4 Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 22.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1053/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. В. С. А. от [населено място] е подала касационна жалба против решение №48 от 09.01.2017г. по гр.д.4609/16г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №2465/ 27.04.2016г. по гр.д. №13421/2014г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявеният от В. А. против ЗК „ Олимпик – клон България”КЧТ иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за сумата 80000лв., в същата част по същество искът е отхвърлен изцяло, както и в частта, с която е осъдена В. А. да заплати на ЗК „ Олимпик – клон България” КЧТ сумата 6930лв. разноски по делото. Касаторът А., чиято жалба е допусната до касационно обжалване, е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуалният закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развила довод за неправилност на решението, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по обстоятелства невъведени с въззивната жалба, както и с исковата молба, разглеждайки липсата на намерение за осиновяване на пострадалия при ПТП, без да съобрази фактическата връзка създадена между тях. Страната подробно е изложила разбирането си за наличие на право на обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на смъртта при ПТП на отглеждано, но неосиновено дете, а в подкрепа на тези доводи е разгледала и установеното по спора относно създадената фактическа връзка между нея и пострадалия, като е поддържала необоснованост на изводите на състава, който следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които се извършва преценката за основателност на предявения от нея иск. Ответникът по касация- ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ не е заявил становище. Ответникът по касация – Т. С. А., чрез пълномощника си – адв. Ц. е на становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване,състав на Софийски апелативен съд е отменил постановеното от Софийски градски съд решение, в частта му, с която е осъден застрахователят / настоящ ответник по касация/ за заплати на Т. А. разликата над 80000лв. до присъдените от 120000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на сина му при ПТП на 31.08.2012г., както и в частта, с която същият е осъден да заплати на В. А. сумата от 80000лв. – обезщетение за вреди от същото ПТП и по същество исковете в тези части са отхвърлени.В останалата част, решението на първостепенния съд е потвърдено. Касационно обжалване е допуснато само в частта, с която е отхвърлен изцяло иска на В. А. по чл.226, ал.1 КЗ/отм./. За да постанови този резултат, в допуснатата до разглеждане по същество част, въпреки установеното по спора, че между ищцата и починалото лице са съществували близки отношения, сходни на тези между биологична майка и детето й, е прието, че не било установено тя да е имала намерение да го осинови, респ. тази възможност е била преклудирана от навършване пълнолетие на детето, поради което същата не попада в кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. А.. С определение № 374 от 12.07.2018г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ При определяне на кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт причинена при непозволено увреждане, следва ли съдът да изхожда преди всичко от установяване на съответната връзка между починалия и търсещия обезщетение по законов ред- съществуваща биологична връзка при установен произход, съответно чрез осиновяване, или следва да се изследват съществувалите фактически отношения между лицата, очертаващи духовната връзка между същите и създаващи отношения като между близки кръвни роднини – на родител и дете”. С постановеното на 21.06.2018г. ТР ОСГНТК на ВКС на РБ №1/16г. е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/61г. и ППВС № 5/69т. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като обезщетение се присъжда при доказани близки отношения с починалия. С оглед така приетото е налице противоречие при разрешаване от въззивният съд на поставения релевантен въпрос. По същество, касационната жалба е основателна. Материалноправната легитимация, съобразно приетото с тълкувателна практика разбиране за изключение от правилото на фиксирания кръг от лица, които могат да претендират възмездяване на понесени неимуществени вреди в разглеждания случай е установена по спора, по критериите на разгледаното по-горе тълкувателно решение. Било е установено / отчетено и от въззивният съд/, че ищците по спора са заживяли в едно домакинство през 1981г., когато пострадалият- А. А. е бил на около пет години. От тогава ищцата го е отглеждала и е полагала дължимите грижи за израстването му, като го е третирала като свое дете. В тази връзка гласните доказателства, изслушани пред първостепенния съд са категорични – отношенията им били като между биологична майка и рожденото й дете, като свидетелката Я. е заявила, че дълги години наблюдавайки ги,тя не можела да предположи, че ищцата не е майка на пострадалия и била много изненадана когато научила това.Живеели заедно, докато пострадалия заминал в Англия, след което непрекъснато поддържали връзка и били много близки. Доказани са и причинените страдания на ищцата, която трудно понесла загубата на отгледаното от нея като свое дете, с оглед установената привързаност между тях и създадената семейна общност с биологичния му баща, която съобразно установеното била изпълнена с обич и близост и от която ищцата е била лишена след смъртта на А. А.. Или, с оглед цялостният доказателствен материал, доказани са претърпените във връзка със смъртта на пострадалия конкретни, неимуществени вреди причинени на ищцата. С оглед изложеното и като съобрази даденото с т. 11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата на чл.52 ЗЗД, както и икономическите условия в страната към момента на ПТП и при отчитане интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в краен размер на 80 000лв, като този размер е получен и при съобразяване приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, установено с въззивното решение по отношение определяне на обезщетението на ищеца А.. При този изход на спора, следва да бъде уважено направеното от касатора искане за възмездяване на разноските по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК. Или при съобразяване на достигнатия правен резултат на касатора А. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 5860лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №48 от 09.01.2017г. по гр.д.4609/16г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №2465/ 27.04.2016г. по гр.д. №13421/2014г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявеният от В. А. против ЗК „ Олимпик – клон България”КЧТ иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за сумата 80000лв., в същата част по същество искът е отхвърлен изцяло, както и в частта, с която е осъдена В. А. да заплати на ЗК „ Олимпик – клон България” КЧТ сумата 6930лв. разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „ Олимпик – клон България”КЧТ да заплати на В. С. А. сумата 80 000лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на 31.08.2012г.от смъртта на А. Т. А., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от датата на увреждането – 31.08.2012г. до окончателното изплащане както и направените разноски по делото,в размер на 5860лв. за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: