4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 20 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2 по описа за 2012 година. Подсъдимият Д. М. С., чрез защитника си – адвокат Д. Д., е подал касационна жалба против решение № 330 от 30.09.2011 г., постановено по внохд № 618/11 г. на Апелативния съд – гр.София. С жалбата се възразява, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата, направеното в нея оплакване и искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2848/09 г. Софийският градски съд осъдил подс.С. за две престъпления по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1 и чл.55 НК, във връзка с чл.373 НПК, като за първото от тях, извършено на 02.03.2008 г. спрямо пострадалия Ц. С., наложил на подсъдимия наказание 4 години лишаване от свобода, а за второто, извършено на същата дата спрямо пострадалия Д. А. – 4 години и 11 месеца лишаване от свобода; при условията на чл.23 НК СГС определил едно общо наказание 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 НК увеличил така определеното общо наказание с 2 години лишаване от свобода. Съдът постановил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 297,50 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. СГС се произнесъл по веществените доказателства, разноските по делото и държавната такса. С решение по внохд № 327/10 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София отменил посочената присъда и върнал делото на прокурора за ново разглеждане. С присъда по нохд № 5321/11 г. СГС осъдил подс.С. за две престъпления по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, чл.58а, ал.1 НК, като му наложил наказания лишаване от свобода в размер на по 4 години, за всяко едно от тях. На основание чл.23 НК СГС определил едно общо наказание, а именно 4 години лишаване от свобода, като по реда на чл.24 НК увеличил така определеното общо наказание с 1 година лишаване от свобода. Съдът постановил наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим, както и се произнесъл по веществените доказателства, разноските по делото и държавната такса. С обжалваното въззивно решение САС изменил присъдата на СГС, както следва: преквалифицирал извършеното с пострадал А. от престъпление по чл.199 НК в такова по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” НК, като на основание чл.373, ал.2 НПК и чл.55, ал.1, т.1 НК определил за същото престъпление наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; оправдал подс.С. по обвинението за това да е извършил всяко от двете, вменени му престъпления при условията на чл.29, ал., б.”б” НК; отменил наложеното на подс.С. наказание за престъплението по пункт 1 от присъдата наказание – 6 години лишаване от свобода, намалено на основание чл.58а, ал.1 НК с 1/3 на 4 години лишаване от свобода, като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК определил на подсъдимия С. наказание от 4 години лишаване от свобода; отменил определения с присъдата първоначален режим за изтърпяване на наказанието за това престъпление; на основание чл.23 НК групирал така наложените наказания като определил едно общо и най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим; отменил извършеното с присъдата увеличение на общо определеното наказание с 1 година лишаване от свобода на основание чл.24 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбоподателят претендира, че наложените му наказания са явно несправедливи, тъй като съдът по същество не е отчел редица обстоятелства, които, според него, смекчават отговорността му, а именно – липсата на настъпила имуществена вреда спрямо пострадалия С., тъй като отнетата вещ му е върната; невисокия интензитет на осъществената принуда; критичното отношение на подсъдимия към извършеното; младата му възраст и доброто процесуално поведение. Според подс.С. оценката на тези обстоятелства предопределя намаляване на наказанията. Оплакването е неоснователно. Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК, поради което наказанията на жалбоподателя са индивидуализирани по реда на чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а НК, в редакцията му от Дв.бр.27/09 г., или по чл.55, ал.1 НК. Наказанията за двете престъпления – по чл.199НК и чл.196 НК, са определени под минимума от предвиденото в закона. Съдът по същество е отчел всички обстоятелства, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия и то адекватно на обективното им значение. Обстоятелството, че на пострадалия С. е върнат мобилния телефон, не налага извод за липсата на настъпила имуществена вреда, тъй като от същия са отнети и други вещи – яке и пари, които не са му възстановени. Невисокият интензитет на осъществената, спрямо пострадалия С., принуда, няма как да се цени без да се държи сметка за възрастта на последния (16 годишен към извършване на инкриминираното престъпление), възрастовата разлика между деец и пострадал, които обстоятелства са предопределили обективно и „необходимата” принуда за преодоляване волята на С.. Що се отнася до младата възраст на жалбоподателя, тя не е останала вън от погледа на решаващия съд, при казаното по-горе. Процесуалното поведение на подс.С. е отчетено от съда по същество. Разкриването на престъпното посегателство и неговия извършител е следствие от ефективната дейност на органите на Полицията, доколкото на досъдебното производство подсъдимият не е дал обяснения. Формалното волеизявление по реда на чл.371, т.2 НПК, с което той е признал фактите в обвинителния акт, не може да се интерпретира допълнително като смекчаващо отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на наказанията. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона – чл.373, ал.2 НПК, поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. В този смисъл са указанията на ОСНК на ВКС, дадени в т.7 на Тълкувателно решение 1/09 г., които са задължителни и за настоящият състав на касационната инстанция. При изложеното ВКС не установи наложените на подсъдимия наказания да са несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК, поради което няма как да удовлетвори искането за намаляването им. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330 от 30.09.2011 г., постановено по внохд № 618/11 г. на Апелативния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: