Ключови фрази
право на възстановяване * гори * преобразуване на кооперации * реституция * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 566

София, 22.12.2009 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2980/2008 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. д. по г. -Пловдив, срещу въззивно решение от 07.05.2008г. по гр.дело № 320/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.

С определение от 20.11.2008г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК поради значимостта на разрешения в обжалваното решение правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно във връзка с приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено постановеното на 19.12.2007г. решение на Асеновградския районен съд по гр.д. № 471/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на М. Н. Б., с. Н. бани, по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото и в качеството и на наследник на Н. П. Ф. , за възстановяване собствеността върху 18 239 дка, равняващи се на тринадесет дяла, като идеални части от кооперативен ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., община А..

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Наследодателят на ищците е бил член на горовладелска кооперация „С”, която не е била заличена от регистрите след 09.09.1944г., а преобразувана във Всестранна кооперация „С”. Преди това обаче, съгласно протоколи от 1947г. в кооперация „С” се е вляла кооперация „З”, която пък до момента на сливането е била собственик на процесния ревир „Б”. Към 1949г. Всестранна кооперация „С” е декларирала притежаваните от нея непокрити земеделски имоти в емлячния регистър, в т.ч. гора в процесния ревир в землището на с. К. с обща площ 2 828,9 дка.

По делото е било установено, че ищцата е наследник на Н. Ф. ,1975г., бивш жител на с. Н.. Наследодателят като член-кооператор в кооперация „С”, с. К., е притежавал 18 239 дка гори в кооперативен ревир „Б” - 13 дяла. От стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З”, в землището на с. К. от 1942г., одобрен с Указ № 806/1945г., договор за съставяне на стопански план от 1926г. на г. в кооперация „З” и въпросници за стопански единици за 1944/45г. и 1946/47г. е било установено, че „З” е бил частна собственост на кооперация „З”. С протокол №22/16.07.1947г. е извършено сливането на производителна кооперация „С” и Г. кооперация „З” въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК „С”. През 1949г. Всестранна кооперация „С” е декларирала собственост върху ревир „Б” с площ 2828,9 дка. Впоследствие през 1951г. кооперация „С” се е сляла към горовладелска кооперация „С” като последната е приемаща кооперация.

По основния правен въпрос относно приложението на чл.13, ал.2 вр.чл.3,ал.3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съд. Действително в разглеждания случай приложима е хипотезата на чл.3,ал.3 от същия закон. Въззивният съд обаче е приел, че са налице елементите на фактическия състав чл.3,ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като кооперация „С” не е била заличена от регистрите след 1944г., а преобразувана и ищцата е правоимаща като наследник на член кооператора Н. Ф. Следва да се проведе разграничение между нормите на чл.3,ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ, тъй като ал.2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху г. и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 09.09.1944г., докато в ал.3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея. Релеванто е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация „З”. Правата на реституция в съответен дял принадлежат на членовете на „З”, какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация „С”. Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори за членовете на приемащото сдружение. Последващият момент на одържавяване на г. за разглежданата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на процесния ревир са само членовете на кооперация „З”, а не и тези, които са членували в приемащата кооперация ”С” само поради факта на сливането.

При това положение предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение, с което той е уважен, е незаконосъобразно. Изложените съображения за материална незаконосъобразност обуславят касиране на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 07.05.2008г. по гр.дело № 320/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 13,ал.2 вр.чл.3,ал.3 ЗВСГЗГФ, предявен от М. Н. Б., с. Н. бани, като наследник на Н. П. Ф. ,поч.1975г., срещу О. с. «Земеделие»-Асеновград, Р. д. по горите- П. и Д. л. –Асеновград, за признаване право на възстановяване собствеността върху 18,239 дка гори, равняващи се на 13 дяла в ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., обшина Асеновград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.