11
Р Е Ш Е Н И Е № 313
София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
ри секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3012 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. М. С. от [населено място], представляван от адв. И. И. – С., и „И Ар Би Лизинг” ЕАД,срещу решение № 1330 от 12.06.2017г. по гр.д. № 481/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с коeто са потвърдени решение № 4682 от 07.06.2016г. по гр.д. № 8263/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 7 състав и две определения от 10.09.2016г., постановени по реда на чл.248 ГПК, и всеки от касаторите е осъден да заплати на ЗАД „Армеец” АД, сумата от по 275 лева – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „И Ар Би Лизинг” ЕАД, конституирано в производството на основание чл.26, ал.4 и чл.227 ГПК, против ЗАД „Армеец” АД иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер на 37 000 лева по застрахователна полица № 0307К6002137659 от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждане на исковата молба в съда, считано от 12.06.2014г. до окончателното му изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4 088,95 лева – мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода 12.05.2013г.– 11.06.2014г. включително, по исковата молба на Д. М. С., и всеки от касаторите е осъден да заплати на ответното дружество сумата от по 1 282,60 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство, включително и възнаграждение за един адвокат. С потвърдените първоинстанционни определения са оставени без уважение молба с вх. № 80244/30.06.2016г. на „И Ар Би Лизинг” ЕАД и молба с вх. № 89962/01.07.2016г. на Д. М. С. за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските.
Касаторът Д. М. С. поддържа, че въззивното решение е незаконосъбразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, за нарушение на императивна правна норма, извършено с първоинстанционното решение, и е извършил нарушение, като не е приложил същата императивна правна норма. Твърди липсата на произнасяне по оспорване на частен документ /предложение – декларация от 2008г./. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.266 и чл.269, изр. 2 ГПК, изразяващо се в неангажиране на доказателства от застрахователя след указаната му доказателствена тежест и служебно назначаване от въззивния съд на съдебно-техническа експертиза. Касаторът поддържа, че обжалваното решение не отразява действителното правно положение между страните; липсата на обективност в същото се дължи на непълнота и превратно тълкуване на доказателствата; няма логическа връзка между фактическите констатации на съда, основаващи се на събраните доказателства, и правните изводи, довели до постановяване на съдебния акт. Сочи като необоснована и неподкрепена от събраните в процеса доказателства оценката на съда за причинната връзка между поведението на застрахования и произлязлата от застрахователното събитие вреда. В тази връзка поддържа, че по делото няма данни как е извършена кражбата и дали автомобилът е задвижен на собствен ход или не, нито е установено наличие на втори ключ и че с него е задвижен автомобилът. Твърди още, че въззивният съд неправилно е приел наличието на изключващо застрахователната отговорност обстоятелство, позовавайки се на липсата на доказателства за субективния елемент – съзнателно неточно обявяване на преддоговорна информация от застрахования. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Касаторът „И Ар Би Лизинг” ЕАД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че направените от въззивния съд фактически изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства и страдат от вътрешно противоречие, а направените от него правни изводи противоречат на закона и задължителната съдебна практика. Твърди още, че допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в необсъждане на наведените във въззивната жалба твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, непроизнасяне по направените в хода на първоинстанционното производство оспорвания на документи по делото /предложение – декларация/ и липсата на изводи относно тяхната достоверност /непроизнасяне с нарочен акт относно истинността на оспорения документ/. Сочи, че въззивният съд е въвел собствени твърдения от името на ответника, които последният не е навеждал като доводи в защитната си теза по делото, както и че не е обсъдил в пълнота и цялост всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че въззивният съд е приел наличието на невярно деклариране, без да изследва въпроса дали неточното деклариране от застрахования е съзнателно или несъзнателно. Излага и довод за липсата на доказана причинно – следствена връзка между неизпълнение на задължението и настъпилото застрахователно събитие като основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя. Поддържа, че въззивният съд от една страна е приел, че застрахователният договор е сключен при наличие само на един контактен ключ, който е бил предоставен на застрахователя от ищеца при завеждане на щетата, а от друга страна, в противоречие с това е достигнал до извод за механизма на извършване на застрахователното събитие - кражбата на лекия автомобил, че именно вторият ключ е послужил за кражбата, тъй като втори ключ за този автомобил няма и не е имало. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Ответникът ЗАД „Армеец” АД, не представя отговор по касационните жалби.
С определение № 333 от 30.05.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: „Всяко неизпълнение на договорно задължение ли води до изключване отговорността на застрахователя или приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от него?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е констатирал, че между „И Ар Би Лизинг” ЕАД /с предишно наименование „И Еф Д. Ауто лизинг”/, в качеството на лизингодател, и Д. М. С., в качеството на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг, с който лизингодателят се задължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване употребяван автомобил Ауди А 4; в качеството на лизингодател „И Ар Би Лизинг” ЕАД е сключвал пет поредни години от 2008г. до 2012г. договор за застраховка на лизинговия автомобил със ЗАД „Армеец” АД, като последният е обективиран в комбинирана застрахователна полица за застраховки каско и злополуки; на 05.03.2013г. Д. М. С. се прибрал от чужбина и установил, че процесният автомобил е откраднат от мястото, на което е бил паркиран, за което уведомил лизингодателя и застрахователя. Констатирал е още, че в предложение – декларация за сключване на първия застрахователен договор от 2008г. за оборудване на МПС е посочено изрично наличието на два броя оригинални ключове и два броя дистанционни управления. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено, че лизинговият и застрахователният договор са сключени при наличие само на един контактен ключ, надлежно представен на застрахователя при завеждане на щетата за настъпване на застрахователното събитие. Изложил e съображения, че нова декларация е необходима само при промяна на съществените условия, при които е сключена, и е посочил, че за 2012г. няма изискана и попълнена такава. С оглед на това въззивният съд е приел, че заявлението – декларация от 2008г. е неразделна част от сключения пет години по – късно застрахователен договор, обективиран в полица от 2012г., както и че в същата са декларирани неверни данни по смисъла на чл.14.8 от Общите условия. Счел е същите за съществени, като е изложил съображението, че ако застрахователят е знаел за тях, не би сключил застрахователния договор. Отбелязал е предвиденото в т.14.8 от раздел IV. “Изключени рискове” на Общите условия, че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинена от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие и е приел, че отказът от заплащане на обезщетение е обусловен от поведението на застраховащия собственик или негов представител, което следва да е несъвместимо с общото изискване на чл.63 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на задълженията по договора и да се намира в причинна връзка с произлязлата от застрахователното събитие вреда. Като е посочил констатацията на вещото лице, според която при наличието на така наречения интелигентен ключ е невъзможно лекият автомобил да бъде въведен в движение на собствен ход без него или с друг ключ, макар и от същата марка автомобил, тъй като всеки ключ е компютърно индивидуално програмиран само за един автомобил, въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че вторият ключ е послужил за кражбата на лекия автомобил. Достигнал е до извода за обоснован отказ на застрахователя да изплати дължимото обезщетение с оглед недобросъвестното поведение на застрахования, изразяващо се във въвеждане на застрахователя в заблуда чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС, за което е приел, че е доказано пълно и главно от застрахователя и се намира в причинна връзка с настъпване на риска и увеличаване на вредите.
Решението в обжалваната му част е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС – решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124 от 04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 77 от 16.07.2015г. по т.д. № № 1048/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 211 от 06.12.2012г. по т.д. № 1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно тази практика не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер - такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Прието е, че прилагането на чл.211, т.2 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.
Настоящият състав напълно споделя даденото в цитираната постоянна практика разрешение на поставения правен въпрос.
По същество на касационната жалба:
По делото са установени въз основа на събраните писмени и гласни доказателства следните факти: че между ищците Д. М. С. и „И ЕФ Джи Ауто Лизинг” ЕООД /сега „И Ар Би Лизинг” ЕООД е сключен договор за финансов лизинг № 008386/09.07.2008г. при Общи условия, по силата на който на ищеца С. е бил предоставен за срок от 60 месеца лек автомобил; че между лизингодателя и ответника е сключен договор за застраховка на лизинговия автомобил полица № 0307К6002137659 от 23.05.2012г. за застраховка каско и злополука с клауза „П” – пълно каско при застрахователна сума 23 700 евро със срок на действие от 27.06.2012г. до 26.06.2013г.; че на 05.03.2013г. е установена кражбата на лекия автомобил, за което е образувано досъдебно производство; че застрахователят е уведомен в срок за настъпилото застрахователно събитие и с приемо-предавателни протоколи от 06.03.2013г., 02.04.2013г. и 26.04.2013. и с писмо вх. № Л-7294 от 22.04.2013г. са предадени на застрахователя всички изискани от него документи и ключът за автомобила.
С писмо изх. № 100-2575 от 16.05.2013г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение поради декларирани неверни данни за МПС при сключване на договора относно броя ключове на автомобила и поради липса на сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, а след направено искане за преразглеждане, е потвърдил отказа си поради предоставени неверни и/или непълни данни относно броя на ключовете на застрахования автомобил.
От събраните по делото доказателства – протокол от 10.07.2008г. и показанията на свидетеля Д. Г., се установява, че застрахованият автомобил е бил предаден на лизингополучателя с един ключ.
В представеното предложение – декларация от застрахования за сключване на застрахователен договор от 26.06.2008г. е декларирано, че застрахованият лек автомобил има два ключа. Неоснователни са доводите на ищците, че тази декларация е неотносима към процесния застрахователен договор, тъй като е дадена с оглед сключването на предходен договор за застраховка между страните. Действително предложението – декларация е изготвено във връзка със сключения между страните първи договор за застраховка каско на лизинговия автомобил, но доколкото всеки следващ договор за застраховка на този автомобил е бил сключван след изтичане на срока на предходния, без да е изискано и съставяно ново предложение-декларация, следва да се приеме, че декларацията от 2008г. е относима и към процесния застрахователен договор.
Ищците са оспорили представителната власт на лицето, подписало предложението-декларация, с твърдение, че не изхожда нито от законен представител на застрахования лизингодател, нито от упълномощен негов представител. Към датата на подписване на посочения документ „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД се е представлявало съвместно от двама от вписаните му управители, единият от които във всеки случай следва да бъде З. В., а другият следва да бъде или П. Д., или Д. Б.. В предложението – декларация не е посочено чрез кое лице действа дружеството – застрахован и е положен един подпис за застрахованото дружество. Поради това и при липса на представено пълномощно, дадено от управителите на дружеството, следва да се приеме, че документът е подписан от лице, което не разполага с представителна власт. В отговор на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, обоснован с осъщественото с предложението-декларация невярно деклариране, дружеството се е противопоставило на извършеното от негово име без представителна власт действие, поради което следва да се приеме, че това противопоставяне е направено съобразно изискването на чл.301 ТЗ веднага след узнаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че посоченият документ не обвързва застрахованото дружество и следователно не е налице невярно деклариране от страна на застрахования относно броя ключове на застрахования автомобил. Поради това не е налице поддържаното от застрахователя основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
Дори и да се приеме, че предложението-декларация изхожда от представител на застрахованото дружество и че при сключване на договора застрахованият е декларирал невярно обстоятелството относно броя ключове на автомобила, настоящият състав намира, че не е налице изключен риск по чл.14.8 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско”. Тази клауза предвижда, че не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС причинени от или вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, застрахователят може да откаже да изплати застрахователно обезщетение, само ако неизпълнението на задължението на застрахования за вярно деклариране на определени обстоятелства е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, респ. е повлияло на възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Изискването за наличие на причинна връзка между невярното деклариране на данни за застрахованото МПС /в случая на броя ключове/ и настъпилото застрахователно събитие е предвидено и в посочената клауза на общите условия с оглед начина, по който е формулирана. В настоящия случай такава причинна връзка не е налице, а изводът на въззивния съд за наличието й поради това, че вторият ключ на автомобила е послужил за осъществяване на противозаконното му отнемане, противоречи на правилата на логиката и е необоснован. При установеното наличие на един ключ на застрахования автомобил, който след настъпване на застрахователното събитие е предаден на застрахователя, е неоснователно твърдението на застрахователя, че застрахованият е притежавал два броя оригинални контактни ключове. Това обстоятелство изключва възможността да се приеме, че вторият ключ на автомобила е послужил за кражбата му.
Не е налице и основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение поради липса на фабрично монтирана сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация или допълнително монтирана такава на застрахования автомобил. В представения протокол № 000 0065431 от 13.04.2012г., подписан от представител на застрахователя след извършен оглед на застрахования автомобил, е вписана констатация за наличие на фабрична аларма без забележки относно повреди, липси, искания, предписания и писмени указания по смисъла на чл.40 от Общите условия. С оглед на това, при липса на дадени от застрахователя предписания съгласно чл.38.2 от Общите условия за монтиране на допълнителна аларма, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на факт, който му е бил известен при сключване на договора /в този смисъл решение № 173 от 22.11.2013г. по т.д. № 727/2012г. на ВКС, ТК, II т.о./
По изложените съображения настоящият състав намира, че с оглед настъпилото в срока на действие на застрахователния договор застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на обезщетение предявеният иск се явява доказан по основание. Ищецът Д. С. в качеството си на кредитор по договора за лизинг, е легитимиран на основание чл.134 ЗЗД да предяви иск за заплащане на обезщетение в полза на застрахования по процесния застрахователен договор лизингодател.
Съгласно приетото по делото заключение на автотехническата експертиза действителната стойност на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на 31 980 лева. Тази стойност е определена от вещото лице чрез анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили и спецификата на пазара в България и съобразно техническите характеристики на застрахованото МПС, в това число изминатите километри. Настоящият състав възприема този вариант на заключението на автотехническата експертиза, тъй като определената с него действителната стойност на застрахования автомобил по средни пазарни цени представлява стойността, срещу която може да се закупи автомобил със същите характеристики. Поради това и на основание чл.208, ал.3 вр. чл.203, ал.2 вр. ал.4 КЗ /отм./застрахователят следва да заплати на застрахования обезщетение в посочения размер. Неоснователно е искането на ищците за присъждане на обезщетение в размер на 37 000 лева, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС – решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, К, II т.о. и др., обезщетението по имуществена застраховка не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 05.03.2013г., а на 22.04.2013г. са предадени последните изискани от застрахователя по образуваната щета документи. Поради това 15-дневният срок, предвиден в ОУ и в чл.208, ал.1 КЗ /отм./, е изтекъл на 07.05.2013г. и от 08.05.2013г. застрахователят е изпаднал в забава. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 12.05.2013г. /от която дата се претендира лихва от ищеца/ до датата на завеждане на искова молба – 12.06.2014г., определена от съда чрез използване на електронен калкулатор, възлиза на 3525,28 лева, поради което до този размер предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ следва да се уважи за сумата 31 980 лева – действителната стойност на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.86 ЗЗД сумата 3525,28 лева, представляваща законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 12.05.2013г. до 11.06.2014г. В останалата им част предявените искове са неоснователни и изводът на въззивния съд за отхвърлянето им е правилен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора Д. С. направените разноски за трите инстанции съобразно уважената част от исковете в размер общо на 9 432,42 лева съгласно представените списъци по чл.80 ГПК, от които 4 091,11 лева – за първоинстанционното производство, 2 774,48 лева – за въззивното производство и 2 566,83 лева – за касационното производство. Ответникът следва да заплати на касатора „И Ар Би Лизинг” ЕАД разноски за трите инстанции съобразно уважената част от исковете в размер общо на 6 936,73 лева, от които 1 830,05 лева – за първоинстанционното производство, 2 824,81 лева – за въззивното производство и 2 856,20 лева – за касационното производство На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д. С., по чиято искова молба е образувано производство, следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съобразно отхвърлената част от исковете в размер общо на 768,82 лева, от които 735,12 лева – за първоинстанционното производство и 33,70 лева – за въззивното производство. На ответника разноски за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за сумата 31980 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3525,28 лева, както и в частта за разноските, като бъде постановено решение, с което исковете бъдат уважени до посочените размери. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1330 от 12.06.2017г. по гр.д. № 481/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4682 от 07.06.2016г. по гр.д. № 8263/2014г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 7 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „И Ар Би Лизинг” ЕАД, конституирано в производството на основание чл.26, ал.4 и чл.227 ГПК, против ЗАД „Армеец” АД иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД вр. чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер 31 980 лева по застрахователна полица № 0307К6002137659 от 23.05.2013г., ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждане на исковата молба в съда, считано от 12.06.2014г. до окончателното му изплащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 3525,28 лева – мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от 12.05.2013г. до 11.06.2014г. включително, по исковата молба на Д. М. С., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, да заплати на „И Ар Би Лизинг” ЕАД, сумата 31 980 лева /тридесет и една хиляди деветстотин и осемдесет лева/ - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0307К6002137659 от 23.05.2013г. за установено на 05.03.2013г. застрахователно събитие „кражба”, на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, да заплати сумата 3525,28 лева /три хиляди петстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ - обезщетение за забавено плащане за периода от 26.03.2010г. до 23.08.2012г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, по исковата молба на Д. М. С., предявена на основание чл.134 ЗЗД, както и да заплати сумата 6 936,73 лева /шест хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, да заплати на Д. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. И. И. – С. сумата 9 432,42 лева /девет хиляди четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ – разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. С. да заплати на ЗАД „Армеец” АД, сумата 768,82 лева /седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1330 от 12.06.2017г. по гр.д. № 481/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|