Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 269                  София, 29.03.2010 година.                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№203 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:             Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. З. от гр. С. срещу решение №86 от 02.07.2008г. по гр.д. №690/07г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за извършване на делбата по реда на чл.292 от ГПК /отм./. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателката срещу одобрения инвестиционен проект, с който жилищният имот се разделя на два дяла и не упражнил контрол по чл.203 от ЗУТ за законност на този проект. При преценката дали се налагат значителни преустройства за обособяване на двата дяла, съдът основал решението си на непълно заключение на вещото лице за видовете строителни дейности, които предстоят. Ответниците в производството М. Ж. М. и З. Ж. Б. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмени защити. С определение №520 от 22.06.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 и т.2 от ГПК, съответно по въпросите може ли одобреният инвестиционен проект да предвижда в един от новообособените жилищни дялове да се включва и гараж, част от който в бъдеще да се трансформира в складова площ към жилището, при това без тази част да е посочена в проекта и длъжен ли е съдът при извършване на делбата да осъществи преценка за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С влязло в сила решение е допусната делба на три недвижими имота: първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в гр. С. гараж, построен в същото дворно място и първи етаж от двуетажна двуфамилна сграда близнак в С. минерални бани, между съсобственици и при квоти: 5/9 ид.части за М. С. З. и по 2/9 ид.части за З. Ж. Б. и М. Ж. М.. В. втората фаза на делбата е одобрен инвестиционен проект, който предвижда обособяване на два реални дяла от жилището в гр. С., като към втория дял се придава и гаражът, в който следва да бъде обособено складово помещение към жилището в този дял, без това помещение да е отбелязано в проекта. Въззивният съд е приел, че инвестиционният проект е законосъобразен и че са налице предпоставките на чл.39, ал.2 от ЗС за обособяване на два реални дяла, тъй като стойността на предвидените преустройства спрямо средната пазарна цена на имота е 0,019% - т.е. не се касае за значителни преустройства. Делбата е извършена по реда на чл.292 от ГПК, като в дял на М. С. З. е възложен дял І от жилищния имот в гр. С. в дял на М. Ж. М. – дял ІІ от същия жилищен имот, включващ и гаража, а в дял на З. Ж. Б. – вилният имот в С. минерални бани. Решението е неправилно: При съдебната делба, за да бъде разделено едно жилище на два реално обособени дяла, са необходими две условия – одобрен от главния архитект инвестиционен проект, както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не се създават неудобства, по-големи от обикновените. Това следва от разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Предмет на инвестиционния проект е само жилището, което се разделя на два дяла. Недопустимо е в този проект да бъде включен и друг самостоятелен недвижим имот, който се придава към един от дяловете, за да се създаде възможност в него да бъде поместена складовата площ на едно от новообразуваните жилища. Още повече пък ако разположението на това складово помещение не бъде определено с проекта. Такъв инвестиционен проект ще бъде незаконен, тъй като част от един самостоятелен обект на правото на собственост ще бъде включена в друг самостоятелен обект. При упражняване на контрол за законосъобразност на инвестиционния проект по реда на чл.203, ал.2 от ЗУТ, съдът следва да преценява не само дали с него са спазени техническите правила и норми, но и дали административният орган не е излязъл извън поставената му задача и дали жилищата в отделните дялове могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост. В настоящия случай с одобрения инвестиционен проект не само се разделя жилищният имот на два дяла, но към един от дяловете се придава и гаражът, с цел в него тепърва да се обособява складова площ за жилището от този дял. Дори да не е нарушена нормата на чл.110, ал.1 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, предвиждаща възможност складовата площ на жилището да бъде разположена извън него, нарушен е по-важният принцип – че един самостоятелен обект на правото на собственост не може да включва части от друг такъв обект. От една страна административният орган не може да решава в кой от дяловете да бъде поставен гаражът, тъй като това излиза от неговата компетентност, от друга страна гаражът като самостоятелен обект не може да включва складова площ на друг самостоятелен обект. В случая не е ясно и къде точно е разположена складовата площ на жилището от дял ІІ, тъй като тя не е означена на инвестиционния проект. Въззивният съд е извършил контрол по чл.203, ал.2 от ЗУТ за законосъобразност на инвестиционния проект, ето защо всъщност постановеното от него решение не влиза в противоречие със съдебната практика по този текст. Преценката му за законност на проекта обаче е неправилна по изложените по-горе съображения. Не е обърнато внимание и на това, че с решение по протокол №19 от 04.06.2008г. на ЕСУТ на община С. е оттеглен одобреният инвестиционен проект, тъй като не съответства на съществуващите изисквания към строежите. Вярно е, че това доказателство е представено след даване ход на устните състезания във въззивната инстанция и по тази причина не е прието от съда, но след като съдът е отговорен да извърши делбата при спазване на техническите правила и норми, които се прилагат при обособяване на дяловете, той е следвало да даде възможност за изработване на нов законосъобразен проект. Освен това – когато е преценявал дали предвидените преустройства са значителни или не, съдът неправилно е приел, че в дял първи не се налагат преустройства, докато в действителност там се предвижда размяна на местата на съществуващите кухненски бокс и баня, зазиждането на една и отварянето на друга врата. Има различие в заключенията на вещото лице и относно площта на гаража. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с което да се даде възможност за одобряване на нов законосъобразен инвестиционен проект за разделяне на жилището в гр. С.. П. изработването на този проект следва да се отчете и това, че сградата не е едноетажна и ако се налага разместване на местата на сервизните помещения, с цел обособяване на два дяла, трябва да се съобрази какво е разположението на сервизните помещения на другите етажи. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №86 от 02.07.2008г. по гр.д. №690/07г. на С. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: