Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * договор за поръчка * упълномощаване


3


Р Е Ш Е Н И Е


№136


гр. София,03.08. 2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 901 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 8 от 11.01.2015г. по гр.д. № 715/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 505 от 31.08.2015г. по 440/2014г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за признаване за установено, че Н. Д. Н. дължи на С. Н. Н. сумата от 20 888,96 лева на основание запис на заповед за сума от 55 000 лева с падеж 17.02.2014г., заедно със законната лихва, считано от 06.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с присъдените разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Ответникът, С. Н. Н., не представя отговор на касационната жалба.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса: ”Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел във връзка с предявения по реда на чл.422 ГПК от С. Н. Н. срещу касатора иск за установяване вземане по издаден от последния в полза на ищцата запис на заповед с падеж 17.02.2014г., че процесният запис на заповед обезпечава задължение на издателя Н. Н. във връзка с постигнато между страните по делото /бивши съпрузи/ съгласие за съвместно равно участие на двамата при погасяване на предоставен от [фирма] на [фирма] с управител и едноличен собственик на капитала С. Н., кредит в размер на 110 000 лева, сумата по който е използвана при строителството на обект, представляващ СИО. Въззивният съд е счел за неоснователно направеното от касатора – ответник по иска, възражение за прихващане със сумата от 20 888,96 лева. Според апелативния съд, не се установява ищцата въз основа на сключен с ответника по иска договор за поръчка, съобразно представено пълномощно № 1072, да дължи отчет на изтеглените от банковата сметка на касатора суми в общ размер от 20 888,96 лева. Посочено е, че докато упълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име и за негова сметка определени действия, то с договора за поръчка едната страна възлага на другата да извърши определени правни действия, като основната разлика се корени в това, че пълномощното не е договор и не вменява задължение на пълномощника да извърши действията, за които е упълномощен. За да е налице такова задължение между пълномощника и упълномощителя трябва да е сключен валиден договор. При договора за поръчка, обаче довереникът е задължен да извърши съответните правни действия, както и да извърши отчетна и прехвърлителна сделка, по силата на която придобитото да премине в патримониума на доверителя. В процесния случай Н. Н. е упълномощил С. Н. с нотариално заверено пълномощно, да го представлява пред банка [фирма], както и да се разпорежда с разплащателната му сметка в същата банка. С оглед текста на пълномощното е прието, че в случая е налице единствено упълномощаване, но не и сключване на договор за поръчка, от който да произтича задължение за упълномощеното лице да се отчита на доверителя за изтеглените суми от неговата банкова сметка.

По поставения правен въпрос:
С казуалната част на решение № 225/ 28.01.2013г. по т.д. № 903/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, възниква с получаването на сумата задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Подобни разрешения са дадени и с решения № 103/ 30.11.2010г. по гр.д. № 2362/ 2008г. на II ГО на ВКС и решение № 11 / 03.02.2015г. по гр.д. № 3889/ 2014г. на IV ГО на ВКС. Настоящият състав възприема така даденото разрешение, като дава следния отговор на поставения правен въпрос: Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.

По основателността на касационната жалба:
В отговора на исковата молба ответникът по иска е направил възражение за прихващане със сума в размер общо на 20 888,96 лева, за която се твърди, че е изтеглена от ищцата от банковата сметка на ответника въз основа на упълномощаване без да бъде отчетена от същата. В допълнителната искова молба ищцата е признала, че е изтеглила сумата от банковата сметка на ответника, но поддържа, че активното вземане, с което се прави прихващането е погасено, тъй като с изтеглената сума е: 1/ заплатила дължимата от ответника част от общи кредити в размер на 13 750,91 лева и 2/ е приспаднала 3 792 евро - дължима от бившия й съпруг част от наеми, получени от ответника от отдадените под наем два броя жилища, съсобствени на страните.
Видно от изложеното, по същество, ищцата е застъпила становище, че дължи отчет за изтеглените от нея суми, но се е позовала на извършено от нея прихващане на задължението за отчитане на сумата със свои насрещни вземания към ответника. Решаващият състав на апелативния съд в противовес на така изразеното становище от ищцата и при липса на установяване на нещо различно относно вътрешните отношения между страните във връзка с изтеглените на базата на упълномощаването суми, неправилно е приел, че ищцата не дължи отчет на ответника за изтеглените въз основа на пълномощното суми от банковата му сметка. С оглед изложеното, решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно в допусната до касационен контрол част, като доколкото липсва произнасяне на въззивния съд по наведените от ищцата защитни твърдения и представените доказателства във връзка с отчета по мандатното правоотношение, делото следва да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на апелативния съд в отменената част.
Водим от горното, на основание чл.293 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 8 от 11.01.2015г. по гр.д. № 715/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 505 от 31.08.2015г. по 440/2014г. на Окръжен съд - Пловдив за признаване за установено, че Н. Д. Н. дължи на С. Н. Н. сумата от 20 888,96 лева на основание запис на заповед за сума от 55 000 лева с падеж 17.02.2014г., заедно със законната лихва, считано от 06.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Апелативен съд- Пловдив за ново разглеждане на делото в отменената част от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.