, № *. ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]вх.*, ет.*, ап.* да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Н. И. Ч., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица]бл.*, вх.*, ап.*, адв.Л. Б. разноски за касационното производство и за съдебното производство по установителния иск за собственост в размер общо на 343.16 лв. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за разглеждане на иска по чл.33, ал.2 ЗС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: