Р Е Ш Е Н И Е № 134 град София, 23 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..шестнадесети март.... две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Т. КЪНЧЕВА касационно дело № 51 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувана по жалба на частните обвинители и граждански ищци А. С. А., С. А. А. и М. А. А., подадена чрез повереника им, адв. П. Н. срещу решение № 408/ 26.11.2010 г. по внохд № 633/10 г. на Софийския апелативен съд. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказанието, наложено на подсъдимия с присъдата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Същата теза застъпва и защитникът на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 118/ 12.05.2010 г. по нохд № 506/09 г. Благоевградския окръжен съд признал подсъдимия Д. С. С. за виновен по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 вр. чл.63 ал.2 т.1 от НК и го осъдил на девет години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати обезщетения за причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалата, както следва: на А. А. 70 хиляди лева, а на С. А. и на М. А. по 60 хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на шест години и шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. В нея отсъстват същински доводи в подкрепа на оплакването, като само декларативно е отразено, че съдът неправилно е приел превес на смекчаващите вината обстоятелства. Софийският апелативен съд е изложил подробно всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и е направил законосъобразен извод, че то е завишено по размер. За разлика от първоинстанционния съд, основателно е отказал да цени в тежест на С. ожесточението му при нанасяне на ударите, довели до смъртта на пострадалата, защото тези обстоятелства обуславят съставомерността на деянието по чл.116 ал.1 т.6 от НК и не могат повторно да се вземат предвид и при индивидуализацията на наказанието. Направил е обоснована преценка на смекчаващите вината на дееца обстоятелства, които са били недооценени при произнасяне на присъдата- самопризнанието на С., което значително е спомогнало за разкриване на истината по делото, провокативното поведението на пострадалата, както и всички обстоятелства относно семейната среда и характеровите особености на подсъдимия, имащи значение за мотивацията на поведението му след провокацията. Върховният касационен съд изцяло споделя извода на съда, че изолирането на подсъдимия за продължителен период от време не би съответствало на степента на личната му обществена опасност и наличния превес на смекчаващите вината обстоятелства и би представлявало неоправдана с юридически и социални аргументи засилена наказателна репресия. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408/ 26.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 633/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: