Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 09.11.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 759 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Д. Ю. С. и К. А. Р. срещу решение № 112/ 17.04.2018 г. по внохд № 151/18 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подс. С. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието и се иска то да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на подс. Р. са изложени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание, като по същество се иска само неговото намаляване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Гражданският ищец Г. П. и неговият повереник адв. С. не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 1/ 22.01.2018 г. по нохд № 224/2017 г. Кърджалийският окръжен съд признал подсъдимите Д. С. и К. Р. за виновни в извършване на престъпление по чл. 199 ал.1 т.4, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б, вр. чл. 26 ал.1 от НК, като на основание чл. 58а ал.1 от НК ги осъдил съотв. подс. С. на пет години и четири месеца лишаване от свобода, а подс. Р. на четири години лишаване от свобода. Осъдил подсъдимите да платят на пострадалия Г. П. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2300 лв. и за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбите са неоснователни. Преди всичко следва да се посочи, че общо заявените оплаквания в жалбата на подс. Р. за допуснати от възззивния съд съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото са лишени от фактическо основание. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. Съдът е спазил всички изисквания към диференцираната процедура, обусловена от направеното самопризнание, поради което въззивната инстанция правилно е приела липса на данни за опорочаване на волеизявлението на касатора поради натиск или неразбиране. В този случай, решаващите съдебни инстанции са обвързани с обстоятелствената част на обвинителния акт, а подсъдимият е лишен от право да оспорва фактите, изложени в него. Противно на твърдението в жалбата, в атакуваното въззивно решение изрично са посочени доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които подкрепят направеното самопризнание, поради което касационният състав не констатира наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно е и възражението за недопустимост на гражданския иск за имуществени вреди, тъй като парите били собственост на букмейкърския пункт. Инкриминираната сума е отнета от владението на св. П., а съгл. нормата на чл. 198 от НК, дефинираща престъплението „грабеж”, владелецът има качество на пострадал от престъплението, съотв. има право да предяви граждански иск за вреди. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения относно справедливостта на наложените с присъдата наказания на двамата касатори, съотв. относно неоснователността на претенциите им за тяхното индивидуализиране по чл. 55 от НК. В жалбата на подс. Р. липсват съображения в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. На първо място, ВКС счита за правилен извода за завишена степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите престъпление, изхождайки от механизма на осъществяването му, проявената от дейците упоритост, дързост и арогантност и пълното неглижиране на посетителите в пункта на „Е.”, в чието присъствие те отправили заплахи за саморазправа със св. П., а подс. С. му нанесъл и удар в главата. На следващо място, подкрепено от доказателствата по делото е и заключението за висока лична степен на обществена опасност на подсъдимите. И двамата са осъждани, като броят на присъдите надхвърля значително тези, обуславящи квалификацията на деянието по т.4 на чл. 199 ал.1 от НК. Видно е от свидетелствата за съдимост, че подс. С. е осъждан за широк спектър от престъпления- за кражби, транспортни престъпления, измами, принуда по чл. 143 от НК, закана с престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, хулиганство, нанасяне на телесни повреди, трафик на хора, а подс. Р.- предимно за извършени кражби, но и за държане на наркотични вещества и за грабеж. Заключението на Пловдивския апелативен съд, че подсъдимите са с трайно изградени престъпни навици, не показват промяна в асоциалното си поведение, не се повлияват от наложените им и изтърпени наказания и не проявяват признаци за поправяне и превъзпитание напълно се споделя и от касационния състав. Неоснователно е оплакването на подс. С., че съдът не е взел предвид здравословното му състояние, както и направените самопризнания, като неправилно е отказал да индивидуализира наказанието при основанието по чл. 55 от НК. Възражението е обсъдено на л.7-8 от решението и е отхвърлено с убедителни съображения, които не е нужно да се преповтарят. Процесуалното поведение на пострадалите, които не са се конституирали като частни обвинители, а св. П. не е предявила и граждански иск, не е обстоятелство, даващо отражение върху индивидуализацията на наказанието, каквито аргументи са изложени в писмените бележки на защитника на подс. С.. Здравословното състояние на този подсъдим е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а дадените от него обяснения на досъдебното производство нямат значителен принос за разкриване на престъплението и правилно не са ценени повторно в негова полза. Върховният касационен съд, също както и въззивният съд, не намира основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и счита наложените на касаторите наказания за справедливи по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/ 17.04.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 151/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: