Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 28 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети март .. 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................ .. Антоанета Д................................ при секретар .. Невена Пелова ............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ....., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………............... КНОХД № .. 188 ../ .. 2017.. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимите И. К. и Б. Н., подадени чрез техните защитници. Атакува се въззивно решение № 259 от 16.06.16 г., постановено по ВНОХД № 1094/15 г. по описа на Софийския апелативен съд. С последното е потвърдена присъда № 236 от 29.09.15 год. по НОХД № 4285/14 год. на Софийски градски съд., с която е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за извършени престъпления по чл. 354а от НК. В жалбата на подсъдимия К. са визирани всички касационни основания. Прави се искане за намаляване на наказанието, като се твърди, че същото е явно несправедливо. В жалбата на подсъдимия Н. са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 от НПК, като се акцентира върху липсата на преки и косвени доказателства за съизвършителство и организирана престъпна група. Алтернативно се иска: постановяване на оправдателен съдебен акт или намаляване размера на наказанието и наложената имуществена санкция. Процесуалният представител на подсъдимия Б. Н. предлага на съда да отмени решението или да наложи на подсъдимия справедливо наказание и отмяна на наложената му глоба. Представени са писмени бележки. Служебният защитник на подсъдимия И. К. поддържа жалбата по така изложените в нея съображения, като сочи аргументи в подкрепа на заявената претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за намаляване наказанието на подсъдимия. В последната си дума подсъдимият Н. поддържа жалбата с оглед направените искания. В правото си на последна дума подсъдимият К. моли за намаляване на наказанието му. Прокурорът в съдебно заседание моли съда да остави без уважение жалбите на двамата подсъдими като неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби от двамата подсъдими, съдържащите се в тях основания и доводи и становището на страните, намира следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. В. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал.2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК за това, че на 18.01.13 г. в [населено място], „жилищен комплекс“, при условията на опасен рецидив, държал без надлежно разрешително, с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 26 сгъвки хероин, на обща стойност 168 лева и съдържание на активно вещество диацетилморфин 3,4%, като е оправдан мястото на държане да е било публично. Наложени са му наказания лишаване от свобода за срок от ШЕСТ години при първоначален „строг“ режим в затвор и глоба в размер на 20 000 лева. Съдът го е признал за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по второто му обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Със същата присъда И. Д. К. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК за това, че на 18.01.2013 г. в [населено място], на моста „ ул. [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 8 сгъвки хероин, на стойност 51 лева и съдържание на активно вещество диацетилморфин 3,6%. Наложени са му наказания лишаване от свобода за срок от ДВЕ години и шест месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим в затвор и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по първоначално повдигнато му обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1, вр. ал. 1, изр. 1, пр .4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия К. по НОХД № 775/2011 г. на Районен съд – гр. Разлог наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Несъстоятелно е релевираното оплакване в жалбата на подсъдимия К. относно допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради неправилна оценка на свидетелските показания на полицейските служители П. С., Й. Д. и Д. Д., само въз основа на която същият твърди, че е бил осъден. На първо място, показанията на тримата свидетели /прочетени от досъдебната фаза по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК/ правилно са кредитирани от въззивната инстанция, тъй като от същите се установяват релевантни факти и обстоятелства, касаещи връзката между двамата подсъдими и Р. К. (сключил споразумение), инкриминирания наркотик, мястото, където са се срещали подсъдимия Н. и К. и където са открити 26-те дози хероин, както и откритите у подсъдимия К. 8 сгъвки хероин. Показанията им са обсъдени по отделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Същите кореспондират с показанията на свидетеля Д. Т. /М./, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 3 от НПК в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, поради което и направеното възражение от подсъдимия Н., че е осъден единствено въз основа на показанията на горепосочения свидетел, се явява неоснователно. Въззивният съд е извършил прецизен анализ на свидетелските показания, като ги е съпоставил с всички останали доказателствени източници по делото – писмени доказателствени средства, включително и с професионално изготвените и приети по делото експертни заключения, както и извършените огледи. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната инстанция правилно и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е събрала, проверила и оценила доказателствения материал и не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо оплакванията, свързани с оценка на доказателствената съвкупност от страна на решаващия съд не могат да бъдат възприети. Доколкото се отнася до наведения от защитата на подсъдимия Н. довод за липса на доказателства за наличие на съизвършителство и организирана престъпна група, то следва да се отбележи, че в тази връзка само е била направена констатация от предходната инстанция за наличие на съучастие, но предвид липсата на протест, съдебният състав не е имал основание да коригира присъдата с оглед спазване принципът reformation in pejus. Така Н. е останал оправдан да е осъществил престъплението при условията на помагачество, а спрямо него не е било повдигано обвинение за ръководена на организирана престъпна група или продължавано престъпление. Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон е бланкетно посочено и от двамата подсъдими, без да са изложени конкретни аргументи в негова подкрепа, поради което не следва да бъде разглеждано. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд за неоснователност на изложените пред него доводи за явна несправедливост на наказанието на двамата подсъдими. В случая се касае за висока степен на обществената опасност на извършените деяния. Разпространението на наркотични вещества е с висока степен на опасност, заради динамиката на този вид престъпления, относителният им дял в обществения живот и изключително тежките здравословни и социални последици за отделните граждани, техните семейства и обществото като цяло, поради което налага засилена превантивна роля за преодоляването му. Наложените наказания на двамата подсъдими са справедливо отмерени. При определянето им предходните инстанции са взели предвид данните за личността и на двамата подсъдими. Правилно са отчетени индивидуалните смекчаващи /в това число и ниската стойност и малкото количество на наркотичното вещество/ и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед приетите изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 07.02.17 г., в сила от същата дата), съдебния акт следва да бъде коригиран в частта относно мястото за лишаване от свобода, в което Н. и К. следва да изтърпят наказанието, тъй като след посоченото изменение съдът определя единствено първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (чл. 57 от ЗИНЗС). Разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по ред, определен от главния директор на ГД „НИ“ (чл. 58 от ЗИНЗС). По отразените по-горе съображения, настоящият състав на ВКС намира жалбите на двамата подсъдими за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което съдебното решение следва да се измени само в посочената част, а в останалата – да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 259 от 16.06.16 г., постановено по ВНОХД № 1094/15 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъдата относно мястото за лишаване от свобода, в което подсъдимите Б. Н. и И. К. следва да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода, като ги ОТМЕНЯВА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. .................................................