Р Е Ш Е Н И Е № 241/2011 гр.София, 01.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1338/2010 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на М. на р. р. и б., представляван от О. у. на о. [населено място], против решение № 350/13.05.2010 год. по гр.дело № 1220/2008 год. на Окръжен съд Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. К. съд обсъди доводите на касатора, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и констатира следното: с определение № 424/29.04.2011 год. по гр.дело № 1338/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., постановено по реда и условията на чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. К. съд е установил, че посочените от касатора правни въпроси, от значение за изхода по конкретното дело са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в ТР № 6/10.05.2006 год. на ОСГК-т.4, отказвайки да извърши косвен съдебен контрол за законност на акта за реституция и приемайки, че обектът К.-м. „Н. В.” е с местно значение, въпреки създадената вече съдебна практика за статута на подобни обекти с национално значение. По въпроса за обвързаността на Д. и формираната спрямо нея сила на пресъдено нещо от влязлото в сила решение № 6210/28.12.1998 год. по адм.дело № 3722/1998 год. на ВАС касационният съд е приел наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.302 ГПК, приложена от въззивния съд е обосновала изводи, че страните в административния и в гражданския спор са единтични, защото „Кметът, като страна в реституционното производство действа, като представител на Държавата”, поради което е обвързан в преценката си от влязлото в сила решение на ВАС, следва да се разгледа с изразения принцип на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК. Според процесуалната разпоредба гражданският съд не е обвързан в преценката си, относно законосъобразността, а по аргумент на по-силното основание и относно валидността на административния акт, по отношение на трето лице на административното производство, което включва не само издаването на административния акт, но и неговото обжалване. Обсъждайки реституционните норми на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ, ЗС и др. неправилно въззивният съд е приел участието на държавата в административното производство, регламентирано в чл.4 от с.з., която се представлявала от кмета, обвързвайки я с качеството на страна в административното производство по издаването и обжалването на административния акт, който й е непротивопоставим. Конституцията на РБ/Обн., ДВ, бр.56/1991 год./ разграничава органите на държавна власт и органите на местно самоуправление и местна администрация. Реституционният закон възлага на органите на местното самоуправление и местната администрация и конкретно на кмета на общината, като орган на изпълнителната власт определени правомощия. Кметът на общината е овластения от закона орган, който в образувано административно производство по чл.4 ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ, ЗС и др. извършва проверка за наличие на реституционните предпоставки на материалноправните норми на закона, с оглед постановяване на административен акт с правни последици, които настъпват за различни правни субекти, каквито могат да бъдат – държавата, чрез своите органи, общини и други физически и юридически лица, носители на правото на собственост върху отчуждените по благоустройствените закони имоти. Съображенията водят до несъстоятелност на извода на въззивния съд за представителството на държавата, осъществено чрез участие на кмета на общината в административното производство. В този смисъл не може да се направи аналог с решението на ЕСПК по делото Кехая и др. срещу България, на което се позовават ответниците по касационната жалба. Земеделската реституция, съгласно чл.31 ЗСПЗЗ, се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура от нейните органи по поземлената собственост, които са Министерство на земеделието и храните, областните дирекции „Земеделие” и общинските служби по земеделие, все органи на държавно управление, различни от органите на местно самоуправление и местна администрация, по отношение на които централните държавни органи и техните представителства осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете им само, когато това е предвидено със закон /чл.144 Конституцията на РБ/. Не е налице изрично делегиране на права на държавата, чрез нейните държавни органи, защото административната процедура, регламентирана от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, чрез която ще се осъществява реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони, определя издателя на административния акт-кметът на общината, като компетентният орган по материя, място и степен на издателя на този административен акт. Държавата не е участвала в реституционното производство, като легитимирана страна, в което производство не се разглеждат спорове за собственост, а се изхожда само от формалната легитимация на молителя, направил искане за възстановяване правото си на собственост върху отчуждения имот, затова към настоящия гражданскоправен спор за правото на собственост върху процесните недвижими имоти са относими задължителните указания на ОСГК на ВКС на РБ в т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по гр.дело № 6/2005 год. Несъобразяването на въззивния съд със задължителната съдебна практика на ОСГК води до незаконосъобразност на постановения от него съдебен акт и налага отмяната му. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши косвен съдебен контрол върху влязлото в сила решение по адм.дело № 3722/1998 год. на ВАС за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в обема, определен от т.4 на ТР № 6/2006 год. на ОСГК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и се произнесе по приетото, като писмено доказателство-писмо на Министерство на културата-Национален институт за паметниците на културата от 11.09.1998 год., с което К.-м.”Н. В.”-обявена в ДВ, бр.87/1967 год., като архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение”, а в ДВ, бр.18/1973 год. къщата е обявена и като исторически паметник на културата, с категория „национално значение”. Установените обстоятелства и правни изводи за статута на процесните имоти, като част от историческия паметник на културата К.-м. „Н. В.” следва да мотивират въззивния съд и към обсъждане приложението на материалноправната норма на чл.2, ал.2, т.3 ЗДС /ДВ, бр.44/1996 год./, във вр. с установителната претенция за собственост на касатора, според която материалноправна норма паметник на културата, с национално значение е станал публична държавна собственост. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 350/13.05.2010 год. по гр.дело № 1220/2008 год. на Окръжен съд-Благоевград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: